Решение № 1379 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. В., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110203618 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н.Т." ЕООД, депозирана чрез адв.Г. С. Г., против НП № 230003121/02.08.24г. на Началник областен отдел „АА" - В., с което на осн. чл.

105 ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.52б от Наредба № 11 от 31.10.2002г.

МТС, на Н.Т." ЕООД е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна, при наличие на представителна власт и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата е отправено искане за отмяна на процесното НП. Извежда относно приложението чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не било с висока степен на обществена опасност. Ангажират се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, като не била спазена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същия е съставен в присъствието само на един свидетел. В процесното НП не бил посочен ЕИК на въззивното дружество. В нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН не били отразени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се представлява от процесуален представител. Депозирани са писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от мл.експерт Виктория Кръстева, редовно упълномощена и приета от съда като изразява становище по същество и пледира законосъобразност на НП, като излага аргументация за преквалификацията на нарушението. Претендира разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършване на комплексна проверка на документи на превозвача 1

„Н.Т." ЕООД от служители на АА В., се установило, че превозвачът не е съхранил книжка №3003482, издадена на 19.04.2024г. по реда на чл.52 ал.2 и чл.52а ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. Това обстоятелство било отразено в протокол от 11.06.24г., в който представител на превозвача описал, че книжките не са намерени поради съхраняването им в офисите в Т. и в автобусите, както и в офиса им в „старата автогара", но поради преместване в момента не могат да ги представят. Същото превозвачът заявил и в своя декларация от 12.06.24г., депозирана до началника на ОО „Автомобилна администрация". Декларацията била подписана от М.Нишикли – управител на въз.дружество. Книжа с №3003482 не била представена до края на проверката.

За описаното нарушение св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, които бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.

В последствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП от Началник "Автомобилна администрация" – гр. В., в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на осн. чл. 105 ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.52б от Наредба № 11 от 31.10.2002г. МТС, наложил на въззивото дружество административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лева

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед за компетентност, разпечатки и др.

В съдебно заседание бе разпитан свид.П., който посочи, че в хода на проверката на възз.дружество не била представена книжка с №3003461 издадена по реда на Наредба №11. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът напълно кредитира показанията на св. П..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.

91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя П..

Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, а това именно са датата и мястото на проверката. Нарушението е писано пълно и точно от правна страна, като са посочени всички съставомерни признаци. То е описано пълно и точно и фактическа страна, като са описани всички обстоятелства, относими към съставомерните признаци. Посочена е и съответстваща на тях правна квалификация. Диспозитивната част на НП изцяло кореспондира на обстоятелствената.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Иванов присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Според константната съдебна практика използваната от законодателя множествена форма на съществителното „не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал.4 от ЗАНН предвижда , че когато нарушението е установено въз основа на 3 официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, възражението за липсата на мотиви от АНО по отношение хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията на съществените водещи до отмяна на процесното НП. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане н а чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.

Закона не е задължил административно-наказващият орган да мотивира преценка си да изложи съображения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. С оглед направеното възражение за нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН следва да се отбележи, че това с нищо не ограничава правото на защита и не е съществено процесуално нарушение. Освен това в този случай наказанието е с императивно определен размер, при което не се извършва преценка на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за определяне размера на наказанието имуществената санкция.

Възражението за непосочено ЕИК на дружеството, също не ограничава правото на защита и не е основание за отмяна на НП. Описаните данни са достатъчни за да се индивидуализира по безспорен начин субекта на нарушението и наказаното въз.дружество с процесното НП.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Правилно е приложен материалният закон.

В конкретния случай няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от 4 жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници.

Съгласно §1 т.24 от ДР на ЗАвПр "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Според §1 т.14 от същия закон: "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. АНО правилно е приложил Наредба 11/2002г. МТС за извършеното нарушение, с която в Раздел III „Случаен превоз", законодателят предвижда изискване превозвачът да съхранява две години книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал.2.

Безспорно е видно от доказателствата, че това изискване не е спазено, включително въззивникът не го отрича. Като не изпълнил задължението си да ги съхранява за срок от две години, превозвачът е нарушил чл.52б от Наредба 11/2002г. на МТС. Именно за това е наказан той, поради което материалният закон е приложен правилно. Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към нормата, регламентираща санкцията. Съдът намира, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават от обичайните случаи от този вид.

Обстоятелството, че дружеството има офиси и в Т., или че съхранява книжките и в автобусите, не е извънреден за този превозвач и по никакъв начин не е достатъчен да обоснове по- ниска степен на обществена опасност на деянието.

Нормата на чл. 105 ал.1 от ЗАвПр предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с предварително определения размер на наказанието. Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Предвид така изложеното съда намери, че процесното НП следва да бъде потвърдено и предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63 5 ал.5 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено възнаграждение. В този конкретен случай, въззиваемата страна е участвала в производството чрез свой представител, поради което искането за присъждане на разноски в полза на РД АА - В. следва да бъде уважено и да им се присъдят разноски в размер на 80 лева предвид степента на фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 230003121/02.08.24г. на Началник ОО „АА" - В., с което на „Н.Т." ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв. на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА „Н.Т." ЕООД , ЕИК 116047390 да заплати на ОО „АА" - В. направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 6