Определение № 155 от 27.05.2021, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Добрич , 27.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теменуга И. Стоева

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно гражданско дело № 20213200500272 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 272/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба вх. рег. № 764/07.05.2021 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК 175074752 срещу разпореждане, обективирано в Заповед № 260311/08.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 346/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираното вземане за сумата от 524.08 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 22.02.2018 г. – 03.09.2018 г.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал.

2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал.

1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

1

Съображенията на Съда са следните:

В конкретния казус се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител” и Съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

Безспорно установено е по делото, че договорът за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на финансовата институция договорни клаузи. Договорът е бланков, поради което Съдът приема, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия заемодател.

Видно от съдържанието на договора, кредиторът посочил абсолютните стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90 %. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Уговореният в потребителския договор годишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Високата възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити, когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са налице.

С оглед изложените доводи и предвид липсата на индивидуално договоряне на параметрите в т.VI от договора за потребителски кредит - за ГЛП, ГПР, въпросните договорни клаузи са неравноправни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП същите са нищожни.

Като последица от отхвърлянето на претенцията за договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги първостепенният съд е уважил претенцията за законна лихва до посочените размери.

При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 260311/08.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 346/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираното вземане за сумата от 524.08 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 22.02.2018 г. – 03.09.2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3