Решение № 45 от 20.12.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Първомай, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20235340200126 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. К. Ч. против Електронен фиш Серия К № 6661198, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че били нарушени процесуалните правила при установяване на нарушението чрез АТС. Счита, че мястото на нарушението не попадало в зоната на действие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Поддържа, че нарушението не било извършено при условията на повторност. В постъпилото преди съдебно заседание становище оспорва доказателствената стойност на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. По тези съображения моли електронният фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.10.2022 г. в 15:58 ч. в с. Бяла река, ул. „5-та“ до номер 48, общ.

Първомай, обл. Пловдив в посока от гр. Хасково към гр. Пловдив жалбоподателят В.

К. Ч. бил заснет да управлява собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис Версо 2.0 И“ с рег. № *** със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

Движението му с посочената скорост било заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер № 120ССЕ0. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4, вр. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП против жалбоподателя В. К. Ч. бил издаден електронен фиш Серия К № 6661198, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В същия е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3728483, но липсва обозначение на датата му на влизане в сила.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 112-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССЕ0 е преминало през надлежна метрологична проверка, като е със знак за проверка 00102 и е с положени защитни стикери.

От приложения към преписката снимков материал се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 25.10.2022 г. в 15:58 ч.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В. К. Ч..

Съгласно справката за нарушител/водач спрямо жалбоподателя е издаден ЕФ Серия К № 3728483 за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, връчен му на 03.08.2022 г., няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което е влязъл в сила на 17.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на описаните в ЕФ време и място – на 25.10.2022 г. в 15:58 ч. в с. Бяла река, ул. „5-та“ до номер 48, общ. Първомай, обл. Пловдив в посока от гр. Хасково към гр. Пловдив, жалбоподателят В. К. Ч. е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис Версо 2.0 И“ с рег. № ***. Според приложения снимков материал той се е движил със скорост от 72 км/ч в населено място, където при избиране скоростта си на движение на водача е било забранено да превишава скоростта от 50 км/ч.

Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по осъществяване на 2 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да се санира едва във въззивното производство, влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази насока съдът намира, че не са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за издаването на електронен фиш изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол. В разглежданата хипотеза е представен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съгласно трайната съдебна практика би представлявал официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така принципно протоколът следва да удостоверява едновременно както кое е техническото средство, с което е било извършено измерването, така и обстоятелството, че техническото средство е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания – чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е незаконосъобразен поради липса на доказателства, че средството е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Ако във всеки един процес следваше пълно и главно да се установява поотделно спазването на всички, предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и инструкцията за експлоатация технически изисквания към монтажа и експлоатацията на АТСС, то процесът на доказване би бил неимоверно затруднен и усложнен. Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е предвидена възможност за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация.

Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на обратното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се презюмира. В конкретния случай в представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. липсва попълване на полето, удостоверяващо, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация, както и изписване на име и подпис на длъжностно лице, което е извършило удостоверяването. При това положение само може да се предполага, че АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, но административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. При разполагането и настройването на АТСС не по предвидения ред е възможно да се достигне до разлика в отчитането на скоростта, която от своя страна да доведе до неправилно приложение на материалния закон. Също така приемането, че контролът е осъществен законосъобразно поради липсата на доказателства, които да презумират, че 3 не е бил осъществен по надлежния ред, би значело да се обърне доказателствената тежест в процеса и нарушителят да бъде поставен в невъзможната ситуация да доказва отрицателен факт вместо административнонаказващият орган, който носи доказателствената тежест в процеса да доказва положителен факт, което би противоречало на правото на справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС. Следва да се отбележи освен това, че такава презумпция в закона и в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. не съществува, за да може да се приеме за осъществен този факт на базата на предположения. Нещо повече – липсата на посочване на име, фамилия и подпис на служителя в съответно предвидената за това графа би значело, че няма лице, което да носи отговорност при неправилното поставяне на АТСС, респ. неправилното отчитане на скоростта. Така в случая с оглед нередовността на описанието в протокола е налице единствено предположение, че нарушителят е извършил вмененото му нарушение, но административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Отделно от това, теорията и съдебната практика отдавна са изяснили с абсолютна категоричност, че документът е конкретно и изрично писмено изявление, направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение или информация относно факти с правно значение. За да е налице официален документ, същият следва да е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

Обстоятелството кой е издателят на акта се установява с посочване на конкретното лице, което го е съставило, и полагането на подпис на съответното място на документа.

При липсата на посочване на име и подпис на служителя не става ясно въобще кой е попълнил и останалите задължителни реквизити на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, дали това е лице, което е оправомощено да извършва видеонаблюдението, респективно дали представеният протокол въобще има характерът на официален удостоверителен документ. Поради това и при липсата на подпис на издателя, документът няма обвързваща съда сила по отношение на отразените в него факти.

Действително съдът съобрази и че поначало преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката. Така например, несъществени биха били: липсата на номер на първо и последно статично изображение, в случаите когато снимката отговаря по дата и час на периода на действие на АТСС, записан в протокола; липсата на посочване на общо ограничение на скоростта в случаите, когато контролът е бил осъществен в населено място; липсата на посочване на номер на служебен автомобил в случаите, когато протоколът е придружен със снимка на МПС-то; липсата на посочване на посока на движение на контролираните МПС или посока за задействане в случаите, когато контролът е осъществен и в двете посоки; липсата на посочване на брой установени с АТСС нарушения в цифри или на броя свалени статични изображения и др. Липсата на каквото и да е попълване на графата за осъществяване на контрола съгласно техническите изисквания обаче не може да се санира с никое друго доказателство, като прави невъзможно както установяването дали лицето, работещо с АТСС, е преминало обучение за работа с АТСС по смисъла на чл. 15, ал.1, т. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. (тъй като не се знае кой е служителят, настроил АТСС), така и дали техническото средство е било настроено правилно с оглед чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., респективно дали отчитането на скоростта е било законосъобразно.