Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265865 от 23.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4731/2020
Вид
Решение № 265865
Подписан
23.09.2021
В сила
23.09.2021
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 23.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4731 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 211786/15.02.2020г. по гр.д. № 77524 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,

175-и състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2033079/07.12.2018г. на Ц.М.К.,

ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.М.,*** срещу „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин ******искове с правно основание на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3161,64лв. , ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до изплащането, представляваща събрана без основание принудително сума по изпълнително дело № 20118410406086 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ , като Ц.М.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от 06.03.2020 по регистъра на СРС от ищеца Ц.М.К., ЕГН **********в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Получената от него призовка за опис на 06.06.2014г. на движими вещи не било валидно изпълнително действие, защото този опис не бил поискан от взискателя, не бил и извършен от ЧСИ, поради което това действие не прекъсвало погасителната давност. Адресът му бил в гр.Етрополе и ЧСИ не бил компетентен да извършва такова изпълнително действие, защото не било в неговия район. Призовката следвало да бъде изплатена от ЧСИ, който ще извърши фактическите действия по описа.

Разпоредбата на чл. 427, ал.2 от ГПК не била приложима, защото вещите били в дома му, тоест запор се налага с описа им, преди това тези движими вещи не били индивидуализирани. ЧСИ не можел сам да изпрати делото на ЧСИ от друг съдебен район без това да е поискано от взискателя. Взискателят от 15.08.2011г. до 28.08.2015г. бездействал. Обичайно било длъжникът да не получи писмото с призовката за описа, изпратено по пощата, ЧСИ можел да го уведоми за описа и като делегира тези действия на ЧСИ с район в гр.Етрополе. Не било установено взискателят да е плащал такси и разноски за изпълнителни действия, поради което извод, че е поддържал висящността на процеса не можело да се обоснове. Възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ не освобождавало взискателя от задължение да поддържа с молби висящността на процеса. Своевременно бил направил възражение за нищожност на договора за цесия, съдът служебно следвало да следи за валидността му. Този договор противоречал на императивните изисквания на чл.

3, ал.1 Закона за кредитните институции и на Наредба № 26/2009г., издадена от БНБ. Ответникът нарушил чл. 3а от ЗКрИ и чл. 2, ал.1 от наредба № 26/23.04.2009г. и затова му била наложена санкция от БНБ. Това доказвало, че дейността на дружеството е съществена. Довод в тази насока било и посочването в предмета му на дейност „придобиване на вземания по кредити“. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за съдебни разноски, като е посочил, че отговор на жалбата е изготвен от юрисконсулт адвокат се явил само в о.с.з.

Въззиваемият-ответник по исковете К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било правилно. По изпълнителното дело по реда на чл. 18 от ЗЧСИ взискателят упълномощил съдебния изпълнител да извършва изпълнителните действия като определи и способа на удовлетворяване, нямало нужда взискателят при тази хипотеза да сочи изпълнителни способи и действия, за да се поддържа висящността на процеса.. Насрочването на опис било изпълнително действие и прекъсвало погасителната давност. ЧСИ бил компетентен да насрочи описа, само фактическото извършване следвало да се извърши от ЧСИ с район на действие Етрополе, което било и направено. Отделно до постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. погасителна давност не била текла за процесните вземания, защото д този момент действало Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, сочещ че през изпълнителния процес погасителна давност не тече. Такава била и практиката на ЕСПЧ по чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС. Възражението срещу валидността на договора за цесия било направено несвоевременно, то било и неоснователно, за което направил възражения пред СРС. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2033079/07.12.2018г. на Ц.М.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.М.,*** срещу „К.И.И.БГ“ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин ******с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл.

55, ал.1 пр.1 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 3161,64лв. , ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до изплащането, представляваща събрана на 17.08.2017г. принудително сума по изпълнително дело № 20118410406086 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ без основание-след погасяването на задължението по давност. Навел е твърдения, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповдено дело 189/2010г. и издаден по нея на 10.03.2010г. изпълнителен лист бил осъден да заплати на БНП П.П.Ф.“ЕАД суми, изпълнително дело било образувано на 15.08.2011г. , с договор за цесия от 15.05.2015г. вземанията били прехвърлени на ответника. Посочил е, че запори били налагани на 17.08.2011г., на 12.03.2013г, това било последното валидно изпълнително действие по делото. На 06.04.2014г. била изпратена призовка за насрочен опис, но този опис не бил искан от взискателя, не бил извършен, ЧСИ не бил компетентен, защото движимите вещи били извън района му. Ответникът бил конституиран като взискател при вече прекратено на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнително дело, извършените след това изпълнителни действия били извършени по прекратено дело Насрочените описи през 2015г. , 2016г. искането за опис от 11.01.2017г. страдали от същите пороци, като този от 2014г. По искане от 01.08.2017г. на 09.08.2017г. бил наложен запор върху банковите му сметки и събрана процесната сума, но това било станало в момент, в който задълженията били погасени по давност, тоест събраното било без основание и следвало да му се върне. С молба от 17.10.2019г. е оспорил валидността на договора за цесия като е посочил, че ответникът не бил вписан в регистъра по чл. 3а от ЗКИ и така нямал право да придобива процесното вземане, за това негово неизпълнение му била наложена и санкция от БНБ. Вписването Било едва от 20.11.2017г. Претендирал е разноски.

Ответникът „К.И.И.БГ“ЕАД,

ЕИК ******** в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са по договор за кредит за покупка на стоки от 13.03.2008г. между ищеца и БНП П.П.Ф.“ЕАД, които му били прехвърлени на 15.05.2015г. с договор за цесия, за което на 16.07.2015г. длъжникът бил уведомен. По изпълнително дело регулярно били извършвани изпълнителни действия включително и след 12.03.2013г.. Така на 06.06.2014г. бил насрочен опис на движими вещи, нямало пречка да се насрочи такъв от ЧСИ, а да се извърши от друг ЧСИ. В последствие били насрочени описи и през 2015г. и 2016г., искал такъв през 2017г., запори били наложени през 2017г. Отделно до постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. погасителна давност не била текла за процесните вземания, защото д този момент действало Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, сочещ че през изпълнителния процес погасителна давност не тече. Договорът за цесия бил валиден, обикновената покупка на вземания не попадала в хипотезата на чл.

3а от ЗКИ, вземанията, придобивани с договорите за цесия били по договори за креди, които вече били прекратени, тоест с настъпил падеж.. С този договор за цесия ответникът не бил предоставил финансиране/кредитиране, последното било само за в бъдеще. Претендирало е разноски.

С определение от 04.09.2019г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на БНП П.П.Ф.“ЕАД и е издаден на

10.08.2010г. по гр.д. № 189/2010г. на РС-Етрополе изпълнителен лист и по него е образувано изпълнително дело 20118410406086 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, вземанията са прехвърлени на 15.05.2015г. с договор за цесия на ответника, той бил конституиран като взискател по делото, на 17.08.2017г. от запорирана по изпълнителното дело банкова сметка ***а от 3164,64лв.

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20118410406086 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 по КЧСИ с район на действие съдебен район на СГС, съгласно които същото е образувано по молба от 15.08.2011г. на БНП П.П.Ф.“ЕАД срещу Ц.М.К., ЕГН ********** за събиране на вземанията от 1336,46лв. главница по договор за кредит, ведно с лихва от 01.07.2010г. до изплащането й; 310,68лв. изтекла лихва за забава, 32,94лв. съдебни разноски по изпълнителен лист издаден на 10.08.2010г. по дело № 189/2010г. на

РС-Етрополе по влязла в сила но

05.08.2010г. заповед за изпълнение и разноските по изпълнителното дело, като на ЧСИ са възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ , поискано е да се насочи изпълнение към банкови сметки в банка ДСК“ЕАД, , на 15.08.2011г

ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки в банка ДСК“ЕАД, покана за доброволно изпълнение е връчена на 15.112011г., запори са наложени на 12.03.2013г., опис на движими вещи в жилище на длъжника в гр.Етрополе е насрочен на 06.06.2014г., за да се извърши на 27.06.2014г. от съдебен изпълнител от съответния район, призовката до длъжника изпратена по пощата се е върнала с отбелязване „непотърсен“. С постановление от 13.10.2015г. по молба от 30.06.2015г. на място на първоначалния взискател като такъв е конституиран К.И.И. БГ“ЕАД придобил процесните вземания по договор за цесия от 15.05.2015г. , на 13.10.2015г. е насрочен и опис на движими вещи в жилище на длъжника в гр.Етрополе който да се извърши на 24.11.2015г. от съдебен изпълнител от съответния район, призовките няма данни да са връчени, на 09.11.2015г. взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи в жилището на длъжника , на 21.11.2016г. ЧСИ е насрочил и опис на движими вещи в жилище на длъжника в гр.Етрополе който да се извърши на 20.01.2017г. от съдебен изпълнител от съответния район, до длъжника изпратена по пощата се е върнала с отбелязване „непознат“, на 04.01.2017г. взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи в жилището на длъжника , на 11.09.2017г. взискателят е поискал да се наложат запори върху банкови сметки на длъжника, такива са наложени на 09.08.2017г. , с писмо от 15.08.2017г. Банка ДСК“ЕАД е посочила, че сметката на длъжника е запорирана с тази с необходимата сума, с постановление от 25.10.2019г. изпълнителното дело е прекратено на основание на чл. 488, ал.1, т. 8 от ГПК поради непоискани изпълнителни действия в продължение на 2 години. На гърба на изпълнителния лист е направено отбелязване че на 17.08.2017г. са постъпили 3161,64лв. разпределени за такса по т.

26 от тарифата в размер на 284,64лв. , а останалото е платено на взискателя.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е по чл.