Решение № 1804 от 31.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330204504 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ***на Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община П., с което на Г. В. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д.№ **ет.**ап.**, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.

Жалбоподателят П., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител - адв. П., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение.

ВъззИ.емата страна, Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община П., редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл. юрк. К., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за осъществената юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.02.2023г. около 16:20ч. в гр. П. св. Й. Н., „ст. полицай“ към Сектор „Общинска полиция – Пловдив.” установил, че л. а. „Тойота“ с рег. № **** е паркиран в зоната на кръстовище, образувано от ул. „В. С.“ и ул. „Я.

С.“. Водачът на процесния автомобил отсъствал, поради което св. Х. съставил фиш №**** и наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.8 пр.3 от ЗДП, като данните за собственика все още не били известни. По стандартната процедура фишът бил закрепен за процесното МПС.

Впоследствие на 17.02.2023г. жалбоподателят П. подала жалба срещу съставения фиш в Сектор „Общинска полиция – Пловдив.“. Междувременно била направена справка чрез ОДЧ Общинска полиция за собствеността на лекия автомобил и било установено,че същият е притежание на „Аутотехника“ ООД. След отправена й от св. Х. покана по телефона, на 31.03.2023г. жалбоподателят П. се явила в Сектор „Общинска полиция – Пловдив“. Същата потвърдила собствеността на автомобила на дружеството и попълнила декларация по смисъла на чл.188 от ЗДП, че на процесната дата и място, в качеството на собственик/ползвател е управлявала конкретния автомобил. Предвид подадената срещу фиша жалба, св. Х. съставил АУАН с бл. № ***за същото нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП, което било прието, че е извършено от жалбоподателя П.. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което й била наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства - АУАН с бл. № **** декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП от 31.03.2023г., фиш №**** ., Заповед № **** и Заповед № ****. на Кмета на Община Пловдив, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Христозов, разпитан в качеството на свидетел. От своя страна св. Х. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че на място при съставянето на фиша не е била установена собствеността на процесния автомобил, а впоследствие - след справка в ОДЧ на Общинска полиция станало ясно, че е притежание на „Аутотехника“. Установил жалбоподателя П. като нарушител, доколкото същата обжалвала фиша и впоследствие попълнила декларация, че на процесните дата и място е управлявала конкретното МПС. Още при осъществяване на контакт с нея по телефона, жалбоподателят потвърдила, че автомобилът е притежание на дружеството. Свидетелят с категоричност сочи, че не е предоставял декларация по смисъла на чл.188 от ЗДП на представляващия дружеството, който евентуално да представи данни на кого е било предадено за ползване МПС-то в процесните време и място.

2

Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи от достоверен източник и съответстващи на писмените доказателства по делото, но дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По отношение на въпроса за спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът прие, че същите са съставени от компетентни лица, видно от приложените по делото заверени копия на Заповед № ****и на Заповед № **** . на Кмета на Община П..

В конкретния случай на жалбоподателя П. е вменена административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП. Според цитираната разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. По делото не се спори, че действително на 10.02.2023г. около 16:20ч. в гр. П. , процесният лек автомобил е бил паркиран в нарушение на горепосочената норма в зоната на кръстовище, образувано от ул. „В. С. “ и ул. „Я. С.“. Безспорно обстоятелство е, че заварвайки неправилно паркирания автомобил, на св. Х. не му е било известно кой е негов собственик, респ. кой е действителният му водач. Това обстоятелство е било установено впоследствие след справка в ОДЧ „Общинска полиция“ П. . В тази връзка следва да се отбележи,че административнонаказателната отговорност е лична, основен принцип, залегнал в ЗАНН. Така в чл.186 ал.1 от ЗДП е предвидена общата хипотеза на съставянето на глоба по фиш, което става в присъствието на нарушителя.

Разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДП обаче е специална хипотеза в случаите на неправилно паркирано МПС тогава, когато на място не е установен нарушителят, а е налице извършено нарушение. В тези случаи първият екземпляр от фиша се закрепва към моторното превозно средство, като се вземат мерки той да не се повреди от атмосферните условия. Закрепването на фиша към моторното превозно средство е равносилно на връчването му. При отсъствието на водача - нарушител във фиша не се вписват данните на лицето, а се вписват данните на автомобила. Такъв е и настоящият казус.

Въпреки горното, от приложените и събрани по делото доказателства, съдът намира, че не се обосновава еднозначен и безспорен извод за извършено от жалбоподателя П. нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП поради следните съображения:

На първо място, съгласно чл.188 ал.1 от ЗДП, изр.1 собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Изр.2 на същата норма предвижда, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тази разпоредба установява оборимата презумция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи именно собственикът на МПС /в който смисъл е и Решение № **** на ВАС 3 по адм. д. № ***

По-нататък по делото не се спори относно обстоятелството, че л. а.

„Тойота“, с рег. №*** е собственост на „Аутотехника“ ООД. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. Х., установил го след направена справка в ОДЧ „Общинска полиция“ –Пловдив. Посоченото не се оспорва в нито един момент и от жалбоподателя П.. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДП, когато МПС-то е собственост на юридическо лице, наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. По делото не се твърди, че П. е законен представител, нито че е ползвател, вписан в базата данни на КАТ.

Същевременно от данните, съдържащи се в административната преписка не се установява декларация по чл.188 от ЗДП да е предлагана на собственика на МПС /представляващия ЮЛ по арг. на чл.188 ал.2 от ЗДП/ за попълване, в която да посочи информация за лицето, на което е представило управлението на МПС. Самият св. Х. в показанията си категорично заявява, че не е предоставял декларация за попълване на собственика на автомобила или негов представител. По делото липсват данни, както П. да е установена на място на нарушението, в качеството на водач, така и представляващият „Аутотехника“ ООД, в качеството на законен представител да е посочил лице, което да е управлявало МПС-то.

Всъщност цялото административнонаказателно производство е протекло срещу жалбоподателя П., като по презумция е прието, че само защото е обжалвала съставения фиш, същата е била в процесния момент и място, като водач на паркирания в нарушение автомобил. Допуснатото нарушение по процедурата е съществено и е основание за отмяна на обжалваното НП. В посочения по-горе смисъл са Решение № **** на Административен съд – Пловдив по к.а.н.д. № ****. и Решение № ****. на Административен съд – Бургас по к.а.н.д № ***

Нещо повече, коментираното положение е довело и до недоказване на авторството на нарушението по безспорен начин, доколкото не става ясно от описанието на АУАН и НП как актосъставителят е стигнал до извода, че именно П. е нарушителят, като по този начин съществено е засегнато правото на защита на санкционирането лице.

Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

По разноските:

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита от 27.07.2023г. С оглед материалния интерес от 50 лв. и на основание чл.7 ал.2 4 т.1 от наредбата /след измененията с ДВ бр.88/2022г. според датата на договора за правна помощ/, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски, за основателна до пълния размер от 400 лв., доколкото е поискан минимумът по наредбата. За тази сума следва да се осъди Община - П. .

Предвид отмяната на НП, неоснователно се явява искането на въззИ.емата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, IV н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** на Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община П., с което на Г. В. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д.” № * ет.* ап.** , е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.

ОСЪЖДА Община - П. ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д. ” № * ет.* ап** сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5