Определение № 544 от 07.08.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 128/2025
- Вид
- Определение № 544
- Подписан
- 07.08.2025
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544 гр. Варна, 07.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.а
Членове:
Росица Сл. Станчева
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500128 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с правно основание чл. 248 , ал. 1 от ГПК, вх. № 5511/22.07.2025г., от въззиваемата страна Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, гр. Варна, ЕИК по БУЛСТАТ: 000086782, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Р. Е. от АК-Варна за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение № 112/11.06.2025г. в частта относно разноските, като се иска да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в общ размер на сумата от 3 050 лв., формирана от сбора на сумите от 2 450 лв. за защита по първата искова претенция на ищците и от по 300 лв. за защита по втората и третата искови претенции. Релевирани са доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени вреди в размер от 2 450 лв. не е прекомерно предвид размера на цената на иска, участието на втори адвокат и размера на възнаграждението за иск с такава цена, определен по реда на чл. 2, ал. 9 от № 1/2004 г. за възнаграждения за 1 адвокатска работа.
С постъпил в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор насрещната страна изразява становище за неоснователност на искането.
Молбата е депозирана в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок и от легитимирана страна, която има правен интерес от отправеното искане. С оглед на това същата е процесуално допустима. По същество настоящият състав я намира за неоснователна по следните съображения:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на ищците Г. С. Я., действащ чрез законния си представител С. Г. Я., С.
Г. Я. /в лично качество/ и С. З. С., всички представлявани от адв. Ш., против решение № 1084/24.10.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр. д.
№ 215/2024г по описа на съда.
С обжалваното пред ВАпС решение са били отхвърлени предявените искове, както следва:
1/. Иск на малолетния Г. С. Я., действащ чрез законния си представител С. Г. Я. за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие счупване на крак при осъществен на 11.05.2023г. инцидент в детската градина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 11.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
2/. Иск на С. Г. Я. за заплащане на сумата от 1 442.04 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в направата на разходи – заплащане на медицински изделия, използвани при оперативното лечение на сина му Г. С. Я., проведено в 2 резултат на увреждането при описания инцидент в детската градина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането на разхода – 16.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
3/. Иск на С. З. С. за заплащане на сумата от 1 456 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в разликата между неполучено трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение от НОИ за ползван болничен за отглеждане на детето Г. С. Я. за периода 11.05.2023г. – 13.08.2023г. поради полученото от него увреждане при описания инцидент в детската градина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Въззивната инстанция се е произнесла с решение № 112/11.06.2025 г. , с което е потвърдила решението на Окръжен съд – Варна. При този изход на спора и предвид своевременно релевираните възражения за прекомерност на размера на претендираните от въззиваемата страна разноски, съдът е осъдил въззивниците да заплатят на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“ сумата от 2 125 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски и формирана като сбор от редуцирано по реда на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждение за защита по иска за неимуществени вреди /1 525 лева/ и сумите от по 300 лева, заплатени адвокатски възнаграждения по двата иска за имуществени вреди.
С решението си съдът се е произнесъл и по подадена от ДГ „Ян Бибиян“ частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, което обстоятелство е ирелевантно за настоящото производство.
3
При горните данни и съобразно изложеното в молбата по чл.248 ГПК, съществото на настоящото производство се концентрира единствено върху въпроса за дължимия размер на разноските, понесени от въззиваемата страна пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, изразяващо се в защита по иска за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева, претендирано от детето Г. Я..
Досежно възраженията на въззивниците за прекомерност на претендираните разноски в размер от по 300 лв. за адвокатско възнаграждение за защита по исковете, предявени от С. и С. Я.и, съдът е оставил същите без уважение, поради което ревизията им не е предмет на настоящото производство.
Не са налице основания за промяна в направения от съда извод, че претендираното адвокатско възнаграждение от 2 450 лева за иска за неимуществени вреди е прекомерно. Съдът е отчел, че делото не съставлява фактическа и правна сложност /полученото травматично увреждане на детето и претърпените от него болки и страдания не са били спорни, спорният въпрос е единствено за причинната връзка между това увреждане и поведението на учителката, респ. дали същото е неправомерно/, проведено е само едно съдебно заседание, в което нe са събирани доказателства, съобразени са извършените от процесуалния представител действия по защитата. Като допълнение към тези мотиви може да се посочи, че в проведеното о.с.з. от страна на процесуалните представители, в т.ч. и от адв. Е. не са излагани или обсъждани конкретни доводи по фактически или правни въпроси, касаещи спора. Обстоятелството, че пред настоящата инстанция от страна на ищците е бил ангажиран и втори адвокат, който е депозирал допълнение към въззивната жалба с правни аргументи, обсъдени от адв. Е. в писмената му защита не е основание за присъждане на по-високо възнаграждение от определеното от 4 съда. Същите не рефлектират върху правната сложност на спорна.
Определеният в Наредба № 1/2004г. размер не обвързва съда, по аргумент от даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съставляват правила, противоречащи на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, което е направено и от настоящия съд. А определянето на дължимото възнаграждение в размер на ½ от размера по тази Наредба е обусловено от обстоятелството, че визираните в нея възнаграждения са еднакви за всички инстанции, без да отчитат характера на въззивното производство, развило се по посочения по-горе начин.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, гр. Варна, с вх. № 5511/22.07.2025г., за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 112/11.06.2025 г. в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния
5 касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6