Решение № 6237 от 06.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6237 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100503381 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20224069 от 19.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 36418/2020 г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в е:

1 ) отхвърлен като неоснователен, поради недоказаност предявеният от В. А. Р., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „*******, против П. Н. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. София, ж.к. „******* осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задължения и договорите за заплащане на сумата от 20 000,00 лева, като дължима по договор за заем от 28.3.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 7.8.2020 година до окончателното изплащане, като е отхвърлен като неоснователен, поради недоказаност и акцесорният иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 20 000,00 лева, главница по договор за заем от 28.3.2019 година – в размер на 1138,89 лева за периода на забава от 16.1.2020 година до 7.8.2020 година;

2 ) осъден П. Н. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. София, ж.к. „******* да заплати, като върне на В. А. Р., ЕГН ********** от гр.

Пловдив, бул. „*******, по банкова сметка – IBAN: ******* при банка „Банка ДСК“ АД – на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите – сумата от 20 000,00 лева, като платена без основание на 1

28.3.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 7.8.2020 година до окончателното ѝ изплащане;

3) осъден П. Н. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. София, ж.к. „******* да заплати на В. А. Р., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул.

„*******, по банкова сметка – IBAN: ******* при банка „Банка ДСК“ АД на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата от 411,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.1.2020 година до 13.3.2020 година и от 15.7.2020 година до 7.8.2020 година, дължимо върху сумата от 20 000,00 лева, представляваща главница по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, като над този размер до първоначално претендирания от 1138,89 лева за периода на забава от 16.1.2020 година до 7.8.2020 година лихва, т.е. за разликата от 727,78 лева и за периода от 16.1.2020 година до 24.1.2020 година и за периода от 13.3.2020 година до 15.7.2020 година (периода на обявеното извънредно положение) е отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

Срещу решението на районния съд в частта, в която е осъден П. Н. К. да заплати, като върне на В. А. Р., на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 20 000,00 лева, като платена без основание на 28.3.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 7.8.2020 година до окончателното изплащане и в частта, в която е осъден П. Н. К. да заплати на В. А. Р. на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата от 411,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.1.2020 година до 13.3.2020 година и от 15.7.2020 година до 7.8.2020 година, дължимо върху сумата от 20 000,00 лева, представляваща главница по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – П. Н. К..

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на материалните норми. Въззивникът излага, че ищецът се е съгласил да отговаря солидарно със С.Д.Т., като е встъпил в поетия от последния дълг по съгласие с него на основание чл. 101 ЗЗД и/или че е извършил паричния превод по делегация от името на С.Д.Т.. Твърди, че извършеното от ищеца към ответника плащане е свързано с вътрешните отношения между тях във връзка с представения от ответника договор между него, като заемодател и С.Т., като заемополучател, като с извършеното плащане ищецът е изпълнил задължението на С.Т. за връщане на суми по договора за паричен заем между Т. и ответника, с което ищецът е изпълнил една делегация за плащане на посочената в исковата молба сума, тъй като е встъпил като съдлъжник в задължението на С.Т. спрямо ответника по реда на чл. 101 ЗЗД. Поддържа, че встъпването в дълг не е сделка, за която е предвидена определена форма, като в случая съществува валидно облигационно отношение – договор за заем между ответника и С.Т., в 2 изпълнение на задълженията по което се прави встъпването при безспорно установен размер на дълга. В обобщение на доводите си моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, а исковете да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни. Претендира разноски.

Депозира писмени бележки.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от В. А. Р., с който същата се оспорва. Навеждат се съображения за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски. Депозира писмени бележки.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е влязло в сила, в частите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, като необжалвано.

По наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. А. Р., с която са предявени искове срещу П. Н. К.. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за заем за сумата от 20 000,00 лева, която е предал на ответника, като заемополучател чрез банков превод на 28.3.2019 година. Твърди се, че целта на заемния договор е била закупуване и ремонт на недвижим имот от страна на ответника. Твърди се, че ответникът е поел задължението да върне заетата сума, ведно с лихва от 15%. Ищецът твърди, че е поканил ответника да върне заемната сума многократно – в телефонни разговори, съобщения, „вайбър“ съобщения и ел. писма, и след като това не се е случило е изпратил покана, която е връчена на ответника на 16.1.2020 година. Твърди се, че ответникът, като заемополучател не изпълнява доброволно задължението за връщане на заетата сума. При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лева – главница по договор за заем от 28.3.2019 година, сумата от 1138,89 лева – представляваща мораторна лихва за забава дължима за периода 16.1.2020 година до 7.8.2020 година, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 7.8.2020 година до окончателното изплащане. Ищецът иска от съда в условията на евентуалност, ако отхвърли исковата претенция на основание заемно правоотношение – да осъди ответника да заплати на ищеца сумите като платени без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите, или при евентуалност като суми, с които 3 ответникът се е обогатил неоснователно по смисъла на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

С отговора на исковата молба не се спори, че на 28.3.2019 година ответникът е получил по банковата си сметка сумата от 20 000,00 лева от ищеца. С отговора на исковата молба се описват факти и обстоятелства, с които се твърди, че именно ответникът е дал сумата на лицето С.Т., за когото ищецът бил гарантирал, че може да увеличи размера на сумата чрез различни операции и съответно се твърди, че именно ищецът е поел задължението, ако С.Т. не върне сумата на ответника, то тя да бъде върната от ищеца на ответника. При горното се твърди, че сумата от 20 000,00 лева, която е платена по банковата сметка на ответника от ищеца, е такава за изпълнение на задължението на ищеца към ответника, като солидарно задължен чрез встъпване в дълга на С.Т., с което ищецът е изпълнил една делегация за плащане на посочената в исковата молба сума.

Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задължения и договорите (ЗЗД), както и акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД (като в тази част решението не е обжалвано) и е уважил предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД , поради което не се е произнесъл с решението по съединения с него в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 86 ЗЗД, предявен като акцесорен на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, е уважен частично, като решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен.

За да възникне правото по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в полза на ищеца по делото, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е дал на ответника сумата от 20 000 лв. и 2) да не е съществувало правно основание за това плащане. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. Съобразно тези правила за разпределение на доказателствената тежест, в настоящия случай върху ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД лежи тежестта да докаже единствено плащането на паричната сума в размер 20 000 лв., а върху ответника по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД лежи тежестта да докаже, че е съществувало правно основание за получаване на платеното от ищеца – че ищецът се е съгласил да отговаря солидарно със С.Д.Т., като е встъпил в поетия от последния дълг по съгласие с него на основание чл. 101 ЗЗД и/или че е извършил паричния превод по делегация от името на С.Д.Т..

Не се спори между страните и се доказва от представените платежно нареждане и справка-извлечение от банкова сметка (л. 10-11 от делото на 4

СРС), че на 28.3.2019 година ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 20 000,00 лева, като ищецът твърди, че сумата е платена без основание, а ответникът, че ищецът е изпълнил задължението на трето за спора лице – С.Т., за връщане на суми по споразумение във връзка с парични заеми между С.Т. и ответника П. К., с което ищецът В. Р. е изпълнил една делегация за плащане на посочената в исковата молба сума и/или като е встъпил като съдлъжник в задължението на С.Т. спрямо ответника по реда на чл. 101 ЗЗД като солидарно задължен.

При така заявеното от ответника основание, в негова тежест е да докаже сочените обстоятелства, а имено – че ищецът – В. Р., е встъпил като съдлъжник в задължението на заемателя по договора, сключен между ответника – П. К., като заемодател и С.Т., като заемател, по съглашение с кредитора или с длъжника респ. че длъжникът С.Т. е наредил на едно лице – ищеца В. Р., да плати на кредитора – П. К. сума за погасяване на задълженията по заемното правоотношение между П. К., кредитор и С.Т., длъжник.