Определение № 349 от 08.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 08.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20223100200477 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243 от НПК и е образувано по жалба от Министъра на финансите, чрез процесуалния представител К.Л.Т.Д. - главен юрисконсулт в отдел „Обжалване" при ТД на НАП Варна, съгласно пълномощно № П-19 от 04.02.2022г., против постановление на ОП- Варна за прекратяване на наказателно производство по ДП № 259/2018г. по описа ОД МВР - Варна.

Досъдебното производство е било образувано от ОП Варна на 11.05.2018г. срещу неизвестен извършител за това, че за периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. и 01.02.2016г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление се е избегнало установяване или неплащане на данъчни задължения в големи размери по отношение на фирма „М.И." ЕООД, като е потвърдена неистина в подадени справки декларации пред ТД на НАП гр.

Варна - престъпление по чл. 255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С атакуваното в настоящото производство постановление от 27.04.2022 г., ВОП е прекратила производството на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с оглед на обстоятелството, че не са събрани достатъчно безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

Жалбата е подадена в срок, по същество в нея се навеждат доводи за непълнота и незаконосъобразност на Постановлението на ВОП за прекратяване на НП, поради неправилно ценене на доказателствата по преписката. Моли се Постановлението да бъде отменено и делото да бъде върнато с указание за извършване на ново разследване от страна на 1 прокурора и установяване на извършено данъчно престъпление.

След като се запозна с жалбата и приложенията към нея, съдът намира същата за допустима и основателна поради следното:

С уведомление до Варненска окръжна прокуратура с изх. № Вхк – 67381/02.02.2018г. на НАП Варна е подаден сигнал за наличие на данни за избягване на установяването и плащането на данъчни задължения от „М.И.“ ЕООД, по ЗДДС и по Законът за корпоративното подоходно облагане. Към уведомлението са приложени копия от Ревизионен акт № Р- ************* – 091-001 от 09.10.2017г. и РА № Р -*************-092 от 12.09.2017г.

В цитираното уведомление се твърди, че въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство относно прекия доставчик на дружество „М.И.“ ЕООД – „Т. 70“ ЕООД, е установено, че дружеството не е извършило фактурираните доставки на „М.И.“ ЕООД, т.е. на осн. чл. 70, ал.5, вр. чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС, във вр. чл. 6, чл.

12, ал.1 и чл. 25, ал.1 от ЗДДС и са налице основания за отказване правото на данъчен кредит общо в размер на 43 706.55 лева, по фактури издадени от „Т.

70“ ЕООД. С решение № 2297/26.11.2018г. на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата на дружество „М.И.“ ЕООД против ревизионен акт № Р************* – 091-001 от 09.10.2017г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Това решение последствие е отменено от ВАС и е отменен ревизионният акт, в едната си част, в която на „М.И.“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 43 706.55 лева и съответните лихви от 10 314.82 лева. Това обстоятелство е възприето в постановлението на прокурора, който е приел, че в досъдебното производство са установени и разпитани, като свидетели всички лица, имащи отношение към процесното дружество и ревизионния период. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, видно от която в дневниците за покупки и продажби на дружеството са отразени всички извършени сделки, като вещото лице е приело, че те са действително осъществени. В резултат на събраната по делото доказателствена съвкупност, наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че не са налице доказателства да са избегнати установяването или неплащането на данъчни задължения в големи размери, не се дължи ДДС, поради което следва наказателното производство да бъде прекратено.

На вниманието на прокурора обаче, е убягнало обстоятелството, че с 2 уведомлението на НАП Варна, с което е бил сезиран е посочено, че въпросното дружество има задължения не само по ЗДДС, ами и такива по ЗКПО. Органите по приходите са установили, че по ЗКПО освен осчетоводяване, което е било налично при ревизирането, е следвало всички останали факти по фактурираните продажби на стоки и услуги да установяват доставки на такива, като в случая това не е било налице. В решението си по административното производство ВАС е приел, че ревизионният акт в частта по ЗКПО е правилно постановен. Според Върховния съд, и по силата на чл.

26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани. Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Доказателствената тежест е на задълженото лице, което е отразило счетоводните разходи и претендира признаването им за данъчни цели.

В конкретния случай „М.И.“ ЕООД не е доказало, че фактурите, издадени от „Л.“ ЕООД, „З.Г.“ ЕООД, „Б.И.“ ЕООД, „Т.И.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, отразяват вярно описаните стопански операции – доставки до материали /основно доставки на скрепежен материал за жп стрелка – комплект/ и различни видове ремонтни дейности. Дружество „М.И.“ ЕООД не е представило каквито и да било доказателства за доставяне на материалите и извършване на услугите от издателите на фактурите.

С оглед на изложеното в ревизионната процедура е установено, че задълженията за корпоративен данък на юридическото лице за 2014г. и 2015г., възлиза в общ размер на 20 433.71 лева и лихви от 3 890.83 лева, поради което изводът на ВОП, че деянието не съставлява престъпление се явява преждевременен и незаконосъобразен.

Поради липса на мотиви и произнасяне от страна на държавното обвинение по отношение на задълженията по ЗКПО от юридическото лице за 2014г. и 2015г., които са потвърдени от Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП Варна и с Решение на Административен съд Варна и Върховен административен съд, настоящият състав на съда намира, че от доказателствата събрани на досъдебното производство, не се доказва с категоричност липсата на осъществен състав на престъпление по НК. Прекратяването на производството е направено, след като фактологията на деянието не е изяснена в достатъчна степен, поради 3 което и постановлението за прекратяване на наказателното производство остава необосновано.

В конкретния случай, настоящият състав на съда счита, че събраните в хода на проведеното разследване доказателства не обосновават направения от прокурора в тази връзка категоричен краен извод, а напротив – същият е в противоречие с установения по делото доказателствен материал и в несъответствие с материалния закон. ВОС счита, че проведеното разследване е в отклонение на принципa за разкриване на обективната истина, като извършените по делото действия по разследването, предпоставят не прекратяване на воденото производство, а събирането на нови доказателства.

В този смисъл настоящият състав на съда счита, че не са реализирани всички възможности за събиране на писмени и гласни доказателства, изискуеми за правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. С оглед пълното изясняване на факти и обстоятелства по делото, следва да се дадат указания на наблюдаващия прокурор да събере необходимите доказателства, които да дадат отговор на въпроса има ли извършено престъпление по чл. 255 и сл. от НК от представителите на дружество „М.И.“ ЕООД и по конкретно, за такова по Закона за корпоративното подоходно облагане за периода 2014-2015г., за каквото е бил сезиран първоначално от органите по приходите с уведомление №Вкх-6738-1 от 02.02.2018г.; Налице ли е избегнато установяване и плащането на данъчни задължения и в какви размери, за какъв период, по какъв начин е осъществено това, както с оглед конкретната хипотеза по която се води разследването на т. 2 от чл. 255, така и останалите такива, обхванати от предмета на престъплението; да се установи кой и с каква съпричастност е и всички обективните действия по реализиране процеса; от субективна страна - съзнавали ли са всички елементи от обективния състав; какво е реалното им представителство по отношение на дружеството, явяващо се данъчно задълженото лице.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото, с оглед на което и на основание чл. 243, ал. 6, т.3 от НПК, съдът, ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 27.04.2022г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 259/2018г. по описа на ОД на МВР - Варна, образувано и водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Преписи от определението да се изпратят на страните – Министъра на финансите и К.Л.Т.Д., като негов процесуален представител, дружество „М.И.“ ЕООД и Окръжна прокуратура Варна.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Варненския апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5