Определение № 352 от 28.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Благоевград, 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500251 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “П. Б.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. “Б” № , бл., вх., представлявано от С.

Н, Ц С и Я К Ч, чрез юрк. Г. С.- К. против Разпореждане № 2082 от 01.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1184/2023 г. по описа на РС - Благоевград, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П” ЕООД срещу длъжника Г. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С, ул. „С“ №, ет., ап..

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че заповедният съд не разполага с правомощието да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или на отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната част да бъде отменено и да бъде уважено заявлението за всички заявени суми, в претендирания в подаденото заявление размер. Претендират се разноски в производството.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството пред РС – Сандански е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “П” ЕООД срещу длъжника Г. С. К. за следните суми: сумата от 3700,00 лева - главница; сумата от 1448,43 лева- неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г.; сумата от 1110,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сумата от 2590,00 лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 10,00 лева- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 348,82 лева – лихва за забава за периода от 26.02.2020 г. до 03.03.2021 г.

(дата на предсрочна изискуемост) и сумата от 2519,43 лева- законна лихва за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 30042255820 от 30.01.2020 г., сключен между „П“ ЕООД- кредитор и Г. С. К. – длъжник. Заявителят е представил копие от Договор за потребителски кредит № 30042255820 от 30.01.2020 г., погасителен план към договор за потребителски кредит № 30042255820 от 30.01.2020 г., Общи условия на „П“ ЕООД, обратна разписка.

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно.

Приел, че клаузите за услугите Фаст и Флекси са нищожни, с неравноправен характер, противоречащи на добрите нрави, заобикалящи изискванията на закона и заявлението в частта, в която се претендират сумите от 1110,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сумата от 2590,00 леванеплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и сумата от 2519,43 левазаконна лихва за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г., следва да бъде отхвърлено. В останалата част, районният съд е приел, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с 2 потребител. Правомощието на заповедния съд да се произнася относно противоречието със закона или добрите нрави на клаузата, с която е уговорена договорна лихва, произтича от цитираните разпоредби, като в т. 3 е уредена засилена защита за длъжниците, които имат качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на извода на районния съд за неравноправност на договорни клаузи. Настоящият въззивен състав намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за услугите Флекси и Фаст, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

В т. 15 от договора е уговорено заплащане на допълнителни услуги, като такива за услуга Фаст - т.15.1 и за допълнителна услуга Флекси - т.15.2. Първата услуга е поемане на задължение за длъжника да заплати допълнителна такса за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Втората клауза за допълнителна услуга е поемане на задължение от длъжника за заплащане на допълнителна такса срещу получаване на правото да променя погасителния план и при изпълнение на съответни специфични изисквания, изброени в договора чрез метода на препращане. Тези две клаузи са нищожни. Заплащането на допълнителни такси е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е дължимо, само ако кредиторът установи настъпването на условията, срещу които са уговорени.

Такива данни в случая няма представени. В заповедното производство се преценява възникването на безспорни вземания, а не такива, чиито падеж е в зависимост от осъществяване на насрещно задължение или факт. Тези две допълнителни услуги - в т.15.1 и т.15.2 от договора се явяват нищожни, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредит (ЗПК).

Следва да се посочи, че използване на такива уговорки, които да активират допълнителни услуги, е явно противоречие с изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.

Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не 3 хипотетично ползване на такава. Следователно налице са неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги за клаузите Флекси и Фаст, чието заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в договора за доставката им.

Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите на т. 15, т. 1 и т. 15.2 и сл. са неравноправни клаузи на основание чл. 143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.

Поради отхвърляне на заявлението в частта за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, заповедният съд е отхвърлил заявлението и досежно сумата от 2519,43 лева- законна лихва за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г. В т. 12 от заявлението е посочено, че сумата от 2519,43 лева представлява законна лихва за забава за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г., начислена върху непогасеното вземане. С оглед частичното уважаване на заявлението досежно главниците, основателно се явява искането за законна лихва върху главницата от 3700,00 лева за посочения период. Изчислена по реда на чл.

162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, законната лихва върху главницата от 3700,00 лв. за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г. е в размер на 1064,53 лв., в който размер заявлението следва да бъде уважено.

С оглед гореизложеното, съдът намира обжалваното разпореждане на РССандански за неправилно в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1064,53 лв.- законна лихва върху главницата от 3700,00 лева за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г., поради което следва да бъде отменено и вместо него да се разпореди да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същата сума, както и за сумата от 21,29 лева – държавна такса. Не следва да се присъжда допълнително юрисконсултско възнаграждение, доколкото присъдените от заповедния съд са в предвидения минимум от 50,00 лв., който е дължим за производството. В останалата обжалвана част, разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно.

На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 10,65 лв. - заплатена държавна такса и 8,56 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното , Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2082/01.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1184/2023 г. по описа на РС- Сандански в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до размера на сумата от 1064,53 лв.- законна лихва върху главницата за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя “П Б” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на 4 управление: гр. София, бул. “Б” №, бл., вх., представлявано от С Н, Ц С и Я К Ч, чрез юрк. Г. С.- К. срещу длъжника Г. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

С, ул. „С“ №, ет., ап. за следните суми: сумата от 1064,53 лв.- законна лихва върху главницата за периода от 03.03.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.10.2023 г. и сумата от 21,29 лева – държавна такса, за вземане по Договор за потребителски кредит № 30042255820 от 30.01.2020 г., сключен между „ПР“ ЕООД- кредитор и Г. С. К. – длъжник.