Определение № 527 от 16.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 16.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

НиколИ. П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от НиколИ. П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000420 по описа за 2026 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 220 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 24725/29.07.2026 г. на ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД - гр. София, представлявано по пълномощие от адв. И.

Л., срещу определение № 1213/17.07.2026г., постановено по т. д. № 314/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституиране като трето лице- помагач на ЗД “Евроинс“ АД- застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за зърнокомбайн „**********************“ с рег. № *******, на осн. чл. 219 от ГПК, и е отказано приемането за разглеждане на предявения от „ОЗК застраховане“ АД срещу ЗД “Евроинс“ АД обратен осъдителен иск, заявен с молба вх. № 23048/14.07.2026г., за присъждане на заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за погИ.ло при пожар застраховано имущество- телескопичен товарач ***, модел ******************, с рег. № *******.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на определението по съображения, че направеното от ответника в процеса искане по чл. 219 ГПК е допустимо и основателно, като въпросите дали ответникът би имал регресни права срещу ЗД “Евроинс“ АД- застраховател за 1

„Гражданска отговорност“ по отношение на „виновното“ за настъпване на имуществените вреди пътно превозно средство- зърнокомбайн „*** ********“, са по съществото на спора по обратния иск, а не предпоставка за допускане на привличането. Твърди се, че застрахователят цели да обвърже третото лице със силата на решаващите мотиви на съдебното решение, които ще имат обвързваща сила по отношение на подпомагащата и привличащата го страна, тъй като ако застрахователят по застраховка „Каско“ бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение, по силата на чл. 411 КЗ, ще придобие всички права на обезщетения собственик срещу лицето, отговорно за настъпилите вреди. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и уважаване на искането за конституиране на ЗД “Евроинс“ АД като трето лице – помагач на страната на жалбоподателя.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Насрещната страна „Органик Грейн“ ООД- гр. Варна, представлявано от адв. В. Г., представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи за липса на предпоставките за уважаване на искането по чл. 219, ал. 1 ГПК.

Съставът на Апелативен съд- Варна, като обсъди съображенията и доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 314/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по искова молба на „Органик Грейн“ ООД- гр. Варна, с която е предявен осъдителен иск срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД - гр. София, за присъждане на сумата от 25 000 евро- частичен иск от парично вземане в размер на сумата 93 055,11 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от погиване на собственото на дружеството застрахована вещ- телескопичен товарач ***, модел ********************, с рег.№ *******, в резултат на застрахователно събитие- пожар, ведно със законната лихва върху главница от датата на исковата молба-07.05.2026г. до 2 окончателното погасяване на задължението, както и за присъждане на мораторна лихва в размер 768,30 евро за периода 19.01.2026г.- 07.05.2026г.

В отговора на исковата молба ответникът- застраховател по имуществена застраховка на ППС- телескопичен товарач ***, модел ********************, с рег. № ********, е направил искането за привличане като подпомагаща страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на „виновното“ за погиването на застрахованата вещ пътно превозно средство- зърнокомбайн „*** ******** ******“ с рег. № *******.

Според твърденията в отговора на исковата молба и в молбата, с която е предявен обратен осъдителен иск за същата сума, за което първоначалният ищец претендира застрахователно обезщетение, лицето, което отговаря за настъпилите вреди, съставляващи погиване на застрахованото пътно превозното средство, е собственикът на „виновната“ за пожара вещ, по силата на чл. 50 от ЗЗД.

В обжалваното определение, с която съдът се е произнесъл по искане за привличане, е направен правен извод за липса на правен интерес от привличането, който изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Привличането на трето лице– помагач на някоя от страните в исковия процес, съгласно чл. 219 от ГПК, е основателно при наличие на три предпоставки, които следва да са едновременно налице: искането за привличане да е направено в предвиден в закона срок, в зависимост от това коя процесуална страна упражнява правото си да привлече помагач; привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбИ.; третото лице– помагач да има право да встъпи, за да помага, т. е. ако има интерес решението за бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Правен интерес от встъпване, а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод последния да заяви обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска– главен иск и възможен обратен иск следва да бъде нормативна или причинна (фактическа), т. е. обратният иск да зависи от главния било по силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ. уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна.

Липсата на правен интерес от привличането в случая е очевидна, тъй 3 като решението по делото няма да има никакви правни последици по отношение на третото лице, чието конституиране е поискал ответникът, нито неблагоприятно решение по отношение него ще обуслови възможност той да предяви иск срещу третото лице.

Съобразно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С ал. 2 на същата законова разпоредба като застраховани лица са посочени собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Предвид нормата на ал. 3 на чл. 477 КЗ за трети лица по ал. 1 на същата законова разпоредба се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

За да обоснове евентуалното възникване на суброгационното право, предвидено в чл. 411 от КЗ, ответното застрахователно дружество би следвало да твърди факти, обуславящи съществуване на вземане на увредено, ползващо се от застраховката „Гражданска отговорност“ лице срещу друго лицепричинител на вредата или собственик на превозното средство, което е причинило вреди като вещ.

В настоящия случай, заявеното фактическо основание изключва извод за съществуващо вземане на увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като „Органик Грейн“ ООД- гр.

Варна е собственик както на зърнокомбайн „*** ******** ******“ с рег. № *******, определен от ответника като „виновна вещ“ за причиняването на вредите, така и на увреденото при пожар имущество- телескопичен товарач ***, модел ******************, с рег. № *******, за което се претендира застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“.

Дружеството „Органик Грейн“ ООД- гр. Варна не може да носи отговорност 4 към себе си за имуществени вреди за това, че една от притежаваните от него вещи е причинила погиване на друга негова вещ. Респективно, дружеството не може да има качеството на трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 КЗ спрямо собствената си отговорност по чл. 50 ЗЗД.

Предвид съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на искането по чл. 219 ГПК поради липса на правен интерес, обжалваното определение следва да се потвърди.

Определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване – в този смисъл т. 9, б. „а“ от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1213/17.07.2026г., постановено по т.д.

№ 314/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5