Решение № 789 от 25.10.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1068/2023
- Вид
- Решение № 789
- Подписан
- 25.10.2023
- Състав
- Петя Христова Манова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.2, т.10, т.13 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.2, т.10, т.13 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.2, т.10, т.13 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.2, т.10, т.13 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 789 гр. Сливен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230101068 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит FL1018705 от 24.09.2019 г., сключен между „Юробанк България” АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и ответника, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 7155,20 лв., като последният се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В съответствие с договора, ответникът е усвоил предоставените от Банката парични средства в деня на сключване на договора изцяло.
Към датата на сключване на Договора, Референтния лихвен процент е в размер на 1,150 %. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. При сключването на договора възнаградителната лихва е в размер на 9,20 % годишно, като тя подлежи на актуализация на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Приложение 1.
На следващо място, в Договора за кредит страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, във връзка с процесния кредит. Според чл. 7 от Договора, процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и палеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Погасителните вноски се изплащат до 1
13-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до 13.09.2026 г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят се е задължил да заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
Кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по процесния Договор за потребителски кредит, а именно:
Не е заплатил на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и падеж — съгласно погасителния план към процесния договор;
Не е заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер па законната лихва;
Не е заплатил дължимите такси.
Съгласно чл. 14 от Договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноска по кредита, Банката може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
На основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 13.09.2020 г. съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в нарочно писмо с изх. № 10677 от 09.02.2021 г., изпратена до ответника и получена от неговия баща, с дата па пощенското клеймо - 10.02.2021 г.
Ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по процесния договор, като на 22.03.2021 г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, по което е образувано ч. гр. д. № 1074/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника е образувано и се води изпълнително дело № 948 от 2021 г., по описа на ЧСИ П.Г..
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Н. Й. Й., че същият има задължение към „Юробанк България” АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL1018705 от 24.09.2019 г., за следните суми:
- главница в размер на 6 353,34лв. (шест хиляди триста петдесет и три лева и тридесет и четири снимки), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (22.03.2021 г.) до окончателното плащане на вземането;
- договорна лихва за периода 13.11.2020 г. до 10.02.2021 г. 274,22лв. (двеста седемдесет и четири дева и двадесет и две стотинки);
2
- мораторна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 11.03.2021 г. - 26,97 лв. (двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки);
- такси за периода 13.10.2020 г. - 11.03.2021 г. в размер на 56 лв. (петдесет и шест лева) лв.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител, който прави възражение за нищожност на сключения договор за предоставяне на потребителски кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Твърди, че сключеният договор противоречи на императивните разпоредби на чл. 10 и чл.5 от ЗПК, поради което е изцяло нищожен.
Сочи, че сключеният между ищцовото дружество и ответника договор за потребителски кредит FL 1018705, макар и в писмена форма и на хартиен носител, не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК. Използвания в договора шрифт не е еднакъв по вид. Налице са изписвания с обикновен вид шрифт и такива с удебелен вид шрифт. Освен това същият съдържа неясноти и в различни уговорки, текстът е изложен по неразбираем за ответника начин. Така в чл.1, ал.4 е договорена солидарна отговорност, като не е ясно от контекста на целия договор кой друг освен ответника е поел задължение по него за солидарна отговорност. В чл.З. ал.11 от Договора, е посочено, че по потребителския кредит ответникът ползва преференциални лихвени условия при наличието на изброени в т.1, т.2 и т.3 на тази алинея предпоставки. От текста на договора обаче не става ясно, условията кумулативно ли са уговорени или не, кои пакети по т.2 ответника е договорил и изобщо договорил ли ги е, кои видове застраховки ответника е договорил и изобщо договорил ли е такива. В резултат на тези неясноти неясен остава отговора на въпроса при преференциални условия ли е договорен кредита или не. Неяснота на тези текстове се допълва и от съдържанието на чл.20, ал.1, т.2 и т.З от Договора, които предвиждат едностранна промяна от страна на Банката на преференциалните лихвени условия, в случай, че ответникът прекрати ползването на пакетни програми, за които не е ясно дали са договорени, както и в случай, че се прекрати плащане по застраховки, за които също не е ясно дали са договорени.
Неясните текстове от договора сочат и на извода, че договора сключен между ищеца и ответника има бланкетен характер, което е недопустимо, а не характер на договор, по който са поети конкретни задължения между посочените в него страни.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 прил. № 2, във вр. с ал.1 от ЗПК, нужните сведения относно договора за кредит, какъвто е сключеният с ответника, се предоставят на потребителя своевременно със стандартен европейски формуляр за информация, преди сключването на договора за кредит и с цел кредитополучателят да има възможност за сравняване на различните предложения и вземане на информирано решение дали за него е подходящ конкретния договор за потребителски кредит. Такива сведения ответникът не е получил своевременно преди сключването на договора и е бил лишен от възможността да сравни предлаганите условия на други банки и да направи преценка кои предлагат най3 благоприятни условия. Поради непредоставянето своевременно на задължителната преддоговорна информация, ответникът е бил лишен от възможността да влияе относно параметрите, при които се сключва договора за кредит, тъй като последните са определени предварително от ищцовата банка. Непредоставянето на горепосочената възможност е нарушение на императивното правило на чл.5, ал.2 прил. № 2, във вр. с ал.1, от ЗПК.
Макар формално в чл.22, ал.2 на Договора, кредитополучателят да декларира изрично, че е получил своевременно преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключването му, това не отговаря на истината. Нито в договора, нито по друг начин е удостоверено, че на кредитополучателя своевременно по смисъла на закона е предоставена такава информация под формата на стандартен европейски формуляр, че кредитополучателят се е запознал с нея и е сключил договора въз основа на информирано съгласие. Тази клауза от договора е нищожна, защото противоречи на правилата визирани в чл.143, ал.2, т.2, т.10, т.13 и т.19 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената уговорена при сключването на договора; налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По изложените съображения, счита, че в конкретния случай са нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1 и на чл.5, ал.2, прил. № 2, във вр. с ал.1, от ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, ал.2 какъвто е настоящият случай, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.
Сочи се, че освен нарушението на горепосочените законови императивни разпоредби водещи до нищожност на договора като цяло, в договора са уговорени и неравноправни по смисъла на ЗЗП отделни клаузи, които сами по себе си са нищожни и не пораждат задължения за ответника, като се излагат съображения в тази насока.
Възразява се и срещу претендирания от ищеца размер на главницата и законната лихва върху нея считано от 22.03.2021 г. като се счита, че посоченият остатък от кредита е неправилно изчислен и предсрочната изискуемост на остатъка от кредита не е настъпила.
Що се отнася до предсрочната изискуемост на кредита, намира, че същата не е настъпила, тъй като не е настъпило уговореното за това условие по чл.19, вр. с чл. 14 от Договора, а именно уведомлението за това да е връчено лично на ответника.
4
Предвид изложеното се счита, че предявените искове са неоснователни, поради нищожност на сключения договор за потребителски кредит. Поради това този договор следва да бъде обявен за нищожен и претенциите към ответника за неизпълнението му да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба от процесуален представител адв. Х.И. от САК, с която уведомява съда, че с оглед служебната й ангажираност е в невъзможност да се яви в с.з. Моли да бъде даден ход на делото. Няма въпроси по изготвената по делото експертиза, като моли същата да бъде приета. Поддържа изразеното становище по отговора на исковата молба, както и направените доказателствени искания. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноските по делото.
Ответникът редовно призован, се представлява от назначения му особен представител, който моли съда отхвърли като неоснователни предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.09.2019 г. между „Юробанк България” АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит FL1018705, съгласно който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 7155,20 лв. , като в съответствие с договора, ответникът е усвоил предоставените от Банката парични средства в деня на сключване на договора изцяло.