Решение № 14462 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14462 гр. С., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110111386 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. С. срещу Б.В.И., с която ищецът претендира осъждането на ответника за сума в размер на 940,77 евро – изискуемо и неизплатено от ответното дружество застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че имал качеството на застраховано лице по договор за групова застраховка „Здравна грижа“, обективиран в полица № ***. В периода от 04.02.2026 г. до 07.02.2026 г. бил хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия към И.Р. - гр.

С. с диагноза „Травматична дискова херния на ниво С5-С6“. Медицинската интервенция включвала поставяне на трайна имплантируема система междупрешленен титаниев кейдж на стойност 1840,65 евро. От тях 644,23 евро били възстановени от Националната здравноосигурителна каса. За остатъкът от 1196,42 евро ищецът предявил към ответника застрахователна претенция за възстановяване. Ответникът възстановил частично сумата от 255,65 евро и след като класифицирал вложената титаниева имплантна система като медицински консуматив, за който в Секция II „Болнична медицинска помощ“ бил предвиден подлимит в размер на 255,65 евро, отказал да доплати оставащата разлика от 940,77 евро по общия лимит на полицата за болнично лечение. Ищецът твърди, че тази трактовка е неправилна, че имплатната система представлява имплантируемо изделие, а не консуматив и счита, че ответникът следва да му заплати и остатъкът от 940,77 евро.

Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва качеството „застраховано лице“ на ищеца, стойността на сторените медицински разходи, получаването на застрахователната претенция и 1 заплащането от своя страна на сумата от 255,65 евро. Твърди, че имплатната система представлява консуматив и че съгласно общите условия на застрахователния договор, отговорността му била ограничена до сумата от 255,65 евро. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

В открито съдебно заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.

Ответникът не изпраща представител, подава писмено становище, в което също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите на качеството „застраховано лице“ на ищеца, приемането му за лечение за периода от 04.02.2026 г. до 07.02.2026 г., характера на медицинската интервенция, стойността на сторените медицински разходи, получаването на застрахователната претенция отправена от ищеца към ответника и заплащането от страна на ответника на сумата от 255,65 евро.

По делото беше представен препис от Застрахователна полица № НС22250772С по силата на която трето по делото лице – Д. – е застраховало своите служители за периода от 07.04.2025 г. до 06.04.2026 г. за застрахователни плащания за извънболнична помощ, болнична помощ, лекарства, помощни средства, консумативи и превързочни материали. В приложение № 1 към договора за описани конкретните покрития и отговорността на застрахователя за всяко едно от тях. В секция ІІ „Болнична медицинска помощ“, т. 6 са посочени „хирургични операции“ с лимит от 10000 лева, а в т. 7 са посочени медицински консумативи при хирургични операции с лимит от 500 лева или 255,65 евро.

По делото беше приета неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза. Установява, че титаниевият кейдж представлява изкуствен междупрешленен имплант, чиято функция е да замести междупрешленен диск като свързващо звено между два прешлена на гръбначния стълб. Поставя се между прешлените в човешкото тяло и е предназначен да остане там през целия живот на пациента. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице поясни, че поставянето на титаниевия кейдж е било абсолютно задължително за излекуването на пациента.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За възникване на това право е необходимо да се установят следните юридически факти: наличие на застрахователно правоотношение между страните, настъпване на застрахователно събитие с доказан механизъм, причинени вреди с доказан размер, наличие на причинно-следствена връзка между тях и събитието. В случая наличието на застрахователно правоотношение, причинените вреди и размерът им, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и събитието са доказани. Доказано е и настъпването на застрахователно събитие, но между страните е налице спор относно характера му. Т.е. дали манипулацията, извършена на ищеца – поставяне на междупрешленен титаниев кейдж – попада в т. 6, или в т. 7 на секция ІІ от общите условия на ответника. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че поставеният кейдж представлява медицински консуматив, по смисъла на т. 7 на секция ІІ от общите условия, както и че дефиниция за това понятие била дадена в чл. 2, т. 1 от Регламент № 2017/745 2 на Европейския парламент и на Съвета за медицинските изделия. Тази разпоредба гласи, че „медицинско изделие“ означава инструмент, апарат, уред, софтуер, имплант, реагент, материал или друг артикул, предназначен от производителя за самостоятелна употреба или в комбинация при хора с една или повече от следните конкретни медицински цели: диагностика, профилактика, наблюдение, предвиждане, прогнозиране, лечение или облекчаване на заболявания; диагностика, наблюдение, лечение, облекчаване или компенсиране на травми или инвалидност; изследване, замяна или корекция на анатомична част или на физиологичен или патологичен процес или състояние; предоставяне на информация чрез инвитро изследване на проби от човешкото тяло, включително на дарени органи, кръв и тъкани; и което не постига основното си действие по предназначение във или върху човешкото тяло по фармакологичен, имунологичен или метаболитен път, но което може да се подпомага при своето действие от средства с такъв ефект. От своя страна в исковата молба ищецът твърди, че кейджът представлява имплантируемо изделие, което отговаряло на дефиницията, посочена в чл. 2, т.

5 от посочения Регламент – всяко изделие, включително такова, което частично или изцяло се абсорбира, и е предназначено: да бъде изцяло въведено в човешкото тяло; или да замени епителна повърхност или повърхността на окото чрез клинична интервенция и което е предназначено да остане в тялото след интервенцията. Действително и двете разпоредби използват понятия от имплантологията, но Регламентът прави категорична разлика между импланта като медицинско изделие, посочено в чл. 2, т. 1 и имплантируемото изделие, посочено в чл. 2, т. 5 от Регламента. С оглед установеното от съдебно-медицинската експертиза съдът достига до извода, че по своите функции и характеристика кейджът представлява имплантируемо изделие, което има за цел да замени междупрешленния диск и да осъществява връзката между два съседни прешлена в гръбначния стълб на пациента през целия му живот. Т.е. той няма качеството на „имплант“ като медицинско изделие, посочено в чл. 2, т. 1 от Регламента и не се включва в понятието медицински консуматив, по смисъла на т. 7 на секция ІІ от общите условия на ответника. Необходимо е да се посочи също така, че никъде в общите условия не е упоменато, че понятието „медицински консуматив“, по смисъла на т. 7 на секция ІІ от общите условия на ответника е идентично с понятието „медицинско изделие“ съгласно чл. 2, т. 1 от Регламента. На основание изложеното, настоящият състав приема, че поставеният на ищеца междупрешленен титаниев кейдж не е „медицински консуматив“, по смисъла на т. 7 на секция ІІ от общите условия на ответника и отговорността на ответника за възстановяване стойността на кейджа не е ограничена до сумата от 500 лева с еврова равностойност 255,65 евро, а до сумата от 10000 лева с еврова равностойност 5112,82 евро. Тъй като стойността на кейджа не надвишава тази сума, застрахователят е длъжен да възстанови на застрахования заплатената от него стойност на кейджа. Искът е основателен и следва да бъде уважен

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него бяха доказано заплатени 37,63 евро – държавна такса и 350 евро – адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят. На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да заплати и по сметка на Софийски районен съд сумата от 150 евро – депозит за експертиза.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б.В.И., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, № 6 да заплати на В. К. С., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ул. *** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 940,77 евро незаплатено застрахователно обезщетение, дължимо вследствие на настъпило застрахователно събитие на 04.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б.В.И., ЕИК: *** да заплати на В. К. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37,63 евро – държавна такса и 350 евро – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б.В.И., ЕИК: *** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 150 евро – депозит за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4