Решение № 5032 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5032 гр. *****, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20221110132699 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК.

Образувано е по предявен от И. К. И. срещу „К. и К.“ АД иск по чл. 128, т. 2 КТ.

В исковата си молба И. К. И. твърди, че е работил по трудово превишение с „К. и К.“ ООД по трудов договор, сключен на 01.02.2001 г.

Трудовият договор в бил изменян с анекси, а трудовото правоотношение се запазва по реда на чл. 123 КТ след преобразуване на работодателя в „К. и К.“ АД. Ищецът от 01.01.2011 г. работи на длъжност „управител преработваща промишленост“, съгласно изменението на трудовия договор от тази дата. Сочи се, че от 28.09.2020 г. трудовото възнаграждение на И. К. И. е в размер 10 381 лв. Ищецът твърди, че за периода от м. ноември 2021 г. до м. април 2022 г. трудовото му възнаграждение не е изплащано в цялост и въз основа на изложеното претендира от ответника сумата от 62 387,27 лв., представляваща сбор от неплатените трудови възнаграждения за посочения период ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Оспорва претенцията като неоснователна, навеждайки довод за нищожност на трудовия договор. По този въпрос, преюдициален за настоящото дело, е образувано гражданско дело № 24442/2022 г. на СРС, 123 състав. Сочи, че в дружествената документация липсвали каквито и да е актове и следи от дейност по управление на производството, осъществявана от ищеца. Сочи, че тези функции принципно е могло да се съвместят с управленската дейност.

Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

1

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, прецени го поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор от 1.02.2001 г., както и допълнителни споразумения към него, от които се установява, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността

„управител преработваща промишленост“

(съгласно допълнителното споразумение от 1.01.2011 г.)

Ответникът е оспорил действителността на трудовия договор още преди образуване на настоящото производство, като в тази връзка е било образувано гражданско дело № 24442/2022 г. на Софийски районен съд, 123 състав.

С решение № 3409 от 10.06.2024 г. по в.гр.д. № 12861/2023 г. на Софийски градски съд, II-г въззивен състав, е потвърдено решение № 13100 от 25.07.2023 г. по гр.д. № 24442/2022 г. на Софийски районен съд, 123 състав, с което е отхвърлен предявения от „К. и К.“ АД срещу И. К. И. иск с правна квалификация чл. 74, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 357, ал. 1 КТ за обявяване недействителност на трудов договор, сключен на 1.02.2001 г. между „К. и К.“ АД и И. К. И..

От заключението на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от месец ноември 2021 г. до месец април 2022 г. начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер от 70 073,06 лв., а нетното – в размер от 60 116,21 лв. Съгласно заключението на вещото лице начислените трудови възнаграждения за посочения период не са били платени на ищеца. При проверка в счетоводството на ответника, вещото лице е установило, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 26.04.2022 г., като възнаграждение е начислено за 15 работни дни за периода от 1 до 21 април 2022 г. (22 до 25 април 2022 г. включително са почивни дни).

От показанията на свидетелката Г. М. – бивш служител на ответника, които съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви, се установява, че ищецът е бил както управител на дружеството ответник, така и служител по трудово правоотношение – управител в преработвателна промишленост. Установява се, че в качеството си на служител той е изпълнявал различни функции от тези на управител на дружеството, като според показанията на свидетелката ищецът покривал всичко, което било от значение за организацията на производството, а именно – изготвял планове, заявки за материали и други. Според показанията на свидетелката „търговската част“ ищецът изпълнявал отделно от функциите си на служител.

От посочените доказателства се установява както наличието на валидно трудово правоотношение между страните за периода 1.11.2021 г. до 25.04.2022 г., така и полагането на труд от страна на ищеца по това правоотношение, както и размерът на възнаграждението му. Не се установява ответникът да е заплатил трудовото възнаграждение за исковия период.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

2

КТ.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 242 По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните в периода, за който претендира трудовите възнаграждения, както и полагане на труд, а в тежест на ответника – да докаже положителния факт на плащане на трудовото възнаграждение.

Доколкото в производството по гр.д. № 24442/2022 г. на Софийски районен съд, 123 състав, е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 74 КТ, между страните по настоящото дело е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на действително трудово правоотношение по трудов договор № 70 от 1.02.2001 г. и допълнителните споразумения към него.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи следното: всяка от страните по трудово правоотношение има правен интерес от обявяване недействителността на трудовия договор или отделни негови клаузи.

Упражняване на правото може да стане в самостоятелен исков процес или по пътя на възражението във висящо производство по трудов спор. Искът по чл.74 от КТ може да бъде предявен както по време на действие на трудовото правоотношение, така и когато трудовият договор е прекратен. Спорът относно действителността на трудовия договор има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност или за дължимостта на трудови възнаграждения, обезщетения или други престации по трудовото правоотношение (така Решение № 13 от 14.01.2025 г. по гр. д. № 50/2024 г. на ВКС, IV г.о.). Същевременно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено в чл. 297 ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение (в случая - относно правопораждащ спорното право факт) има влязло в сила решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно (така решение № 131 от 25.07.2019 г. по гр. д.

№ 3102 / 2018 г. на ВКС, III г.о.) Когато ответникът е направил възражение за недействителност на трудовия договор в производство по иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, но същевременно е предявил и иск по чл. 74 КТ в отделно исково производство, съдът в производството по иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ е обвързан от постановеното решение по делото по иска с правна квалификация чл. 74 КТ – в противен случай би могло да се стигне до постановяване на противоречиви съдебни решения по преюдициалния за настоящото производство спор относно действителността на трудовия договор (в тази връзка вж. т. 5 от тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това съгласно трайната практика на ВКС, невъзможно е недействителността на трудовия договор да се приравни автоматично на нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД. Особеностите на трудовото правоотношение обуславят и извод, че не е в обществен интерес да съществува възможност недействителността на трудов договор, или отделна негова клауза, да бъде релевирана по всяко време (решение № 57 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 2584/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 98 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 2954/2021 г. на ВКС, III г.о.) Ето защо в настоящия случай при положение, че въпросът за недействителността на трудовия 3 договор е разгледан в отделно производство по иск с правна квалификация чл.

74 КТ, съдът не следва да разглежда заявеното възражение за недействителност на трудовия договор, предвид формираната сила на пресъдено нещо по този въпрос.

Ето защо в настоящия случай съдът е обвързан от постановените по преюдициалния спор между страните решение № 3409 от 10.06.2024 г. по в.гр.д. № 12861/2023 г. на Софийски градски съд, II-г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 13100 от 25.07.2023 г. по гр.д. № 24442/2022 г. на Софийски районен съд, 123 състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 74 КТ, респективно установена е със сила на пресъдено нещо действителността на трудовия договор, сключен между страните.

Извън възражението за недействителност на трудовия договор въпрос, който е разгледан в производството по гр.д. № 24442/2022 г. на Софийски районен съд, 123 състав, по иска с правна квалификация чл. 74 КТ, предявен от ответника, ответникът твърди още, че в дружествената документация липсвали каквито и да е актове и следи от конкретна дейност по управление на производството, осъществявана от ищеца.

Това възражение на ответника (което се свежда до възражение, че ищецът не е полагал труд по трудовото правоотношение) е неоснователно. От свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Милушева се установява, че ищецът е съвместявал две функции – на управител на търговското дружество и на служител по трудово правоотношение, като свидетелката е посочила, че дейността, която ищецът е извършвал във връзка с изпълняваните от него функции, била различна и не се припокривала.

Същевременно по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават свидетелските показания.

Всички останали възражения на ответника се отнасят до действителността на трудовия договор и отделни негови клаузи (а именно уговорките относно дължимото възнаграждение). По тези въпроси съдът е обвързан от посочените по-горе съдебни решения, постановени по иска с правна квалификация чл. 74 КТ, и не може да преразглежда разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор.

Доколкото не се установява ответникът да е заплатил трудовите възнаграждения, същите са дължими, поради което предявеният иск е основателен до размера от 60 116,21 лв. (30 736,93 евро), съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Искът следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 62 387,27 лева (31 898,10 евро) и за периода 26 април 2022 г. до 30 април 2022 г., доколкото по данни от съдебносчетоводната експертиза се установява, че трудово правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено на 26.04.2022 г.

Относно валутата, в която следва да бъде присъдена сумата:

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи 4 и левовата й равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира сумата от 4500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Представен е договор за правна защита и съдействие, който съдържа и разписка за платената в брой сума.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. За да прецени основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът извършва съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. При определяне на възнаграждението съдът съобрази, че по производството е предявен един осъдителен иск, като същото не се отличава с фактическа и правна сложност, а по възражението на ответника за недействителност на трудовия договор е формирана сила на пресъдено нещо в друго производство, което улеснява защитата на ищеца по настоящото дело. Съдът съобразява цената на иска като фактор, който обуславя по-голям размер на възнаграждението, но намира, че не цената на иска следва да е решаваща при определяне на размера му. Делото е било отложено веднъж, като впоследствие е решено в едно съдебно заседание, включващо разпит на свидетел и изслушване на заключение на вещо лице. С оглед изложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1300 евро. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер от 1252,68 евро.