Определение № 260970 от 31.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София,

31.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2214 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 11.08.2021 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, изготвените от синдика Списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 686 от ТЗ и Списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл.

686 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са постъпили следните възражения: възражение с вх. № 344189/18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД; възражение с вх. № 344225/18.08.2021 г., подадено от кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД; възражение с вх. № 344268/18.08.2021 г., подадено от кредитора “П.И.Б.” АД; възражение с вх. № 344472/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от

18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД; възражение с вх. № 344473/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от

18.08.2021 г., подадено от кредитора “К.З.” АД; възражение с вх. № 344604/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “К.З.” АД; възражение с вх. № 344996/24.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора Държавата чрез НАП.

На 21.09.2021 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на дружеството изготвеният от синдика Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 688 от ТЗ, и Допълнителен списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 688 от ТЗ.

На 11.08.2021 г. е обявен в Търговския регистър и Списък на приетите вземания по чл. 687 от ТЗ, който не съдържа вземания. Поради липсата на същинско съдържание в същия, съдът не дължи произнасяне по този списък.

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните, становищата на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По възражение с вх. № 344189/18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД:

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Възразилият кредитор “У.” ЕООД е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35039/23.03.2020 г., с пощенско клеймо от 20.03.2020 г., вземания срещу длъжника в общ размер на 6 149 546,65 лева, по договор за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД и “Р.М” ЕООД, придобити от “У.” ЕООД по силата на договор за цесия от 19.04.2019 г. от цедента “М.Х.” АД, от които: 4 762 194,53 лева – главница, 924 361,41 лева – лихва към 05.04.2019 г., 423 306,18 лева – лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г., 39 684,53 лева – лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 20.02.2020 г. до окончателното й плащане.

Същите са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството.

В разглежданото възражение възразилият кредитор възразява срещу неприемането на вземанията му.

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

Синдикът е депозирал становище по възражението.

Към възражението са представени платежни нареждания с основание заемни средства или по договор за заем, с наредител “М.Х.” АД и получател “Р.М” ЕООД.

Представени са към молбата за предявяване на вземания договора за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 10.12.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД като заемодател и “Р.М” ЕООД като заемател.

Съгласно чл.

1 от договора за заем, заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 30 000 лева срещу задължението на заемателя да върне сумата еднократно или на части, заедно с договорената лихва, в срок до 31.12.2015 г.

Съгласно чл.

3.2. от договора, заемодателят има право върху размера на отпуснатия заем да получи лихва в размер на 8% годишно, за периода от датата на предаването й на заемателя до датата на връщането й на заемодателя.

С допълнителното споразумение от 15.07.2015 г. се увеличава размера на предоставената в заем сума на 1 000 000 лева и се променя размерът на лихвата на 6% годишно за оставащия период на договора.

С последващите допълнителни споразумения се увеличава размерът на предоставената в заем сума, като с допълнителното споразумение от 15.11.2016 г. същият е увеличен до 5 500 000 лева.

С допълнителното споразумение от 28.12.2017 г. срокът за връщане на предоставената в заем сума, ведно с дължимите лихви, е продължен до 31.12.2018 г.

Представен е към молбата за предявяване на вземания и договор за цесия, сключен между “М.Х.” АД като цедент и “У.” ЕООД като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към “Р.М” ЕООД по договор за заем от

03.11.2014 г. и допълнителните споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 10.12.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., в общ размер на 5 686 555,94 лева, състоящо се от: главница в размер на 4 762 194,53 лева и начислени към 05.04.2019 г. лихви в размер на 924 361,41 лева, ведно с принадлежностите му.

Представено е също уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента “М.Х.” АД и получено от длъжника “Р.М” ЕООД, с което последният е уведомен за прехвърляне на вземането.

Във връзка с възражението е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С., от което се установява, че по счетоводни данни на “М.Х.” АД непогасените вземания от “Р.М” ЕООД по договора за заем от 03.11.2014 г. и допълнителните споразумения към него, към датата на договора за цесия от 19.04.2019 г. са следните: неплатен остатък за главница по заема – 4 762 194,53 лева, неплатена договорна лихва – 924 361,41 лева.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В случая са представени доказателства, че цедентът

“М.Х.” АД е уведомил длъжника “Р.М” ЕООД за прехвърляне на възразилия кредитор “У.” ЕООД на вземането по договора за заем от 03.11.2014 г. и допълнителните споразумения към него, както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на това съдът намира, че по делото се установява, че прехвърлянето на вземането по заема е породило действия спрямо длъжника “Р.М” ЕООД съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. В случая с възражението са представени доказателства от възразилия кредитор с оглед твърденията за реално предоставяне на заемната сума. От същите и от заключението на вещото лице С. се установява, че към датата на договора за цесия неплатен остатък за главница по заема е в размер на 4 762 194,53 лева и неплатена договорна лихва е в размер на 924 361,41 лева. Поради горното съдът намира, че следва да се приеме за установено предоставянето на заема и съществуването на вземанията по договора за заем в претендирания размер за главница и неплатена договорна лихва.

Поради основателността на претенцията за главница, съдът изчислява служебно съгласно чл. 162 от ГПК с помощта на калкулатор от интернет сайт – www.calculator.bg, законната лихва върху главницата за процесните периоди, както следва: 423 306,18 лева – законна лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г. (до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) и 39 684,53 лева – законна лихва за периода от 20.02.2020 г. (от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) до 20.03.2020 г.

От представените към възражението писмени доказателства се установява прехвърлянето на вземанията към длъжника “Р.М” ЕООД, ведно с всички привилегии, от цедента “М.Х.” АД на цесионера и възразил кредитор “У.” ЕООД, както и уведомяването на длъжника по предвидения в закона ред, поради което следва да бъде зачетено действието на цесията.

Длъжникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи и не поиска събиране на доказателства, установяващи погасяването на вземането по договора за заем, прехвърлено на възразилия кредитор.

Поредността на удовлетворяване следва да бъде посочена, доколкото същата се сочи от синдика и за останалите включени в списъка вземания.

В случая поредността на удовлетворяване на главницата и лихвите (договорна и законна до датата на откриване на производството по несъстоятелност) следва да бъде по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ, доколкото се касае за вземане по договор за заем, отпуснат от съдружника “М.Х.” АД. Качеството на съдружник в “Р.М” ЕООД на “М.Х.” АД в периода от 09.09.2014 г. до 25.04.2019 г. се установява от служебно извършена справка по партидата на длъжника в поле “Съдружници”, “История”. За законната лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност поредността на удовлетворяване е по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на кредитора “У.” ЕООД е основателно и следва да бъде уважено, като в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 686 от ТЗ бъдат включени вземанията по договор за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД и “Р.М” ЕООД, придобити от “У.” ЕООД по силата на договор за цесия от 19.04.2019 г. от цедента “М.Х.” АД, в общ размер на

6 149 546,65 лева, от които: 4 762 194,53 лева – главница, 924 361,41 лева – лихва към 05.04.2019 г., 423 306,18 лева – лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г., обезпечение – не, горните с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ, както и 39 684,53 лева – лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.03.2020 г. и законната лихва върху главницата от 20.03.2020 г. до окончателното й плащане – определяем размер, обезпечение – не, с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

По възражение с вх. № 344225/18.08.2021 г., подадено от кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД:

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Възразилият кредитор “Т.Б.А.Б.” ЕАД е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35025/23.03.2020 г., с пощенско клеймо от 20.03.2020 г., вземания срещу длъжника “Р.М” ЕООД в размер на 171 000 лева – главница, представляваща стойността на дела на съдружника Й.Г., законна лихва върху главницата от 171 000 лева за периода от 20.03.2020 г. (датата на предявяване на вземането) до окончателното й плащане, 2 970 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С молби с вх.

№ 35377/25.03.2020 г. и с вх. № 35384/25.03.2020 г., постъпили по електронна поща, е представено доказателства относно адвокатското възнаграждение.

С молба с вх.

№ 339473/22.07.2021 г., подадена от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, се поддържа подадената молба за предявяване на вземания.

Същите са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството по чл. 686 от ТЗ, а относно повторното предявяване с молбата от 22.07.2021 г. и в списъка на неприетите вземания по чл. 688 от ТЗ.

В разглежданото възражение възразилият кредитор възразява срещу неприемането на вземанията му.

Длъжникът изразява становище за основателност на възражението след евентуално положително решение по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Синдикът е депозирал становище по възражението.

Във връзка с възражението са представени от възразилия кредитор писмени доказателства относно вземанията на “Т.Б.А.Б.” ЕАД към съдружника Й.Г., относно прехвърлянето на дружествения дял от капитала на “Р.М” ООД от съдружника Й.Г. на “У.” ЕООД, както и относно предявен иск от “Т.Б.А.Б.” ЕАД против ответниците Й.Г. и “У.” ЕООД с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договор от 12.12.2018 г. за продажба на 10 000 дружествени дяла от капитала на “Р.М” ООД от съдружника Й.Г. на “У.”