Решение № 6 от 10.01.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 1/2024
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 11 · Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Враца, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Н. Х. при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Търговско дело №
20241400900001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.
Постъпила е искова молба от Г. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Мизия, обл. Враца, *** срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. Ч. и Б. В.а - изпълнителни директори.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2023 г. около 13,15 ч. в с. *** по ул. „***" с посока на движение от селото към път II-15, се движил лек автомобил марка „Форд", модел „Галакси" с peг. № М***ВК, управляван от И. Х. В. с ЕГН **********. В района на ***, същият започнал да криволичи в рамките на платното - първо надясно, а после наляво, след което спрял рязко и предприел маневра завой наляво, при наличие на пътна маркировка Ml.
„единична непрекъсната линия", като станал причина и реализирал ПТП с движещия се зад него мотоциклет марка „Хонда", модел „ВТ750ДЦВ" с peг. № СА***В, управляван от ищеца.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП-О"ПП"-ОД на МВР, РУ-Оряхово, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1045417/12.07.2023г., където били описани обстоятелствата около инцидента. По случая било образувано досъдебно производство № 201/2023 г. на РУ Оряхово. Процесното ПТП настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Форд", модел „Галакси" с peг. № М***ВК, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в: Чл. 5, ал. 1, т. 1 „Всеки участник в движението по 1 пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди "; Чл. 8, ал. 1 „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. "; Чл, 15, ал. 1 „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. "; Чл. 20, ал. 1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. "; Чл.
20, ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."; Чл. 24, ал. 1 „Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие."; Чл. 24, ал. 2 „Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп - светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка. ". Пострадалият постъпил в МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД - гр.
Плевен в общо увредено състояние, с оплаквания от силна болка в областта на гърдите, ляв горен и долен крайник, както оток и подкожни кръвонасядания в областта на лява предмишница и лява подбедрица, придружени със силно ограничени и невъзможни движения в съответните области. След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти били установени следните травматични увреди:
Контузио корпорис генерализата (Контузия на тялото); Фрактура монтеджа синистра (Фрактура-луксация отляво); Фрактура тибие проксималис синистра (Фрактура на лявата проксимална тибия);
Фрактура на проксималната трета на фибулата; Счупване на 3-то и 6-то ребро вляво, закрито; Парциален пневмоторакс вляво; Контузионно огнище в белодробния паренхим вляво; Многофрагментна диафизарна фрактура на лява лакетна става с дислокация на костни фрагменти. Предвид характера и тежестта на получените увреди, по отношение на пострадалия било предприето оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна (лакетна става). По отношение на фрактурата на подбедрицата бил извършен примостоящ тъканен контрол, както и отстраняване на фрактурния хематом. Поставен бил външен фиксатор по протежение на целия долен ляв крайник. Посредством оперативното лечение на лявата предмишница била репонирана и фиксирана лакетната кост чрез компресично-заключваща плака и винтове. Дадени били препоръки за провеждане на антикоагуална терапия за минимум 30 дни. В последствие ищеца бил насочен за провеждане на дефинитивно лечение към УМБАЛ „К." - гр. Русе, където на 21.07.2023 г. била извършена оперативна интервенция - репозиция на фрактурата 2 в проксималния край на тибията и фиксация с винтове и фиксатор. Раната от откритата фрактура по предната повърхност на тибията била обработена, с вторичен шев и превръзка.
След отпадане на нуждата от денонощно медицинско наблюдение и общо двадесет и четири дни болничен престой, пострадалият бил освободен с препоръки за продължаващо домашно лечение с дадени указания за избягване на всякакво физическо и психическо натоварване, както спазване на режим на пълен покой и прием на лекарствени средства. Получените от ПТП травматични увреди причинили силни болки и страдания на ищеца, които били със значителен интензитет през първите месеци от възстановителния период. Предвид характера на нараняванията ищеца следвало да спазва щадящ режим на покой без никакво натоварване - той бил изцяло обездвижен. На практика бил изправен пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени свои битови потребности, за задоволяване на които получавал помощ от своите близки. Непрестанните силни болки в травмираните области, трудно се повлиявали от приеманите обезболяващи медикаменти. Получените травми го възпрепятствали да извършва движения от всякакъв тип - ходене, обслужване, преобличане, хранене, тоалет. Проведените оперативни интервенции щели да оставят белези, които винаги щели да напомнят и мислено ще връщат ищеца към преживения инцидент. Пострадалият водил активен начин на живот, а последиците от ПТП довели до рязка и нежелана промяна в нормалното протичане ежедневието на човек, до ограничаване на социалната, семейната и трудовата му ангажираност. Възвръщането към обичайните делнични занимания щяло да коства време, търпение, болки и провеждане на рехабилитация в съответния оздравителен период. ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното му състояние - станал тревожен, неспокоен, напрегнат. Изпитвал страх доколко и дали ще се възстанови. Загубил здравия си сън. Чувствал се непълноценен не само за себе си, но и за близките си. Що се касае до психологическите последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания, същите щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му. Във връзка с лечението си ищеца направил значителни имуществени разходи на обща стойност 8 095 лева, удостоверяващи се от следните счетоводни документи: Фактура № 1000009483/20.07.2023г., издадена от МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД, на стойност 1520 лв, касаещи разходи за оперативни процедури; Фактура №**********/20.07.2023г., издадена от МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД, на стойност 175 лв, касаещи разходи за хранене, съответстващо на болничния режим; Фактура № 1000009482/20.07.2023г., издадена от МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД, на стойност 2100 лв, касаещи разходи за поставен външен фиксатор краткосрочно; Фактура № 20082391/21.07.2023г., ведно с касов бон № 183758/21.07.2023г., издадени от УМБАЛ „К." АД, на стойност 700 лв, касаещи разходи за провеждане на оперативна интервенция;
Фактура № 20082390/21.07.2023г., ведно с касов бон № 183756/21.07.2023г., издадени от УМБАЛ „К." АД, на стойност 600 лв, касаещи разходи за имплант; Фактура № 20082389/21.07.2023г., ведно с касов бон № 183754/21.07.2023г., издадени от УМБАЛ „К." АД, на стойност 3000 лв, касаещи разходи за имплант. Заплатените суми се явявали пряка и непосредствена последица от получените при процесното ПТП увреди и разноските за оказване на спешна медицинска помощ били адекватно сторени в съгласие с добрата медицинска практика. По отношение на лекия автомобил марка „Форд", модел „Галакси", с 3 peг. № М***ВК била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД със срок на действие от 26.10.2022г. до 25.10.2023г.. Ищеца сезирал ответния застраховател с писмена претенция изпратена по пощата на 04.10.2023 г.. Липсата на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ) давало основание ищеца да сезира съда с искова молба.
Ищеца претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати застрахователно обезщетение, както следва: 120 000 лева - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 12.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 04.10.2023г. до окончателно изплащане на сумата; 8095 лева - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 12.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 04.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва изияло предявените искове по основание и размер. За описаното събитие от ищеца била заведена претенция пред застрахователя по доброволен ред и образувана щета № 43072952300245, по която не бил постановен отказ, а били изискани допълнителни доказателства, които не били представени от пострадалия. По делото не били представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна на водача на л.а. „Форд Галакси", с peг. № М *** ВК И. Х. В.. Заявените от ищеца обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му към настоящия момент, все още били предмет на разследване от компетентните органи. Още повече от механизма удостоверен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица можело да се направи извод за виновно поведение от страна на ищеца, тъй като в него било посочено, че участник 1 не спазва необходимата дистанция от движещия се пред него участник 2 подал ляв пътепоказател за завиване наляво и нарушаващ пътна маркировка М 1 Единична непрекъсната линия, като го блъска в задна дясна част.
Исковата молба и доказателствата към нея не изяснявали механизма на ПТП и не установявали наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач И. Х. В., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени телесни увреждания на Г. В. Н.. Размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП бил завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания търпени от страна на ищеца. При ищеца се наблюдавало стабилизиране на здравословното му състояние. Общото здравословно състояние на пострадалия допринесло за по-бавното възстановяване на същия и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му. Посоченият принос бил в пряка причинна връзка с получените травми и следвало да бъде отчетен при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва наличието на описаните в исковата молба негативни психологически за пострадалия, последици от травмата. Счита предявената по настоящото дело претенция за 4 неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от получени телесни увреждания, в размер на 120 000 лева за завишена, с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Оспорва претенцията за имуществени вреди, доколкото не е ясно дали направените разходи са били необходими за лечението на пострадалия. По - специално по отношение на следните разходи ответника заявява следното: разходът от 900 лв. описан във фактура № 1000009483 от 20.07.23 г. и разход от 700 лв. описан във фактура № 0020082391 от 21.07.23 г. били напълно неоправдани, тъй като лечението на пострадалия спокойно можело да протече успешно без избор на екип. Счита, че дружеството като застраховател по „ГО" не следва да покрива всякакви разходи направени по усмотрение на ищеца, а само тези които са безусловно необходими за лечението му. Прави възражение, че общото здравословно състояние на пострадалия е допринесло за увеличаване на търпените от него вредни последици от травмата. Твърди, че общото здравословно състояние на пострадалия, а именно следните придружаващи заболявания: неинсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения; други форми на затлъстяване 4 ст.; апнея по време на сън; хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; хронична венозна недостатъчност IV клиничен стадий (на долните крайници) са допринесли за по-бавното възстановяване на същия и за увеличаване на вида и степента на уврежданията му. Посоченият принос бил в пряка причинна връзка с получените травми и следвало да бъде отчетен при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Прави възражение, че Г. Н. като водач на мотоциклет допуснал и редица нарушения на ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат: нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като пострадалият имал възможност да се съобрази с движещия се пред него л.а. „Форд Галакси", с peг. № М *** ВК и да спре и по този начин да избегне произшествието; нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП движейки се с превишена скорост и допълнително способствал за настъпване на произшествието; от негова страна била премината маркировка М 1 Единична непрекъсната линия. Пострадалият сам се поставил в опасност, от която за него настъпили вредни последици. Тези факти следвало да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено. Счита, че претенциите за лихви върху главниците от 04.10.2023 г. не са съобразени с чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, съгласно които застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията. В случая претенцията е депозирана на 04.10.23 г., т.е. дружеството би следвало да изпада в забава от 04.01.24 г., ако са налице и другите обстоятелства за това.