Присъда № 31 от 23.04.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1671/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата П. Г. Т., родена на ... г. в гр. С., с адрес в гр. С., жк „С.Р.“, блок № ..., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без образование, безработна, ЕГН: **********, за това, че в с. К., след като е била осъдена с влязло в сила на ... г. Решение № ... г. по гр. д. № .../2022 г. на РС Пазарджик, да издържа свои низходящи - дъщеря си С. Г. А., родена на ... г. и сина си Й. Г. А., роден на ... г., в размер на по 250 лв. за всяко дете, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски на обща стойност 12 250 лв., както следва: - 21 месечни вноски по 250 лв. на обща стойност 5250 лв., за С. Г. А., за периода месец август 2023 г. до месец април 2025 г. включително; - 28 месечни вноски по 250 лв. на обща стойност 7000 лв., за Й. Г. А., за периода месец август 2023 г. до месец ноември 2025 г., включително - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Подсъдимата се признава за виновна по така повдигнатото и обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като пледира за признаване на подсъдимата за виновна по така повдигнатото обвинение и налага на наказание пробация при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

По делото няма предявен граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.

Защитата пледира за снизхождение при определяне на наказанието, като предлагам то да е пробация за по-къс срок, тъй като подсъдимата имала желание за работа в чужбина, за да се издължи на децата.

В дадената й последна дума подсъдимата моли за налагане на наказание пробация.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

С влязло в сила на ... г. Решение № ... г. по гр. д. № .../2022 г. на PC Пазарджик, подсъдимата П. Т. била осъдена да издържа свои низходящи дъщеря си С. Г. А., родена на ... г. и сина си Й. Г. А., роден на ... г., в размер на по 250 лв. месечно за всяко от децата, чрез техния баща - свидетеля Г. Н. А..

1

Мястото на плащане на издръжката се явявало с. К., където постоянно живеели децата и баща им.

Подсъдимата не изпълнявала задължението си, като за времето от август 2023 г. до ноември 2025 г. включително, не изплатила повече от две месечни вноска в размер на общо 12 250 лв., както следва:

21 месечни вноски по 250 лв. на обща стойност 5 250 лв., за С. Г. А. за периода месец август 2023 г. до месец април 2025 г., включително и 28 месечни вноски по 250 лв. на обща стойност 7 000 лв., за Й. Г. А. за периода месец август 2023 г. до месец ноември 2025 г., включително.

По отношение на пострадалата С. Г., издръжката е дължима до месец април 2025 г., включително, тъй като на 20 април 2025 г. същата е навършила пълнолетие.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието и дадените обяснения от подсъдимата П. Г. Т., което самопризнание се подкрепя от показанията на свидетелите С. Г. А., Й. Г. А. и Г. Н. А., както и от приложените писмени доказателства – Решение на РС Пазарджик по гр. д. № .../2022 г., справка съдимост, характеристична справка, декларация за семейно материално положение и имотно състояние, справка за трудови договори, справка за заплатено обезщетение.

Събраните по делото по реда на НПК горепосочени доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимата в неговото извършване.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от свидетелите. Те се подкрепят и от направеното самопризнание и дадените обяснения от подсъдимата.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка подсъдимата П. Г. Т. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, с това, че в с. К., след като е била осъдена с влязло в сила на ... г.

Решение № ... г. по гр. д. № .../2022 г. на РС Пазарджик, да издържа свои низходящи - дъщеря си С. Г. А., родена на ... г. и сина си Й. Г. А., роден на ... г., в размер на по 250 лв. за всяко дете, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски на обща стойност 12 250 лв., както следва: - 21 месечни вноски по 250 лв. на обща стойност 5250 лв., за С. Г. А., за периода месец август 2023 г. до месец април 2025 г. включително; - 28 месечни вноски по 250 лв. на обща стойност 7000 лв., за Й. Г. А., за периода 2 месец август 2023 г. до месец ноември 2025 г., включително.

Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички елементи на престъпния състав от събраните по делото доказателства.

От обективна страна доказателствата сочат, че за инкриминирания период подсъдимата не е заплатила никаква издръжката за децата си. С влязло в сила съдебно решение подсъдимата е била осъдена да издържа своите низходящи — дъщеря си и сина си, чрез техния баща, в размер на по 250 лв. месечно за всяко дете. Въпреки възникналото и изискуемо задължение тя не е изпълнила същото за инкриминираните периоди, като неплатените вноски многократно надхвърлят законовия минимум от две месечни вноски. Видно е, че неизпълнението не е инцидентно или кратковременно, а трайно и продължително. Независимо че задължението за издръжка е определено по отношение на две деца, неизпълнението е обхванато от едно обвинение и произтича от едно съдебно решение, с което подсъдимата е осъдена да издържа своите низходящи. Ето защо поведението й се явява единно неизпълнение на съдебно установено задължение за издръжка, като броят на децата и размерът на неплатените вноски следва се отчитат при преценката за обществената опасност на деянието и индивидуализацията на наказанието.

От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването им. Подсъдимата е съзнавала, че дължи издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от своето финансово положение, но въпреки това не е заплатила същата.

Обяснението й, че не е желаела да превежда сумите чрез бащата поради съмнение, че той ще ги използва за хазарт, не изключва съзнателния характер на неизпълнението, а напротив - сочи, че подсъдимата е взела съзнателно решение да не изпълнява съдебно установеното задължение, вместо да потърси законосъобразен способ за защита на интересите на децата. Освен това по делото не се установява неизпълнението да се дължи на обективна и непреодолима невъзможност подсъдимата да изпълнява задължението си.

Напротив, от обясненията й се извежда, че причината за неплащането е субективната й преценка, че средствата могат да бъдат използвани неправомерно от бащата на децата. Тази преценка не освобождава подсъдимата от задължението да изпълнява влязлото в сила съдебно решение.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние, тъй като се касае за вменено от чл.143, ал.2 от СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите 3 ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, тъй като интересите на децата и осигуряването им на нормални условия за развитие са преимуществени, а грижите за подрастващите са водещи за всяка държава. Освен това се касае за неплащане на издръжка за две деца, а общият размер на неплатените вноски не е никак малък.

Съдът прецени като ниска обществената опасност на подсъдимата, която е неосъждана, има добри характеристични данни, като същите следва да се тълкуват и като смекчаващи вината обстоятелства.

Не са налице отегчаващи вината обстоятелства, тъй като броят на децата и размерът на неплатените вноски съдът отчете при преценката за обществената опасност на деянието.

Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

Подбудите за извършване на престъплението от подсъдимата се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и в погрешното й разбиране, че след като парите за издръжката следва да се привеждат чрез бащата, последният ще ги харчи за себе си.

При тези данни и на основание чл.183, ал.1, вр. с чл. 54, ал.1, вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. с ал.1 от НК съдът определи на подсъдимата П. Г. Т. наказание за престъплението по чл.183, ал.1 от НК пробация при следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при честота за явяване и подпис два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода в конкретния случай се явява необосновано тежка репресия спрямо подсъдимата. В конкретния случай пробацията осигурява реален контрол върху поведението на подсъдимата и възможност за корекционно въздействие, без да препятства нейната трудовата реализация. Налагането на наказание пробация се явява шанс за същата да работи, за да помага при необходимост в бъдеще на децата си. По отношение на срока на мерките за контрол и въздействие „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” на така наложеното наказание пробация, съдът счита, че следва да бъдат определени в законовия минимум с оглед смекчаващите вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

Макар деянието да разкрива завишена обществена опасност с оглед продължителния период на неизпълнение, броя на неплатените вноски и обстоятелството, че са засегнати две деца, съдът отчита ниската лична обществена опасност на подсъдимата, чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на други отегчаващи вината обстоятелства.

Именно това налага извод, че целите на наказанието могат да бъдат 4 постигнати чрез пробация в минималния предвиден срок, без да се прибягва до наказание лишаване от свобода.

Много съществена в случая се явява не само личната, но и генералната превенция, тъй като неизпълнението на съдебно установени задължения за издръжка засяга не само авторитета на постановените съдебни актове, но и интересите на децата, които се нуждаят от средства за нормално физическо, емоционално и социално развитие. Наложеното наказание следва да въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото, като утвърди разбирането, че родителското задължение за издръжка е правно задължение с висока социална значимост. Ето защо съдът намира, че едно полеко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на пробация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.