Решение № 137 от 16.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. ХАСКОВО, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500891 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от адвокат С.М. като пълномощник на Е. Г. М., против решение № 185 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 745/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е отхвърлен предявения от Е. Г. М. против „Билла България” ЕООД иск за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени /морални/ вреди от непозволено увреждане и с което Е. Г. М. е осъдена да заплати в полза на „Билла България” ЕООД сумата 100 лева, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на въззивната си жалба, Е. М. чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тезата си, въззивникът изразява становище че в конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата не доказала причината да премине под бариерата от чието падане са настъпили вредите. В тази насока излага твърдения, че поради липса на 1 обособена пешеходна зона в подхода от паркинга към входовете на магазина, ищцата била принудена да премине по пътното платно и съответно под преграждащата го бариера. Искането е да се отмени решението на Районен съд Свиленград и вместо това, да се постанови друго, с което да уважат предявените искове и на ищцата да се присъдят направените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемия „Била България“ ЕООД, с който е оспорена въззивната жалба и е изразено становище, че обжалваното решение е правилно. Моли да се потвърди обжалваното решение и на ответното дружество да се присъдят сторените разноски за въззивното производство.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Свиленград е образувано по предявен от Е. Г. М. против „Билла България” ЕООД осъдителен иск за присъждане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие травматични увреждания от удар в главата, получен от удар от бариерата, при преминаването през паркинга на магазин „Билла“ в гр.

***, на 11.07.2024 г., около 12.15 ч. - 12.40 ч., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Искът се основават на следните установени по делото факти:

На 11.07.2024 г., в периода между 12.15 ч. и 12.40 ч., ищцата Е. М., заедно с баща си посетила магазин „Билла“, намиращ се в гр. ***, на ул. ***.

След като напазарували, двамата излезли от магазина и се отправили към паркирания на паркинга на магазина лек автомобил, като ищцата бутала пазарска количка с продуктите. Слизайки на паркинга, ищцата преминала под повдигнатата в началото на паркинга бариера, когато бариерата се спуснала и я е ударила по главата. Вследствие от този удар, М. получила контузия на главата, която й причинила замайване, главоболие, изтръпване на венеца и гадене, схващане и ограничаване движението на врата, като това състояние 2 продължило повече от седмица.

По делото е безспорно, а и тези обстоятeлства се установяват от събраните доказателства, че процесният паркинг се стопанисва и експлоатира от ответното дружество по силата на договор за наем от 28.11.2008 г., сключен между „Билла Недвижимости“ ЕООД и „Билла България“ ЕООД.

Установено е също, че в деня на инцидента, бариерата към паркинга е работила – „вдигала се е и се е спускала“, според показанията на свидетеля Г.М. – баща на ищцата.

От съвкупната преценка на свидетелските показания по делото, съдът приема, че към онзи момент, достъпът от вход/изхода на магазин „Билла“ до част от паркинга и по-точно – до мястото за инвалиди, на което ищцата е паркирала автомобила си, е бил затруднен заради стеснението на тротоара, получено от мястото за поставяне на пазарските колички /свид. М./ и намиращото се пак там рекламно пано на магазина /свид. Ш./. Според свидетелите, описаните съоръжения не преграждали целия тротоар, но оставащото място за преминаване не било достатъчно, особено за човек с количка. Тези ограничения, според свидетелите, налагали клиентите на магазина в т.ч. и на ищцата, да преминават през паркинга, за да достигнат до паркираните автомобили.

Предвид тези обстоятелства, ищцата твърди, че управата и служителите на ответното дружество не били положили достатъчно грижи, за да обезопасят района под бариерата и да създадат безопасни условия за придвижване на клиентите от изхода на магазина до автомобилите на паркинга. В този смисъл е поискала да се ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.

Въз основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че доколкото, от една страна не било установено, че бариерната система към момента да е била повредена или да не е работила съгласно технологичните изисквания и правила, а от друга – да не била установена конкретна причина ищцата да се е намирала под бариерата в момента на падането вместо да се придвижва по означените за пешеходци места, а не в района на паркинга, не било установи виновно поведение на ответника или на негов работник, комуто е била възложена работата по обслужването на 3 паркиращите автомобили, което да обуславя гаранционната отговорност на ответното дружество.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че решаващите изводи и основаващо се на тях решение на първоинстанционния съд са правилни.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид обективна безвиновна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, която има гаранционно-обезпечителен характер. По този иск, в тежест ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи правопораждащите факти, включени в хипотезата на гражданския деликт: виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вредите, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й.

В конкретния случай, ищцата не установява твърдените от нея противоправни действия и/или бездействие на служители от ответното дружество и причинна връзка между такова поведение с причинените от удара от падащата бариера вреди, поради следното:

Установено е преди всичко, че на процесната дата, а и изобщо, са съществували алтернативни маршрути или места за преминаване от входа/изхода на магазина към мястото за паркиране, на което се е намирал автомобилът на ищцата. Този извод следва пряко от показанията на свидетеля Ш. и - косвено от показанията на свидетеля М. Същият изрично е посочил, че ищцата е преминала под бариерата, при излизане от магазина към паркинга, което по-аргумент от противното означава, че преминаването от мястото на паркирания автомобил към магазина е станало през друг маршрут – извън обсега на бариерата. Освен това, самият свидетел, който е придружавал ищцата, не твърди също да е преминал под бариерата. Установено е също, че бариерата през този ден е работила и ищцата е била наясно с това, доколкото е преминала под нея, при влизането и с автомобила от улицата към паркинга, а и този факт се установява от показанията на баща и – свидетеля Г.М. Не се твърди и в тази насока не са ангажирани доказателства, бариерата да е била повредена, нито същата да е обслужвана – повдигана и сваляна от служител 4 на магазина.

Независимо от изложеното, дори да се е налагало ищцата да слезе на пътното платно към паркинга на магазина, за да заобиколи препятствията на част от тротоара, намиращи се между изхода на магазина към мястото за паркиране /рекламно платно и наредени пазарни колички/, тя е могла да стори това извън обсега на бариерата, който заради размерите и – няколко сантиметра ширина или обиколка, несъмнено заема незначително пространство спрямо местата за преминаване от входа/изхода на магазина към паркинга.

Предвид така установените обстоятелства относно механизма на причиняване на вредите, не може да се изведе наличието на противоправно поведение - действия или бездействие на служител/и на ответното дружество, нито – наличието на причинна връзка между такова поведение и настъпването на вредоносния резултат. Дори напротив, по делото се установи, че ищцата сама се е поставила в положение, за да пострада от спускането на процесната бариера. Бариерата регулира движението по пътното платно и то в участък, където не е предвидено преминаване на пешеходци. В случая става дума за паркинг, тоест широко открито пространство, съответно единствено поведението на пострадалата е причината същата да се намира под бариерата докато същата се е спускала, като част от естествената й работа по регулиране преминаването на автомобили по пътното платно на паркинга. Никой не може да извлича позитиви от своето противоправно поведение. Същевременно както бе посочено не се установи отклонение в начина по който бариерата е функционирала или действия на съответен служител на ответното дружество, които да са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Съответно крайният извод е, че настъпилите вреди са следствие единствено на действията на пострадалата, поставили я в ситуация в която същата да бъде на пътя на нормално функционираща и спускаща се бариера, регулираща движението по пътното платно на паркинг, стопанисван от ответното дружество.

В същия смисъл са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, на които се основава обжалваното решение. Поради това, настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

5

По разноските:

Предвид изхода от спора в полза на въззиваемата страна - „Билла България” ЕООД следва да се присъдят сторените в това производство разноски разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение.

Поради това и предвид Наредбата по чл. 37 от ЗПП въззивникът Е. М. следва да бъде осъдена да заплати на Билла България” ЕООД сумата в размер на 102.26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, Окръжен съд Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 745/2024 г., по описа на Районен съд Свиленград.

ОСЪЖДА Е. Г. М., с ЕГН ********** да заплати в полза на „Билла България” ЕООД, с ЕИК 130007884 сумата 102.26 евро, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на страната на ответника – „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ ЕООД.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. ХАСКОВО, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500891 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от адвокат С.М. като пълномощник на Е. Г. М., против решение № 185 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 745/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е отхвърлен предявения от Е. Г. М. против „Билла България” ЕООД иск за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени /морални/ вреди от непозволено увреждане и с което Е. Г. М. е осъдена да заплати в полза на „Билла България” ЕООД сумата 100 лева, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.