Решение № 592 от 03.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Бургас, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500622 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по предявени срещу Решение № 446/29.02.2024г. по гр.д.№ 2858/2023г. на БРС две въззивни жалби както следва:

Въззивна жалба с вх.№ 13207/28.03.2024г. на И. Н. Р. ,предявена чрез адвокат Красимира Астакова от БАК срещу решението в частта,в която е отхвърлен иска на И. Р. срещу Министерство на правосъдието на Република България с правно основание чл.71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 01.02.2010г. до 14.05.2023г., които са пряка и непосредствена последица от извършено нарушение от Министерство на правосъдието по чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, изразяващо се в непряка дискриминация по признак „гражданство“, произтичащо от привидно неутралната разпоредба на чл. 82, ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от Министъра на правосъдието, по отношение на И. Н. Р., ***.Във въззивната жалба се твърди, че в тази му част решението е неправилно и необосновано и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за това, че съдът е признал за установено на осн. Чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр.,че в Затвора-Бургас е извършено нарушение от Министерство на правосъдието по чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, изразяващо се в непряка дискриминация по признак „гражданство“, съдът е осъдил на основание чл. 71,ал.1,т.2,пр.1 от ЗЗДискр Министерство на правосъдието да преустанови нарушението по чл.4,ал.3 от ЗЗДискр., но при така установеното от БРС различие в третирането на Р. е отхвърлил иска му за обезщетение за неимуществени вреди .Счита, че при установените от съда релевантни за спора обстоятелства, по които същият съд се е произнесъл и с нарочен диспозитив, БРС е следвало да определи справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените от Р. през процесния период от време 1 неимуществени вреди в претендирания размер от 30 000 лева,поради което моли за отмяна на съдебното решение в тази му част и постановяване на съдебно решение за уважаване на иска.Не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба на И. Н. Р. е изпратена за писмен отговор на насрещната страна, като такъв не е депозиран в законовия срок.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 12416/22.03.2024г. от Министерство на правосъдието,предявена чрез пълномощник Тодор Чанев - старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр.Бургас съгласно приложено пълномощно №JIC04-303/04.07.2023г. против решението в частта, с която БРС е признал за установено, че за периода от 01.02.2010 г. до 14.05.2023 г. в Затвора - гр. Бургас е извършено нарушение от Министерство на правосъдието по чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, изразяващо се в непряка дискриминация по признак „гражданство“, произтичащо от привидно неутралната разпоредба на чл. 82, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от Министъра на правосъдието, по отношение на И. Н. Р. , *** и в частта, в която Министерство на правосъдието е осъдено на основание чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за защита от дискриминация да преустанови нарушението по 4, ал. 3 от ЗЗДискр, изразяващо се в непряка дискриминация по признак „гражданство“,произтичащо от привидно неутралната разпоредба на чл. 82, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието, по отношение на И. Н. Р. , ЕГН, ***.Намира, че БРС е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които били от съществено значение за решаване на правния спор.Твърди, че прилагането на подзаконов нормативен акт от страна на затворническата администрация не може да се приеме за неравно третиране или за дискриминационно отношение, тъй като нормативно установеното правило се прилага по отношение на всички лица, независимо от това за какъв срок изтърпяват наказанието лишаване от свобода.Твърди, че БРС е направил неправилни изводи, като не е съобразил, че с промяната на ППЗИНЗС от 2017г. е въведено ограничение за получаването на колетни пратки от чужди граждани, като е въведено ограничение само за такива от чужбина-колетни пратки, предназначени за лишени от свобода чужди граждани, а тези,които са им изпратени от територията на Република България, не се допускали.Освен това Р. не контактувал ежедневно с чужденци ,за да се чувства дискриминиран.Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради липсата на ясни негови мотиви, тъй като съдът само цитирал Решение № 2042/23.02.2023г. по адм.д. № 6028/2022г. по описа на ВАС и споделил мотивите на същото решение, без да изложи конкретни мотиви по настоящия спор .

Препис от въззивната жалба на Министерство на правосъдието е изпратена за писмен отговор на И. Р., който чрез процесуален представител адвокат Астакова с писмен отговор вх.№ 15857/15.04.2024г. заявява становище за нейната неоснователност.Намира за правилно и обосновано решението в частта, в която е установено различно третиране на Р.,което различие произтичало от нормата на чл.82, ал.4 ППЗИНЗС-подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на правосъдието. Счита, че е налице хипотезата на чл.4, ал.З ЗЗДискр. - непряка дискриминация, изразяваща се в поставяне на лица - лишени от свобода, носители на защитен признак "гражданство", в случая български граждани спрямо лица лишени от свобода - чужди граждани, в по - малко благоприятно положение, като не им е разрешено да получават предмети и храна от чужбина по пощата за разлика от втората група от привидно неутрална разпоредба.Моли за постановяване на съдебно решение, с което въззивната жалба на Министерство на правосъдието бъде отхвърлена.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната проверка за правилност се извършва само на поддържаните основания.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да отстрани и без да има изрично 2 направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производството е образувано по искова молба от И. Р. против Министерство на правосъдието, с която са предявени искове за:

1/ установяване на нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, представляващо непряка дискриминация по признак „гражданство“, произтичаща от разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от Министъра на правосъдието, по отношение на ищеца в качеството му на *** и 2/ за осъждане на ответника да преустанови нарушението и 3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Р. неимуществени вреди за периода от въвеждане на нормата на чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС от 2009 г. до входиране на исковата молба в съда на 15.05.2023 г., ведно със законната лихва.Ищецът сочи, че с нормата на чл.

82, ал. 4 от ППЗИНЗС е въведена непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от Закон за защита от дискриминация по признак „гражданство“,тъй като чуждите граждани,изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в български затвор,със сочената правна норма са третирани по-благоприятно от български граждани, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в български затвор,тъй като чуждите граждани имали право да получават неограничен брой колети с продукти и вещи, които се явяват пратка.В резултат на това ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни чувства и състояния, породени от неравното третиране - стрес, тревожност, унижение и т.н., съответно и от лишаването на хранителни продукти, дрехи, консумативи, лекарства и т.н.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК чрез пълномощник Милен Георгиев - старши юрисконсулт при Затвор Бургас, намира исковете за недопустими поради наличие на влязло в сила отхвърлително съдебно решение по гражданско дело № 3069/2020 г. на Районен съд Бургас, чийто предмет съвпадал с първи и втори пункт от исковата молба.Освен това счита, че ответното Министерство на правосъдието не е пасивно легитимиран по исковете надлежна страна по спора следвало да е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е била ответник по гражданско дело № 3069/2020 г. на Районен съд - Бургас.На сочените основания претендира прекратяване на производството по делото като недопустимо. Заявява съображения и досежно основателността на исковете като сочи, че стриктното прилагане на нормативните актове от затворническата администрация не представлява неравно третиране на база“ гражданство“, както и че при спазване нормата на чл.58 ЗИНЗС осъдените лица се разпределят в местата за лишаване от свобода съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, като по този начин се осигурява възможност за членовете от семействата им и техни близки да ги посещават на свиждане и да им предават храни и предмети. За да бъдат компенсирани за тази обективна пречка за получаване на храни и предмети, за лишените от свобода чужди граждани е предвидена тази възможност за получаване на колетни пратки с храни и предмети по пощата.

Районният съд е счел, че предявените искове са допустими и са предявени срещу надлежен процесуално легитимиран ответник; намерил е за доказан и е уважил иска за установяване на нарушение на чл.4,ал.3 от Закон за защита от дискриминация,като е осъдил ответника-Министерство на правосъдието да преустанови нарушението по 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация.БРС е приел, че е налице непряка дискриминация по признак “гражданство“, тъй като с подзаконов акт, какъвто е ППЗИНЗС, издаден от Министъра на правосъдието, ищецът Р., като *** в пенитенциарно заведение въз основа на признака „гражданство“ е в дискриминационното положение да търпи по-малко благоприятно третиране спрямо третирането на лишените от свобода чужди граждани,тъй като чуждите граждани имат възможността да получават по пощата храни и предмети от чужбина, която 3 възможност не е предвидена за лишените от свобода българските граждани.Районният съд е отхвърлил иска на Р. за осъждане на Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева,тъй като по делото не са доказани изложените в исковата молба твърдения, а именно: че в резултат на установената по делото непряка дискриминация ищецът Р. е претърпял неимуществени вреди поради това, че е претърпял стрес и че не е бил лишен от хранителни продукти, дрехи, консумативи и т.н.

Така постановеното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от БРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца И. Р. срещу Министерство на правосъдието на Република България установителен иск за установяване на нарушение на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр. и осъдителен иск за преустановяване на нарушението, както и за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на така установената непряка дисккриминация.

С оглед релевираните във всяка от жалбите оплаквания следва да се отбележи следното: