Определение № 3992 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3992 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607706 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII НПК – чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т.

4 НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от частния тъжител М. В. Д. срещу определение № 4374 от 24.10.2025 г., постановено по НЧХД № 6026/2024 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на адв. М.Т. от САК сумата в общ размер на 1900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от нея на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска защита на две инстанции на подсъдимия О.Г.С., както и на основание чл. 190, ал. 2 да заплати на Софийски районен съд сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се възразява за прекомерност на така присъденото от съда адвокатско възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото, доколкото според жалбоподателката същото не се отличава с такава.

Моли присъденият в нейна тежест размер на адвокатското възнаграждение на защитника да бъде намален.

Софийски градски съд, като съобрази изложените в подадената частна жалба доводи, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Пред Софийски районен съд е образувано НЧХД № 6026/2024 г. по подадена от М. В. Д. частна тъжба, с която срещу О.Г.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Първоинстанционното производство е приключило с присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние. Така постановената присъда е обжалвана пред Софийски градски съд, по който повод е образувано ВНЧХД № 2467/2025 г., което е приключило с влязла в сила нова присъда, с която първоинстанционната такава е отменена, като вместо това подсъдимият О.Г.С. е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление по чл.

147, ал. 1 НК.

В хода на наказателното производство, развило се на две съдебни инстанции, подсъдимият О.С. е представляван от упълномощения от него защитник – адв. М.В.Т. от САК. Адв. Т. е оказала безплатна адвокатска защита на подзащитния си на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, в какъвто смисъл е и сключения между тях договор за правна помощ.

След приключване на делото пред въззивната инстанция е постъпило искане от адв. Т. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство по делото, като се претендира такова в общ размер от 3 550 лв.

По така направеното искане първоинстанционния съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК с атакуваното пред настоящата въззивна инстанция определение, като частично е уважил молбата на адв. Т.. След като е съобразил фактическата и правна сложност на делото и с оглед на окончателния акт, с който подсъдимият е признат за невиновен, Софийски районен съд е определил адвокатско възнаграждение за предоставената пред първата инстанция правна помощ в размер на 1 300 лв., а за тази пред въззивната инстанция – 600 лв. Като краен резултат с определението си съдът на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от НПК е осъдил частната тъжителка М. В.

Д. да заплати в полза на защитника на оправдания подсъдим сумата в общ размер на 1 900 лв. за осъщественото от адв. Т. процесуално представителство по делото по чл. 38 ЗАдв, както и на СРС сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

В случая е налице признаване на подсъдимия за невинен, от което следва, че сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение следва да му бъдат възстановени от частния тъжител. Предоставената на подсъдимия адвокатска защита е безплатна, на основание чл. 38 ЗАдв, което се установява от приложения по делото договор за правна услуга без уговорено между страните възнаграждение, с оглед на което приложение намира чл. 38, ал. 1 2

ЗАдв, съгласно която адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, когато разноските по делото са присъдени в тежест на насрещната страна. В този случай възнаграждението се определя от съда, като осъжда другата страна да го заплати по сметка на адвоката. Процесният казус покрива хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което налага в тежест на частната тъжителка М. Д. да бъде възложено дължимото на адв. Т. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна защита на оправдания О.С..

Следва да се държи сметка за задължителното за съдилищата тълкуване на Съда на Европейския съюз в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., в което се приема, че нормативна уредба, в която е придаден задължителен характер за уговаряне на не по-ниски от минималните размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на Правото на Европейския съд и при констатиране на такава, националният съд следва да откаже да я приложи.

От това следва, че предвидените минимални възнаграждения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи са съда, а единствено могат да му служат като ориентир при определяне на дължимото на адвоката за предоставената от него безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв.

Адв. Т. е поискала сумата в общ размер от 3 550 лв. за процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции. Софийски районен съд е определил за подходящо възнаграждение в общ размер от 1 900 лв.

Настоящият въззивен състав намира посоченият размер за правилно определен, като не са налице обстоятелства, налагащи неговото намаляване.

За определянето му правилно въззивният съд се е ръководил от ориентирите на посочените в Наредба № 1 от 2004 г. размери, съобразил е действително извършения обем от работа пред двете съдебни инстанции, в първата от които са проведени четири открити съдебни заседания, в които адв. Т. е взела участие, а във втората делото е приключило след едно съдебно заседание.

Съобразена е фактическата и правна сложност на делото, броя на участниците в процеса, вида на повдигнатото обвинение и реда, по който се е развило и приключило производството, поради което правилно е определено адвокатско възнаграждение за предоставената пред първата инстанция правна помощ в размер на 1 300 лв., а за тази пред въззивната инстанция – 600 лв. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира определението, с което в полза на адв. Т. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер почти наполовина на поискания от нея, за правилно, доколкото тази сума е адекватна на реално осъществената юридическа услуга. Същата не следва да бъде ревизирана.

Правилно с оглед на крайния акт по делото първоинстанционният съд е присъдил в тежест на частния тъжител М. В. Д. разноските за изпълнителен лист, който съгласно чл. 190, ал. 2 НПК се издава от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 НПК, 3

Софийски градски съд, НО, 16-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4374 от 24.10.2025 г., постановено по НЧХД № 6026/2024 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, с което частният тъжител М. В. Д. е осъдена на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на адв.

М.Т. от САК сумата в общ размер на 1900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска защита на две инстанции на подсъдимия О.Г.С., както и на основание чл. 190, ал. 2 да заплати на Софийски районен съд сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4