Определение № 506 от 10.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Варна, 10.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900111 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби №7608/22.03.2024г., №7844/26.03.2024г., и №9249/09.04.2024г., от “Палма хотели“ООД с ЕИК 103852447 със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. Златни пясъци, хотел Палма срещу „Коминвест“АД с ЕИК 115168663 със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. Златни пясъци, хотел Палм Бийч, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. иск с правно основание чл.242 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 59245.39 лева, представляваща част от главница по договор за банков кредит №38/05208/020113, сключен между „Уникредит Бубанк“АД и „Палма Хотели“ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Коминвест“АД с договор за цесия от 28.09.2016г., за която сума в полза на цесионера „Коминвест“АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №260083/14.08.2020г. и изпълнителен лист № **** от 14.08.2020 г. по ч.гр.д. №7104/2020 г. по описа на ВРС за сумата от 332491.10 лева, представляваща левова равностойност на 170 000 евро, поради извършено на 26.02.2019г. плащане в полза на „Коминвест“АД въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1153/2018г. на ВОС, с което е отменено извършеното разпределение по изп.д. №***** на ЧСИ С. Я., а в условията на евентуалност иск за установяване недължимостта на посочената сума на основание чл.439 от ГПК в резултат на проведено принудително изпълнение против съдлъжниците на ищеца;

2. иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 149537.56 лева, представляваща част от главница по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №260083/14.08.2020г. и изпълнителен лист № **** от 14.08.2020 г. по ч.гр.д. №7104/2020 г. по описа на ВРС, издадени за сумата от 332491.10 лева, представляваща левова равностойност на 170 000 евро, която е предмет на принудително изпълнение по изп. дело №**** по описа на ЧСИ З. Д., поради извършени в хода на принудителното изпълнение плащания, както следва: 27798.22 лева от ЧСИ И. С., изплатени на 08.02.2023г., 115500 1 лева, представляващи продажна цена на недвижим имот с идентификатор **** изплатени на взискателя по изп. дело №**** и 6239.34 лева, погасени в резултат на проведено принудително изпълнение против съдлъжниците на „Палма Хотели“ООД.

Исковете са основани на твърдения, че в полза на ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №260083/14.08.2020г. по ч.гр.д. №7104/2020 г. по описа на ВРС срещу ищеца за сумата от 170000 евро.

Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца на 07.06.2021г. Образувано е изпълнително дело, по което са постъпвали следните погашения: 59700.68 лева на 09.03.2022г., 42959.97 лева на 30.08.2022г., 27798.22 лева на 08.02.2023г. и 115500 лева от публична продан, без да се сочи дата. Сумата от 59245.39 лева е била заплатена на 26.02.2019г. преди издаване на заповедта за изпълнение вследствие на изменен акт за разпределение по изп.д. № ***** по силата на съдебно решение по гр.д. №1153/2018г. на ВОС, но ищецът узнал за това едва на 05.03.2024г. при справка с изпълнителното дело, като за периода 09.08.2019г. – 01.03.2021г. е бил възпрепятстван да узнае за плащането, тъй като дружеството е било без надлежно вписан управител. За остатъка от вземането в размер на 6239.34 лева ищецът предполага, че е погасена от останалите солидарни длъжници. Правният интерес от предявяване на исковете по чл.439 от ГПК е обоснован с твърдението, че по т.д. №266/2023г. на ВОС ответникът претендира от ищеца заплащането на мораторна лихва върху главница в по-големи размери от реално дължимите според ищеца.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявените искове са недопустими, той връща исковата молба.

Искът с правно основание чл.424 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, който се основава само на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, а искът по чл.439 ГПК - на новонастъпили обстоятелства.

Специалният иск по чл.424 от ГПК е по характера си извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство. Тази искова претенция е насочена към преодоляване на установеното вече с влязла в сила заповед за изпълнение правно положение. Законодателят е предвидил изключителна възможност това да бъде сторено само при наличие на лимитивно и изчерпателно визирани предпоставки - новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в този срок. В същото време, в ал. 2 на сочения текст законът съдържа изрично правило относно сроковете, в които може да бъде предявен искът, а именно тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Безспорно дали новооткритите обстоятелства или новите писмени доказателства, твърдени от ищеца, са налице и доколко същите са относими към дължимостта на исковите суми, вкл. дали са от значение за възникването, съществуването или погасяването на спорното право, е въпрос по същество, а 2 не по допустимост на иска.

В същото време обаче, предвид изключителния характер на иска по чл.424 от ГПК, законът съдържа стриктни правила и сравнително кратки срокове, в които същият може да бъде валидно предявен. Съдебната практика е възприела тезата, че неспазването на преклузивния срок по чл.424, ал.2 от ГПК прави претенцията недопустима за разглеждане по същество. В разглеждания случай по твърдения на самия ищец до размера от 59245.39 лева вземането е погасено на 26.02.2019г., поради което абсолютният срок за предявяване на иска по чл.424 от ГПК е изтекъл на 26.02.2020г. Причините за пропускането му са ирелеватни, доколкото императивната норма на чл.424, ал. 2 на ГПК не предвижда възможности за спирането или продължаването му. Изтичането на преклузивен срок представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което инициираното с него производство подлежи на прекратяване като недопустимо.

Досежно евентуалния иск по чл.439 от ГПК за недължимост на същата сума, но поради нововъзникнали обстоятелства, в исковата молба и последвалите три уточняващи молби липсва обосновано фактическо основание, съотносимо към тази правна квалификация. Единственото конкретно фактическо твърдение е, че сумата е заплатена преди издаване на заповедта за изпълнение. Твърдения за извършено от конкретно трето лице на конкретна дата след издаване на заповедта плащане липсват, като от изявленията на ищеца може да се заключи, че настъпването на подобен факт е с хипотетичен характер, което обезсмисля поредно провеждане на процедурата по чл.129 от ГПК. Отделно от това посоченият евентуален иск е въведен за първи път с трета по ред уточнителна молба, поради което предоставянето на поредна възможност на ищеца да уточни броя и вида на предявените искове би противоречало на принципа за равенство на страните в гражданския процес.

Предявеният главен иск по чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от 149537.56 лева е обоснован единствено с твърдения за извършени плащания в изпълнителното производство. В този смисъл предметът на иска на практика се свежда до установяване на факта на плащането в резултат от проведени изпълнителни действия. Такъв иск е недопустим по аргумент от чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, според който исковете за факти са допустими само в изрично предвидени в закона хипотези, какъвто не е разглежданият случай.

Извършените в хода на принудителното изпълнение погашения не могат да служат като основание за иск по чл.439 от ГПК, тъй като те по силата на закона имат за последица намаляване размера на дълга. Съобразяването на тази законна последица е от компетентността на ЧСИ. В този смисъл е безпредметно за всяко извършено погашение в изпълнителния процес да се инициира исков процес по чл.439 от ГПК. Средството за защита на длъжника при несъгласие с извършените разпределения и размера на изплатените суми е чрез обжалване действията на ЧСИ.

Липсва и правен интерес от установяване факта на плащането, доколкото не се твърди ответникът да претендира повторно изпълнение на вече погасените чрез плащане суми.

Образуваното производство по т.д. №266/2023г. на ВОС не може да обоснове правен интерес от иск по чл.439 от ГПК, доколкото твърденията за погасяване на главницата чрез плащане могат и следва да бъдат релевирани 3 като защитни възражения по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД. Нещо повече, по аргумент от чл.162 от ГПК съдът е длъжен да следи служебно за размера на олихвяемото вземане, независимо дали подобни възражения за релевирани своевременно от ответника в срока по чл.131 от ГПК, тъй като този въпрос има обуславящо значение за размера на вземането за обезщетението за забава предмет на т.д. №266/2023г. на ВОС.

Възможността да се поиска обезпечаване на иска по чл.439 от ГПК чрез спиране на изпълнението, също не е в състояние да обоснове правен интерес от провеждане на исковото производство, тъй като допустимостта на иска е първостепенна предпоставка за основателност на искането по чл.389 от ГПК.

С оглед формираните изводи за недопустимост на предявените искове, производството по тях подлежи на прекратяване.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 111/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4