Решение № 151 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. П., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330206353 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №689732-F682395 от 03.02.2023г. издадено от ***** в Национална агенция за приходите, с което на основание чл.118 от Закона за хазарта на „М. - 2006“ ООД,

ЕИК:160050083, представлявано от А.П.А., ЕГН:**********, е наложено административно наказание - „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.10а, ал.3, вр. ал.1, т.3 от Закона за хазарта /ЗХ/.

По подробно изложени в жалбата съображения, наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно. Релевират се доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.34, ал.2 от ЗАНН, свързано с не спазване на давностния шестмесечен срок за съставяне на АУАН, както и с приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява от процесуален представител.

По делото е постъпила молба от *** – адв. К. Г. от САК, с която се поддържа жалбата, като отново се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. Р., който взема становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.07.2022г. в 15.00 часа била извършена проверка по Закона за хазарта в обект - игрална зала за хазартни игри „Меджик сити“, находяща се на адрес: гр. П., бул. „Източен“ №48, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от „М.-2006“ ООД, ЕИК:160060083, съгласно удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри №0000301765/19.05.2021г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, издадено на основание чл.34, ал.1 от ЗХ, актуално към момента на проверката и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Разрешение №000030-1367 от 22.04.2021г., валиден до 07.05.2026г.

По смисъла на чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ, организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в размер на 5000.00 лева, за всички останали хазартни игри, извън посочените в т.1 и т.2 от същата разпоредба. А съгласно ал.3 на чл.10а от ЗХ: вноските по ал.1 се внасят в срок до 31 март на текущата година…“ В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството му на организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗХ, не е изпълнило задължението си, регламентирано в глава І, чл.10а, ал.3 от ЗХ свързано с крайния срок за внасяне на годишна вноска за социално отговорно поведение по чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ за всеки отделен лиценз, а именно до 31 март на текущата календарна година. В хода на проверката било представено заверено копие от платежно нареждане от дата 13.07.2022г., видно от което организаторът е заплатил дължимата от него за 2022г. вноска за социално отговорно поведение в размер на 5000.00 лева, за издадения му лиценз, относим към 2 проверявания обект на 13.07.2022г. С оглед на което било установено, че задълженото лице не е спазило крайния срок по чл.10а, ал.3 от ЗХ, а именно до 31 март на текущата календарна година, за внасяне на дължимата от него за конкретния лиценз вноска за социално отговорно поведение. Нарушението било извършено на 01.04.2022г. в гр. П., където се намирало седалището на „М.-2006“ ООД, тъй като там е възникнало задължението за нареждане на годишна вноска за социално отговорно поведение за конкретния лиценз.

Нарушението било установено и документирано с Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри сер. АА №0014485/13.07.2022г. и протокол за извършена проверка сер. АА №0120176/24.10.2022г., ведно с доказателства към тях.

С оглед направените констатации на 24.10.2022г. свид. П. П. А., на длъжност „главен инспектор по приходите” в НАП – П. при ЦУ на НАП, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F682395/24.10.2022г. за извършено от „М. - 2006“ ООД, ЕИК:160050083 нарушение на чл.10а, ал.3, вр. ал.1, т.3 от Закона за хазарта /ЗХ/. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството Й.А., който го подписал без възражения. Впоследствие били депозирани писмени възражения против съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.118 от Закона за хазарта на „М. - 2006“ ООД, ЕИК:160050083, представлявано от А.П.А., ЕГН:**********, е наложено административно наказание

„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.10а, ал.3, вр. ал.1, т.3 от Закона за хазарта /ЗХ/.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя П. П. А., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. Свид. А. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Основания за критика по отношение на свидетелските показания на актосъставителя А. не се намериха. Служебното му качество не е достатъчно да обоснове заинтересованост от негова страна, а от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и 3 случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Това е така предвид липсата на вътрешни противоречия в показанията му и пълно съответствие с останалите доказателствени източници. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочен гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от разпоредбата на чл.90, ал.3 от Закона за хазарта, съгласно която наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник ***** и се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.10а, ал.3, вр. ал.1, т.3 от Закона за хазарта. Съгласно чл. 10а, ал.1, т.3 от Закона за хазарта организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз, за всички останали хазартни игри - 5000 лв. По силата на чл.10а, ал.3 от Закона за хазарта вноските по ал.1 се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За не внесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. В чл.118 от Закона за хазарта е предвидена санкция, за този, който не спази сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 96 - 117, а именно глоба в размер от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Установява се от доказателствата по делото, че „М.-2006“ ООД, ЕИК:160060083, е организатор на хазартни игри, съгласно удостоверение за 4 издаден лиценз за организиране на хазартни игри №000030-1765/19.05.2021г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, издадено на основание чл.34, ал.1 от ЗХ, актуално към момента на проверката и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Разрешение №0000301367 от 22.04.2021г., валиден до 07.05.2026г. Доказва се и обстоятелството, че дружеството, в качеството му на организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗХ, не е изпълнило задължението си, регламентирано в глава , чл.10а, ал.3 от ЗХ свързано с крайния срок за внасяне на годишна вноска за социално отговорно поведение по чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ за всеки отделен лиценз, а именно до 31 март на текущата календарна година. Организаторът на хазартни игри „М.-2006“ ООД, е заплатил дължимата от него за 2022г. вноска за социално отговорно поведение в размер на 5000.00 лева, за издадения му лиценз, относим към проверявания обект на 13.07.2022г. Посоченото не се и оспорва от жалбоподателя. При това положение е ясно, че от страна на дружеството е осъществено вмененото административно нарушение. Нарушението е на просто, формално извършване и не е необходимо настъпването на общественоопасни последици и вредоносен резултат, за да бъде съставомерно и се изразява в бездействие по не внасяне в срок до 31 март 2022г. на дължимата вноска в размер на 5000.00 лева.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.34 ал.2 от ЗАНН, като не е спазен давностният шестмесечен срок за съставяне на АУАН. В тази насока има изложени подробни съображения в отменителното решение на Административен съд – П. – Решение №1980 от 10.11.2023г., постановено по КАНД №2112/2023г. по описа на Административен съд - П., в което ясно е казано, че моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.2 за съставяне на АУАН е този на откриване на нарушението и нарушителя.

Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване“ на нарушението/нарушителя и „установяване“ на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато 5 административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно наказателната отговорност, които действия хронологично следват откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции. В случая АУАН е съставен на 24.10.2022г. като протоколът за извършената проверка е бил издаден на 13.07.2022г. Самата проверка е била възложена на органите по приходите с Резолюция №О16001622013769-0РП-001/12.07.2022г. на началник сектор при ЦУ на НАП.

Следователно едва с приключването на проверката, представляваща съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на финансовото законодателство, обективно е било възможно в процесуално допустимо производство да бъдат установявани определени факти и обстоятелства, от значение за ангажиране административно наказателната отговорност на задълженото лице. Поради това не може да се приеме, че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на изискванията на закона, като е бил съставен АУАН след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал. 2 от ЗАНН. По смисъла на чл.34, ал.2 от ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на лицето, отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не принципно наличието на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя. Откриването на нарушителя е резултат от административно производствени действия, предприети от снабдения с правомощията за това орган, чийто резултат, в случая е обективиран в протокола от 13.07.2022г., от който момент нарушителя се счита установен по смисъла на чл.34, ал.2 от ЗАНН. Така изложените мотиви на контролиращата инстанция се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав.