Определение № 608 от 14.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Велико Търново, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

СтаниС. Стефански

Явор Данаилов като разгледа докладваното от СтаниС. Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20244100500373 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставена без уважение молбата на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „М.“, № 19, с ЕИК: * за изменение на постановеното по делото решение № 80 от 08.01.2024 година, в частта му за разноските.

Жалбоподателят е недоволен от отказа на първоинстанционния съд да измени постановеното по делото Решение в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че не дължи сторените от ищеца разноски по делото.

Жалбоподателят моли въззивния съд да постанови определение, с което като отмени първоинстанционното определение.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважена касателно разноските за исковото производство.

Видно е, че с решение № 80 от 08.01.2024 година на ВТРС по делото е прието за установено по отношение на "Б. ДСК" АД - град С., че М. Ж. М. не дължи на 1 дружеството сумата в размер на 2 858.60лв., представляваща главница по договор за кредит „Е.“ № 258421 от 15.12.2010г., сума в размер на 325.31 лв. - възнаградителна договорна лихва за периода от 05.06.2011г. до 02.03.2012г., сумата в размер на 1 209.29 лв. - наказателна договорна лихва за периода от 02.03.2012г. до 23.04.2014г. и сума в размер на 4.38 лв., представляваща такси и застраховка, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.04.2014г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 87.95 лв., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 2014г., издаден по Ч.гр.д. № 5405/2014г. на Районен съд – Варна, както и сумата в размер на 100 лв. - главница, възнаградителна договорна лихва за периода от 30.06.2011г. - 02.03.2012г. в размер на 42.05 лв. - наказателна договорна лихва за периода от 02.03.2012г. до 23.04.2014г. в размер на 56.55 лв. по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 284025/15.12.2010г., обявен 02.03.2012г. за предсрочно изискуем, ведно със законна лихва върху вземането от датата на подаване на настоящото заявление - 24.04.2014г., до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно деловодни разноски, представляващи държавна такса в размер на 25 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 2014 г., издаден по Ч.гр. д. № 5404 по описа за 2014г. на Районен съд – Варна, поради изтекла погасителна давност.

С решението "Б. ДСК" АД - град С. е осъдена да заплати на М. Ж. М. сума в размер на 959.28 лв. – сторени разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноски в производството.

Аргументацията на районния съд е правилна. Районният съд правилно е счел, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ТПК не намира приложение в случая с оглед на изпълнителни листи в полза на ответника против ищеца, по които винаги може да се започне принудително изпълнение. Тъй като давността не се прилага служебно, съгласно чл.120 ЗЗД, за ищеца не остава друг път за защита освен чрез съдебен иск за прогласяване на изтекла давност. Законът не създава задължение за длъжника да предявява възраженията си, включително и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си извънсъдебно, поради липсата на въведено специално рекламационно производство, поради което и негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез възражение по предявен срещу него иск. Със завеждането на отрицателно установителен иск ищецът желае да постигне спокойствие, че кредиторът няма да може да използва върнатия му изпълнителен лист и също няма да има възможността да започне да го търси за извънсъдебно събиране на погасеното по давност вземане. Самият факт на притежанието на изпълнителен лист от Банката се счита за повод за завеждане на делото и 2 ответникът дължи разноски на длъжника, дори с отговора на исковата молба да е признал иска на длъжника.В този смисъл част частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, като атакуваното определение се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 579 от 15.03.2024год. постановено по гражданско дело № 20234110102248 по описа за 2023 година на Районен съд гр. В.

Търново.

Определение не подлежи на обжалване, тъй като предявеният иск е под размера по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3