Решение № 5453 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5453 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100503971 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18769 от 15.11.2023 г., постановено по гр. дело № 34594/2022 г. по описа на СРС, 164-ти състав ответникът „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД е осъден да заплати на ищеца Д. Ч. М. на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 3345,78 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за работна заплата по т.2 и т.3 от ДС от 30.09.2019 г. към ТД, дължима за периода от месец април 2020г. до месец юли 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за сумата от 3175, 94 лв., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1784,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху дължимите се трудови възнаграждения за периода от 01.02.2020 г. до 07.07.2020 г. от 5321,60 лв. и допълнителните трудови възнаграждения по ДС от 30.09.2019 г. в размер на 3345,78 лв., за периода от 01.04.2020 г. до 07.07.2020 г., представляваща сбор от лихвата за забава върху всяко едно от неизплатените месечни трудови възнаграждения, считано от деня на който всяко едно е било дължимо /30-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо/ до 28.06.2022 година /датата на предявяване на иска/, като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 3603,01 лв.; на основание чл.222, ал.1 от КТ сумата от 3369,09 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 07.07.2020 г. до 08.08.2020 г., поради уволнение на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7 360,00 лв.

1

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. Ч. М. срещу „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от общо 10 374,04 лв., представляваща сбор от неплатен остатък от основно трудово възнаграждение по трудов договор от 28.03.2019 г. и допълнително споразумение към него от 30.09.2019 г., дължими за периода от 01.02.2020 г. до 07.07.2020 г., като до размера от 5 052, 44 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, а за сумата от 5321, 60 лв., поради извършено в хода на производството плащане, както е отхвърлен и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1472,00 лв., представляваща законна лихва за забава, дължима върху обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020 г. до 27.06.2022 г.

Пак със същото решение „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД, е осъден да заплати на Д. Ч.

М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1412,00 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. Д. Ч. М. е осъден да заплита на „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 3 422,07 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Ответникът „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД , е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 599, 97 лв., представляваща сбор от дължима държавна такса върху уважените искове и заплатените от бюджета на съда, съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.

Срещу така постановено решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени е подадена въззивна жалба от ищеца Д. Ч. М., чрез процесуалния му представител – адв. Г. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че доколкото заповедта за намаляване на работното време не е представена в оригинал по делото, същата е изключена от доказателствения материал и с оглед на обстоятелството, че от останалите представени доказателства не се установява работодателят да е намалил работното време, то същият факт следва да бъде приет за недоказан. В тази връзка се сочи и че работодателят дължи заплащане на допълнително възнаграждение, определено въз основа на 8-часов работен ден, тъй като уговорка в противен смисъл не се съдържа в сключеното между страните допълнително споразумение от 30.09.2019 г., което от своя страна не следва да бъде тълкувано разширително.

Поддържа се още и че базата за изчисляване на размера на последното брутно трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, за месец юни 2022 г. следва да включва и допълнителните трудови възнаграждения по сключеното допълнително споразумение от 30.09.2019 г., както и че същото следва да се изчисли на база 8-часов работен ден, а не както е приел първоинстанционният съд – че за част от работните дни е било въведено 4-часово работно време.

Сочи се още и че ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава върху основното и допълнително трудово възнаграждение в пълния претендиран размер, доколкото по делото не е установено въвеждането на 4-часово работно време. В допълнение 2 на това посочва и че по делото е представена покана до ответника за заплащане на процесните суми, сред които и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, като след изтичане на седемдневния срок от получаването й работодателят е изпаднал в забава.

Навежда доводи за прекомерност на присъдения в полза на ответника размер на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият – ответникът “Електра Еъруейс“ ООД в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. Е. П., е подал отговор на въззивната жалба, с която я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението в обжалваната му част е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, доколкото по делото е установено въвеждането на непълно работно време, за което обстоятелство ищецът надлежно е бил уведомен, с оглед на което съдът е определил и размера на дължимите се трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.

Счита, че допълнителните трудови възнаграждения не следва да бъдат включвани в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, до какъвто извод правилно е достигнал и първоинстанционният съд. Наред с това посочва и че по делото не е установено ищецът да е направил изрично искане до работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, поради което и последният не е изпаднал в забава. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, като решението в обжалваната му част бъде изцяло потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Решението в частта, с която „Електра Еъруейс“ ООД е осъден да заплати на Д. Ч. М. на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 3345,78 лв., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1784,84 лв. и на основание чл.222, ал.1 от КТ сумата от 3369,09 лв., не е обжалвано от ответника, поради което и е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, която не дължи заплащане на държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че въз основа на трудов договор № 113 от 28.03.2019 г. помежду им е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Летец-втори пилот“ с код по НКПД 31537003 и код по КИД 5110 „Пътнически въздушен транспорт“, при уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 4500 лв. В последствие с 3 допълнително споразумение от 30.09.2019 г. основното трудово възнаграждение било намалено на 4000 лв., като било уговорено допълнително възнаграждение - премия за всеки от месеците октомври, ноември, април и май в размер на 1500 лв., а за всеки от месеците юни, юли, август и септември в размер на 3000 лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж ( 336 лв. към датата на сключване на споразумението). Не е спорно и че с писмено предизвестие от 90 дни, считано от 09.04.2020 г., и връчено на ищеца на 08.04.2020 г., последният е уведомен за прекратяването на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа при ответното дружество.

Трудовия договор от 28.03.2019 г. е прекратен със Заповед № 86/07.07.2020 г. поради намаляване обема на работа и съгласно отправено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ.

Същите обстоятелства са установени и със сила на пресъдено нещо, доколкото решението в частта, с която предявените от ищеца искове са частично уважени, не е обжалвано от ответника и като такова е влязло в сила.

За да постанови решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е приел, че в ответното дружество за период от три месеца /считано от 16.03.2020 г. до 15.06.2020 г./ е било въведено намалено работно време от 4 часа дневно за всички служители на пълен работен ден, като съответно са били намалени наполовина и месечните трудови възнаграждения, за което обстоятелство ищецът е бил уведомен чрез изпращане на заповедта за въвеждане на намалено работно време на ползвания от него работен електронен имейл адрес: (********@electra-ainvavs.com). Приел е, че дължимото в полза на ищеца основно трудово възнаграждение следва да бъде определено на база 4-часов работен ден, с оглед на което е определил и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение в рецудиран размер. Достигнал е до извод относно размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ при съобразяване на основното трудово възнаграждение на ищеца и допълнителното трудово възнаграждение за ТСПО, като от базата за изчисляването на обезщетението е изключил допълнителните възнаграждения съгласно допълнителното споразумение от 30.09.2019 г. и разходите за нощен труд. При съобразяване на определения размер на дължимото основно трудово възнаграждение /задължението за което е приел, че е изцяло погасени в хода на производството/ и допълнителното трудово възнаграждение, съдът е определил и размера на дължимата законна лихва за забава от настъпването на падежа за изпълнение на задължението, като е приел за недължима законната лихва за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, доколкото ищецът не е поставил работодателя в забава по отношение на изплащането му.

С исковата молба ищецът претендира заплащането на сумата от 15 695, 64 лв., представляваща основно трудово възнаграждение за периода от февруари 2020 г. до 07.07.2020 г., 6521,72 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 07.07.2020 г., сумата от 4 775,54 лв., представляваща мораторна лихва върху задълженията за основно трудово и допълнително трудово възнаграждение, дължима за периода на забавата до 27.06.2022 г.; сумата от 7 360 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и сумата от 1 472,00 лв., представляваща мораторна лихва 4 върху обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, дължимо за периода от 08.07.2020 г. до 27.06.2022 г.

С отговора на исковата молба ответникът е признал основателността на исковите претенции за сумата до 5321, 60 лв. (л. 29 от делото пред СРС), като с доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 5321, 60 лв., от които 2531, 42 лв. за месец февруари 2020 г., 437, 43 лв. – за месец март 2020 г., 691, 64 лв. – за месец май 2020 г., 1661, 11 лв. – за месец юни 2020 г.