Определение № 706 от 04.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Варна, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500531 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. Т., чрез процесуален представител адв. К.К. срещу определение № 4319/07.10.2024г., постановено по гр. д. № 1084/2020г. на ОС – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателя срещу С.П.Л. евентуален отрицателен установителен иск, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ ***, ***.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва се като неправилен и необоснован извода на съда, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване в условие на евентуалност на отрицателен установителен иск, наред с главния иск с правно основание чл.108 ЗС. Твърди че съгласно разрешенията дадени с ТР №8/27.11.2013г. в случая е налице правен интерес от предявяване в условията на евентуалност на отрицателен установителен иск, тъй като при отхвърляне на главния иск с правно основание чл.108 ЗС, ищецът няма да получи целената правна защита в пълен обем. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

1

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателя В. Д. Т. срещу С.П.Л. и Община Варна в условията на обективно евентуално съединяване искове: за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ПИ ***, *** с площ от 4659 кв.м., като се осъди ответника С.Л. да му предаде владението на имота на основание чл.108 ЗС; в условие на евентуалност да се приеме за установено между страните, че ответника Л. не е собственик на имота. С молба от 10.07.2024г. ищецът е заявил, че не поддържа исковете срещу Община Варна, поради което с обжалваното определение производството по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.124 ГПК срещу Община Варна е прекратено. Определението в тази част не е обжалвано.

Фактическите твърдения, на които се основават исковите претенции са следните: ответникът се легитимира като собственик на имота въз основа на нотариално универсално завещание от 29.03.2011г., оставено от М.А.Н., починал на 14.04.2011г. и въз основа на решение № 879/08.02.2002г. на ПК Варна, с което е признато право на собственост на наследници на А.Н. в стари реални граници върху няколко имота в терен по §4 от ЗСПЗЗ, включително и процесния, и издадена заповед № Г-ПР-110/10.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имота на ответника Л., като наследник на А.Н.

С.. Главният иск с правно основание чл.108 ЗС се основава на твърдението, че ищецът е станал собственик на имота въз основа на чл.151 ЗИН в редакцията й към 21.01.1994г., когато е постановено решение №784/21.01.1994г. по дело № 775/93г. на ВКС, ІІ н.о., с което е отменена присъда от 29.04.1945г. по НОХД № 10/1945г. на Народния съд и постановеното с нея конфискация на имущество на А.Н. С.. Твърди също, че е придобил собствеността върху имота и въз основа на сключения на 28.01.1994г. с М.А.Н. / единствен наследник на А.Н. С./ договор, с който е закупил ¼ ид. ч. от цялото наследство останало от А.Н. С.. Ответникът Л., като наследник по завещание на М.Н. не се ползва от правото на заместване по чл.10 ЗН, поради което е и наследник само на завещателя М.Н., но не и на А.Н., както незаконосъобразно е прието при издаването на заповед по §4 к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. След смъртта на М.Н., единствен наследник на А.Н. е ищеца, като купувач на наследството.

Евентуалния иск с правно основание чл.124 ГПК е основан на твърдения, че ако не се приеме за приложим прекия реституционен ефект на чл.151 ЗИН и следва да се приложи реда за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, то ищецът има право да възстанови собствеността си върху имота, за който производството по реституция приключва с издаването на заповедта по §4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така обосновава правния си интерес да установи по отношение на ответника, че е собственик и има право да му бъде възстановена 2 собствеността на имота чрез издаване на заповед и предаване на владението.

Формулира ни са и искания за констатиране нищожност на издадената заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ и даване на указания за издаване на заповед в полза на ищеца. Въпреки дадените на ищеца указания, същият не е изложил обстоятелства и твърдения въз основа на които да се приеме, че при евентуалното отричане на правата на ответника върху имота, това би предпоставило реализирането или защитата на негови права, различни или в по-голяма степен от защитата която същите биха получили при положително за ищеца решение по предявения от ищеца иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС.

Съобразно посоченото в исковата молба и частната жалба, а и от данните по делото се установява, че с решение № 879/08.05.2002г. на ПК Варна е признато право на собственост на наследниците на А.Н. С. в стари реални граници върху имоти, включително и процесния, находящи се в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Със заповед № Г-ПР-110.10.11.2020г. на кмета на район Аспарухово, на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот №3371, кадастрален район 5401 по ПНИ на местност *** кв.м. на наследник на А.Н. С.. С влязло в сила определение от 09.04.2021г. на ВРС, потвърдено с определение № 1942/03.08.2021г. е оставен без разглеждане подадената от В. Д. Т. жалба срещу Заповед № Г-ПР110/10.11.2020г.

Изложените от частния жалбоподател твърдения в исковата молба за притежавани от него права върху процесния имот и оспорването им от ответника чрез предприетите действия по възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на издадената заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ не обуславят правен интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск. С издаването на заповедта по §4к ПЗР ЗСПЗЗ приключва процедурата по реституиране на имота, като същата се издава в продължение на решението за възстановяване на собствеността на наследниците на лицето, чиято собственост е било отнета и ползва всички наследници на това лице, независимо дали те са посочени изрично и конкретно в заповедта. В производството по иска по чл.108 ЗС, ищецът има възможност да установи правото си на собственост на заявените от него основания - правна сделка, евентуално наследяване, както и да отрече придобиването на права от страна на ответника, включително да оспори качеството му на наследник на лицето, чиято собственост е възстановена. В случая съгласно твърденията на ищеца и представените от него доказателства реституционната процедура е приключила, като собствеността върху имота е възстановена на наследниците на А.Н. С. и в производството по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС следва да се разрешат всички въпроси 3 относно лицата които имат качество на наследници към момента на постановяване на решението на ПК и издаване на заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ и принадлежността на правото на собственост върху имота. С решението със сила на пресъдено нещо ще бъде установено правото на собственост на ищеца и той ще може принудително да го удовлетвори, като същевременно се отрече правото на ответника на всички заявени от него основания. Евентуалното отхвърляне на иска по чл.108 ЗС не представлява основание, което да обуслови наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск съгласно разрешенията на ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като при неустановяване на правата на ищеца по отношение на процесния имот по иска по чл.108 ЗС, евентуалното отричане на права на ответника с отрицателен установителен иск, по никакъв начин не би способствало придобиване или признаване на бъдещи права на собственост върху същия имот в полза на ищеца.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че ищецът не е обосновал наличието на правен интерес от предявяване на евентуалния отрицателен иск за собственост по отношение на процесния имот. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на правото на собственост на ответника по отношение на същия имот.

С оглед на гореизложеното, настоящият съд намира, че предявеният от В. Д. Т. срещу В. Д. Т. отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, поради което и като е прекратил производството по него, първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4319/07.10.2024г., постановено по гр.д. № 1084/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по предявения от В. Д. Т. срещу С.П.Л. в условие на евентуалност иск за признаване за установено между страните, че С.П.Л. не е собственик на ПИ ***1 по КК на гр.Варна, СО ***, север с площ от 4659 кв.м.

.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния 4 касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5