Решение № 1109 от 05.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502850 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 179 от 28.06.2022г., постановенo по гр. д. № 418/2021г. ОС-Монтана е осъдил ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД да заплати на Д. М. Д. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - психически болки и страдания, вследствие смъртта на неговия брат П. М. В., настъпила в резултат на ПТП от 03.01.2017 г., виновно причинено от В. В. Б., водач на л.а. марка „Волво В40“, с рег.

№ ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 50 000 лв. като неоснователен. С решението ОСМонтана е осъдил ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД да заплати на адв. П. Д. сумата от 1430 лева адвокатско възнаграждение, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. С решението ОС-Монтана е осъдил ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД да заплати по сметка на Окръжен съд - Монтана сумата от 1200 лева, представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението ОС-Монтана е осъдил Д. М. Д. да заплати на ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД сумата от 567 лева - разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. С решението ОС-Монтана е осъдил В. В. Б. да заплати на ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ, сумата от 2500 лв., представляваща частична претенция от пълния размер от 50 000 лв., след представяне на доказателства за изплащането й като обезщетение на Д. М. Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заплащане на обезщетението до окончателното изплащане на задължението. Решението е постановено 1 при участието на В. В. Б. – трето лице помагач на страната на ответника - ЗAД „ДаллБогг:

Живот и здраве” АД.

Срещу решението в частта, в която ОС-Монтана е осъдил ответника да заплати на ищеца Д. М. Д. обезщетение в размер на 30 000лв. е подадена въззивна жалба от ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, чрез процесуалния представител. В жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Излага се становище, че в конкретния случай не се установява между починалия и брат му да е била изградена изключително близка и емоционална връзка, така както се приема в т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Прави се оплакване, че от събраните по делото доказателства е установен приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият е бил без поставен предпазен колан. Релевира се възражение, че съгласно действащия към момента на предявяване на претенцията на ищеца § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018 г. е определен лимит по претенциите на лицата по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, като до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв., но при установяване на особени обстоятелства по смисъла на ТР № 1/2016 г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ищеца Д. М. Д.. При условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд приеме претенцията на ищеца за основателна, то да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение за сумата над 5000 лв., ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът, чрез пълномощника си, е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Предявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят-ответник поддържа подадената от него въззивна жалба.

Въззиваемият, чрез пълномощника си, моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Третото лице-помагач, чрез пълномощника си, сочи, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия брат – П. М. В., настъпила при пътнотранспортно произшествие от 03.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние 2 от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. По делото е приет за съвместно разглеждане обратен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1, предл. 1 и ал.2 от КЗ, предявен от ЗAД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД против третото лицепомагач - В. В. Б. – с предмет обезщетение в размер на 2 500лв. – частичен иск от пълния размер от 50 000лв., ведно със законната лихва, в случай, че съдът уважи главния иск.

С обжалваното решение, ОС-Монтана е уважил частично предявения главен иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като е приел, че в случая е налице особена и дълбока връзка между ищеца и пострадалия, която е различна от обичайната за двама братя, както и че са налице неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет болките и страданията, свързани със загубата на близък човек. С оглед изхода на спора по главния иск, е уважил и обратния иск срещу третото лице-помагач.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца – Д. М. Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до претендираните 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2018г. до окончателното плащане.

Пред въззивната инстанция страните не са формирали спор относно следните обстоятелства: настъпването на ПТП на 03.01.2017г.; вината на третото лице-помагач В. В. Б., която е установена с влязла в сила на 22.07.2021г. присъда, постановена по НОХД №75/2018г. по описа на ОСМонтана; смъртта на П. М. В., която е в причинна връзка с процесното произшествие; наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач в ответното застрахователно дружество; както и че ищецът е брат на починалото лице.

Спорът на страните пред въззивната инстанция се свежда до въпроса: дали ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат.

Съгласно Тълкувателно решение на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.

Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, 3 което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За целта е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия“.

С оглед тези задължителни разяснения, съдът приема следното:

В процесния случай, ищецът – Д. М. Д., брат на починалия П. М. В., е ангажирал гласни доказателства /свидетелските показания на Д. Е. П. и А. Г.

П./ за установяване твърдените от него болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат.

От показанията св. Д. П. /съседка на семейството в ***/ съдът приема за установено, че ищецът е бил по-големия от двамата братя, разликата в годините им е била около 10 години; Семейството живеело в град ***;

Родителите на двамата братя разчитали много на по-големия брат, за да им помага в отглеждането на по-малкия; По-големият брат разхождал по-малкия в количката, докато майка им домакинствала в къщи, а в по-късен етап карали двамата колела; Когато бил на 14-15 години, Д. отишъл да учи и живее във Видин, а след това продължил да учи в София, където останал да живее до смъртта на своя брат; П. живеел до последно при своите родители в ***; Д. се оженил преди да завърши училище, има две големи дъщери; Чичото П. обичал много своите племенници и се грижел за тях; Отношенията между двамата братя били чудесни; Събота и неделя, всички празници и рождени дни фамилията прекарвала заедно в ***, били голямо и щастливо семейство;

Двамата братя много си помагали в грижите за родителите си; След смъртта 4 на П., Д. се прибрал в ***, за да се грижи за родителите си, настанал обрат в състоянието както на родителите, така и на Д.; Д. се променил след смъртта на своя брат - станал нервен и раздразнителен.

От показанията на св. А. П. /семейна приятелка от повече от 25 години/ съдът приема за установено, че отношенията между братята били искрени и топли, обича ли се и се разбирали; Били задружно семейство, щастливи и сплотени. Преди смъртта на П., животът на двамата братя течал за всеки един по различен начин, всеки си бил поел по своя път – Д. имал семейство, свой бизнес, работел в София, а П. бил инженер и работел в „Монбат“, живеел в ***, в дома на своите родители, не е имал семейство; Д. идвал със своето семейство в *** и заедно цялата фамилия прекарвали празниците, празнували рождени дни; След смъртта на П. животът на семейството се преобърнал, нищо вече не било същото; Д. се върнал в ***, за да помага на своите родители и да се грижи за тях, оставил семейството си, пренебрегнал съпругата си, оставил бизнеса си в София, но по-късно се върнал, тъй като трябвало да живее от нещо; След смъртта на своя брат Д. станал неспокоен.