Определение № 3102 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3102 гр. Варна, 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112656 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ++++, съдебен адрес: гр. Варна, ***а, ет. 1, чрез процесуален представител адв. Ц. А.

Л., член на АК – Варна, с която срещу Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов", ЕИК 000083633, с адрес: гр. Варна, ул. „Марин Дринов" № 55, представляван от проф. д-р Д. Райков, д.м.н., са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

С уточнителна молба от 23.01.2026 г. е извършено оттегляне на иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.

225, ал. 1 от КТ, което е процесуално допустимо и следва да бъде уважено, като производството по делото бъде прекратено в посочената част на основание чл. 232 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Н. Н. С., АК – Варна, с който предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се оспорват като допустими, но неоснователни.

Ответникът признава, че между страните е сключен Трудов договор № 88/27.03.2024 г., но поддържа, че той е сключен на основание чл. 110 КТ като договор за вътрешно съвместителство, по времето на действие на основен трудов договор с ищеца за длъжността „Професор висше училище" в катедра „Очни болести и зрителни науки", и че двете правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго. Поддържа, че с разпоредбата на чл.

1

334, ал. 1 КТ е въведено специфично допълнително основание за прекратяване на договорите за допълнителен труд с предизвестие от 15 дни, и всяка от страните може да го използва без да е необходимо мотивиране, като е достатъчно предизвестието да изразява ясна писмена воля за прекратяване.

Сочи, че обстоятелството, че договорът за допълнителен труд е срочен, не изключва потестативното право на работодателя да го прекрати преди изтичане на срока с предизвестие, тъй като абсолютизирането на срочността би накърнило автономията на волята на страните и би поставило работника в условията на принудителен труд, противоречащо на Конституцията и Кодекса на труда. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

С оглед надлежно извършената процедура по размяна на книжа и на основание чл. 140 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12656/2025 г. по описа на Варненски районен съд, VII състав, в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, поради оттегляне на иска от ищеца на основание чл. 232 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 27.03.2026 г. от 09:20 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРОЕТК ЗА ПИСМЕН ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ++++, съдебен адрес: гр. Варна, ***а, ет. 1, чрез процесуален представител адв. Ц. А.

Л., член на АК – Варна, с която срещу Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов", ЕИК 000083633, с адрес: гр. Варна, ул. „Марин Дринов" № 55, представляван от проф. д-р Д. Райков, д.м.н., са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 от КТ, с които се претендира признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. И. Г., извършено със Заповед № 213/08.10.2025 г., издадена от Ректора на Медицински университет – Варна, с която на основание чл. 334, ал. 1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение по Трудов 2 договор № 88/27.03.2024 г.; и възстановяване на Д. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „Установен изследовател (R3)" към Научна група AC3B по проект MUVE-TEAM (BG-RRP-2.004-0009) – „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България" в Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов".

В исковата молба ищецът излага, че по силата на Трудов договор № 88/27.03.2024 г., сключен с ответника, е бил назначен на длъжността „Установен изследовател (R3)" към Научна група AC-3B по проект MUVETEAM, на непълно работно време с продължителност четири часа и основна работна заплата в размер на 3 000 лева. Твърди, че договорът е срочен и целево-проектен с краен срок 30.06.2026 г. и че в чл. 3.3. от него са предвидени точни условия и конкретни хипотези за прекратяването му, а именно: с изтичане на срока на 30.06.2026 г., до приключване на всички дейности по проекта или до прекратяване на финансирането му.

Сочи, че на 07.10.2025 г. му е връчено Предизвестие № 0992551/08.08.2025 г. от работодателя, с което на основание чл. 334, ал. 1 КТ, с 15дневно предизвестие, считано от следващия ден на връчването, трудовото правоотношение се прекратява, и че предизвестието е прието с писмено възражение. На 20.10.2025 г. му е връчена Заповед № 213/08.10.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 334, ал. 1 КТ.

Заповедта не съдържа мотиви.

Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна и излага следните доводи: Първо – разпоредбата на чл. 334 КТ е инструмент за прекратяване на безсрочни правоотношения и е несъвместима с уговорената срочност по чл.

68 КТ, като позоваването на нея при срочен договор обезсмисля срочността и заобикаля закона, поради което формалните клаузи в такъв дух са нищожни по аргумент от чл. 74 КТ, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Второ – липсват факти за реализиране на коя и да е от договорените прекратителни хипотези: проектът не е приключил, крайният срок 30.06.2026 г. не е настъпил и финансирането не е прекратено. Трето – нарушена е вътрешната академична рамка, тъй като съгласно Правилника за развитие на академичния състав на МУ – Варна, промени в научния екип, включително освобождаване на член, могат да се извършват само въз основа на предложение на катедрения съвет и решение на факултетния съвет, а заповедта на ректора следва да е производна от тези 3 актове, каквито в случая липсват. Четвърто – заповедта е немотивирана, тъй като съдържа единствено правна препратка към чл. 334, ал. 1 КТ и израза „връчено предизвестие", без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, което лишава служителя от възможност за пълноценна съдебна защита. Пето – налице е злоупотреба с право по чл. 8 КТ, тъй като предсрочното освобождаване по незавършен проект, без мотиви и без научно становище от ръководителя на проекта, е в разрез с добрите нрави и с целта на договорната срочност. В исковата молба са направени доказателствени искания за разпит на трима свидетели при режим на довеждане, за задължаване на ответника по чл. 190 ГПК да представи проектни документи (решения, писма, отчети, акт за приключване), вътрешните правила на МУ – Варна за проекти и академичен състав, и служебна справка от НАП.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Н. Н. С., АК – Варна, с който предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се оспорват като допустими, но неоснователни.

Ответникът признава, че между страните е сключен Трудов договор № 88/27.03.2024 г., но поддържа, че той е сключен на основание чл. 110 КТ като договор за вътрешно съвместителство, по времето на действие на основен трудов договор с ищеца за длъжността „Професор висше училище" в катедра „Очни болести и зрителни науки", и че двете правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго. Поддържа, че с разпоредбата на чл.

334, ал. 1 КТ е въведено специфично допълнително основание за прекратяване на договорите за допълнителен труд с предизвестие от 15 дни, и всяка от страните може да го използва без да е необходимо мотивиране, като е достатъчно предизвестието да изразява ясна писмена воля за прекратяване.

Сочи, че обстоятелството, че договорът за допълнителен труд е срочен, не изключва потестативното право на работодателя да го прекрати преди изтичане на срока с предизвестие, тъй като абсолютизирането на срочността би накърнило автономията на волята на страните и би поставило работника в условията на принудителен труд, противоречащо на Конституцията и Кодекса на труда. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № 88/27.03.2024 г., по силата на което Д. И. Г. е бил назначен на длъжността „Установен изследовател (R3)" по проект MUVE-TEAM в Медицински 4 университет – Варна, и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 213/08.10.2025 г. на основание чл. 334, ал. 1 КТ.

УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да докаже правопораждащите факти и обстоятелства, от които извлича изгодни правни последици, в това число, че Заповед № 213/08.10.2025 г. е незаконосъобразна на посочените в исковата молба основания, както и че уговорките в трудовия договор, съобразно които последният може да бъде прекратен едностранно от работодателя с отправяне на предизвестие са нищожни. В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че заповедта е законосъобразна, издадена при наличие на законовите предпоставки за прекратяване на трудовия договор и спазване на предвидените в приложимите нормативни актове, подзаконови нормативни актове и вътрешни правила на университета правила.

ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, включително Заповед № 213/08.10.2025 г. ведно с Предизвестие № 099-2551/08.08.2025 г. и Трудов договор № 88/27.03.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника да бъде задължен да представи в първото открито съдебно заседание: длъжностна характеристика за длъжността „Установен изследовател (R3)" (в частта за „Подчиненост, връзки и взаимодействия"), действащия към релевантния период Правилник за дейността на МУ – Варна (Глава пета „Научноизследователска дейност") и Правилника за развитие на академичния състав, поради прилагането им към уточнителна молба от 23.01.2026 г.

ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване двама свидетели на ищеца: проф. д-р Виолета Михова Йотова и Игор Резник, за установяване на посочените в уточнителната молба факти относно участието на научните органи при промени в проектния екип, характера на подчинеността и вътрешния ред по управление на научноизследователската дейност и наличието или липсата на съгласуване при прекратяването на длъжността „Установен изследовател“.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението 5 да посочи адреси за призоваване на допуснатите свидетели, като при неизпълнение съдът ще остави без уважение доказателственото искане. Ако се претендира призоваване чрез работодател да се посочи изрично с адрес за извършване на същото.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в хода на насроченото съдебно заседание да изложат становището си по дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че в първото съдебно заседание следва да ангажират и представят пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване на последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може да наложи и глоба по реда на чл.

92а ГПК.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочените срокове не изпълнят указанията, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.