Решение № 227 от 02.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 227

02.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

8-ми наказателен

На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова

Ангел Попколев като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20201000600794 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане вх.№1035520/15.07.2020 година н а Д. С. С. ,с установена самоличност и ЕГН **********,чрез защитник адв.П. Ч. от САК,с посочен съдебен адрес и надлежно упълномощен,за възобновяване на наказателното производство по внохд №4011/ 2019 година на Софийски градски съд и нохд №1015/2018 година по описа на РС гр.София.

В подаденото искане се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК-съществено нарушение на процесуалните правила,допуснато от въззивната съдебна инстанция,довело до ограничаване правото на защита на осъденото лице Д. С..

Твърди се,че мотивите и на първостепенния съд,и на въззивния съд,са незадълбочени ,неясни и повърхностни,което по същество е довело до липса на мотиви.Твърди,че мотивите на първия съд не отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,като не е посочено кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани от съда и кои-не, както и поради какви причини е изведена и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на съда.Сочи се,че не са анализирани противоречията в доказателствения обем и не е посочено поради какви причини са кредитирани показанията на св.Кр.К. и на св.Р.Д.,страдаща от същинско психично заболяване.

Сочи,че тази липса на мотиви не е отчетена от въззивния съд,който за първи път е „мотивирал“ първоинстанционния съдебен акт.

На тази основа обосновава извод за превратно тълкуване на доказателствения обем, 1 неяснота на мотиви и нарушено право на защита на осъденото лице.

Оспорват се действията на въззивният съд,който се е опитал да „санира“ пропуските на първия съд,отговарял е със своя съдебен акт на релевантни правни въпроси,вместо да отмени атакувания пред него съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.В тази насока защитата твърди,че за първи път въззивният съд е посочил и описал писмените доказателства по делото,анализирал е подробно събраните гласни доказателствени средства,давайки подробен анализ на онези от тях,които са поставени в основата на фактическите му и правни изводи.

Претендира се,при условията на чл.425 ал.1,т.1 НПК,отмяна на постановеното въззивно решение и възобновяване на производството по внохд №4011/2019 година на Софийски градски съд и нохд №1015/2018 година по описа на РС гр.София.

Пред настоящия съд защитникът на осъдения С.,адв.Ч.,поддържа доводите,изложени в искането на осъдения и поддържа сторените искания.

Осъденият С. поддържа конкретните оплаквания и сторените искания от защитата си.

В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането.

След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за възобновяване основания,Софийският апелативен съд намери за установено следното:

С присъда без номер от 04.04.2019 година,постановена по нохд №1015/2018 година по описа на Районен съд гр.София подсъдимият Д. С. С. ,роден на ******** година в гр.София,българин български гражданин,неосъждан,ЕГН ********** е признат за виновен в това,че на 01.03.2017 година,около 20,00 часа в гр.София на бул. “Самоковско шосе“,с посока на движение от „Околовръстен път“ към бул.“Цариградско шосе“ е нарушил правилата по чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. И. Д.,поради което на основание чл.343 ал.3 пр. последно,б.“а“,пр.2 вр.ал.1 б.“б“,пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.343г вр.чл.343 ал.3 пр.последно,б.“а“,пр.2 вр.ал.1 б.“б“,пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК съдът е лишил подсъдимия Д. С. С. от право да управлява МПС за срок от 1/една/година,считано от влизане в сила на присъдата.

Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.

С Решение №90/28.01.2020 година,постановено по внохд №4011/2019 година по описа на Софийски градски съд,постановена присъда е потвърдена изцяло.

2

Съдът намира искането за възобновяване за допустимо,депозирано от процесуално легитимирана страна в рамките на предвидения от Закона 6–месечен срок,и е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК,влязъл в сила съдебен акт,не проверяван по касационен ред.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

По делото първостепенният съд е възприел фактическа обстановка,която макар и лаконично,ясно е изложена в мотивите към постановената присъда,л.103-л.104 от делото.В мотивите си първият съд,след оценка на доказателствения обем е обобщил,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения,отразени в обвинителния акт.

Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие да проверява приетите по делото фактически положения,а предмет на извънредната проверка е начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.След проведеното съдебно следствие пред първия съд на основа на събран и надлежно проверен доказателствен обем ,първият съд е възприел за установени следните факти:

На 01.03.2017 година около 20,00 часа подсъдимият Д. С.,с установена по делото самоличност,управлявал лек автомобил марка “Дачия”,модел “Сандеро” с peг.№******** в гр.София,движейки се по бул.“Самоковско шосе“ с посока на движение от ул.“Околовръстен път“към бул.“Цариградско шосе“.При движението си приближил пешеходна пътека,означена по широчина на пътното платно преди кръстовище,образувано с ул.“Петър Дипларов“.Управлявал автомобила със скорост около 41 км/час в лентата за движение,предназначена за движение в описаната посока. Установява се,че пътното платно било покрито с дребнозърнест асфалт,без неравности, мокро,разделено с непрекъсната разделителна линия,с по една лента за всяка от посоките за движение.

В момента,в който подс.Д.С. приближавал описаното кръстовище с ул. “Петър Дипларов“,свидетелят Р. Д. предприела пресичане на пътното платно на бул.“Самоковско шосе“по описаната пешеходна пътека,с посока на пресичане на платното от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила,управляван от С..Движела се с нормален ход,като на около метър пред нея по пешеходната пътека се придвижвал св.К. К..Установява се,че двамата свидетели-Д. и К. се познавали,живеели на семейни начала от известно 3 време.Свидетелят К. пресичал пътното платно на описаната пешеходна пътека,движейки се с нормален ход,като св.К. възприел,че автомобилите от двете му страни били установени в покой,за да осигурят безпрепятствено пресичане по пешеходната пътека.Следвайки на около метър разстояние св.К.,св.Д. стигнала до средата на пътното платно,като продължила движението си по пешеходната пътека в зоната,очертана от лентата за движение на подс.

С..Подсъдимият осигурил предимство и пропуснал преминаващия по пешеходната пътека К. К.,но не предприел действия да намали скоростта или да спре,за да пропусне движещата се след него свидетелка Д..В резултат на бездействието си подсъдимия навлязъл с управлявания от него автомобил в зоната на пешеходната пътека и ударил с предна лява част на автомобила св.Д. в дясната страна на тялото й. Вследствие на удара Д. била отхвърлена напред по посока на движението на автомобила,падайки по очи на пътното платно.Свидетелят К. чул удара между автомобила и тялото на Д. зад гърба си,обърнал се и видял автомобила на подсъдимия да се установява върху пешеходната пътека.Опитал се да помогне на св.Д.,като я вдигнал от пътното платно.

Състоянието на пострадалата било лошо,кървяла и не можела да познае св.К..

Подсъдимият Д. С. излязъл от автомобила си и се обърнал към св. К.,казвайки,,Видяхте ли какво стана? Аз без да искам!“,след което със св.К. качили пострадалата в автомобила.Изчакали на място пристигане на екип на „Бърза помощ“ и полиция.

На място бил извършен оглед на местопроизшествието,били отразени обективните констатации на разследващ орган,като били констатирани щетите по лек автомобил марка “Дачия“,модел“Сандеро”,peг. № ********-счупен преден ляв фар с мигач, деформиран преден капак и деформация на предна броня.

Експертно заключение,прието и кредитирано от първия съд сочи,че удара между автомобила,управляван от подсъдимия Д.С. и св.Д. е станал на самата пешеходна пътека.При приближаването към пешеходната пътека автомобилът се е движел със скорост от 41 км/час, а в момента на удара скоростта на автомобила е била от порядъка на 29 км/час.Експертно се установява,че при скорост на автомобила,управляван от подсъдимия С. със 41 км/час,ударът за водача му е бил предотвратим от момента на стъпването на пешеходката Д. на платното за движение.От техническа гледна точка причина за произшествието е субективното поведение на С.,който не възприел /или ако е възприел,не е реагирал своевременно с аварийно спиране/на движещата се по пешеходната пътека Д..Безспорно се установява,че С. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

В резултат на удара от автомобила и последвалото падане на Д. върху пътното платно,пострадалата /вж.СМЕ/ получила следните травматични увреждания:

-шийни увреждания,проявени в контузия на гръбначно-мозъчните нерви в шийния отдел на гръбначния стълб;

4

-навяхване на шията /разтягане на свързващия съединително-тъканен апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/;

-съмнение за сублуксация /непълно вътреставно изместване/ на първи шиен прешлен;

-счупване на пети шиен прешлен;

-рентгенови данни за листеза /изместване на прешлени един спрямо друг/ на ниво пети-шести шийни прешлени.

Описаните травматични увреждания реализират медико-биологичен признак „трайно затруднение на движението на шията за срок по-дълъг от 30 дни“.

За изясняване на факти по делото,включително свидетелска годност на пострадалата Д.,първият съд е назначил и приел комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/,като е установено,че св.Р. Д. страда от рецидивиращо депресивно разстройство.Терапевтична ремисия.Експертното заключение е категорично,че притежава психични годности правилно да възприема фактите от значение на делото и да дава достоверни свидетелски показания за обстоятелства,които е възприела при описаната злополука на 01.03.2017 година.

Съдът е приобщил по реда на чл.283 НПК писмените доказателства по делото.

Подсъдимият С. се е възползвал от правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение,излагайки своя теза.

При ясно възприета фактическа обстановка,описана,макар и лаконично в мотивите към постановената присъда,се е произнесъл първоинстанционния съд.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.

САС споделя изложените от защитата на молителя принципни съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им при спазване на процесуалните стандарти,разписани от Законодателя.В конкретния наказателно-правен спор крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по ясен,несъмнен и убедителен начин.Волята и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса и от настоящия извънреден състав.Поради това настоящият съд обобщително намира,че по никакъв начин не са накърнени процесуалните права на молителя,предвид спазване процесуалните изисквания за оценката на доказателствената съвкупност,а така също и с осигуряване възможност за ангажиране доказателства,подкрепящи защитната им теза.