Определение № 1693 от 22.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513848 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 359725/03.11.2025 г., предявена от адв.

С.С.С. – процесуален представител на П. С. Т. против определение № 43387 от 20.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 19261/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 319682/01.10.2025 г. за изменение на определение № 38624/17.09.2025 г. по ч.гр.д. № 19261/2025 г. на СРС, ГО, 66 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдебната практика. Сочи, че СРС неправилно е приел, че определението е обезсилено само в частта, в която е налице признание, тъй като видно от възражението на длъжника, последният е възразил за част от сумите.

Излага съображения, че длъжникът също има право на сторените от него разноски в заповедното производство, както и че възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, вр. ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения където изрично било уредено какъв е размерът на възнаграждението в заповедното производство. Сочи, че договорът за правна помощ и съдействие е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Противната страна – „Ай Тръст“ ЕООД не изразява становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ай Тръст“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. С. Т..

Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д. № 19261/2025 г. на СРС, ГО, 66 състав, по което на 10.04.2025 г., съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя: сумата от 1 835,58 лева - главница по посочения договор, ведно със законна лихва от 01.04.2025 г., сумата 310,89 лева - договорна лихва, за период от 11.03.2024 г. до 10.11.2024 г., сумата 120,66 лева - мораторна лихва за период от 21.04.2024 г. до 07.03.2025 г., сумата от 92,04лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г., сумата 8,27 лева - мораторна лихва за период от 21.04.2024 г. до 07.03.2025 г., 1 както и разноски по делото

В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК за следните вземания: сумата от 762 лева - главница по посочения договор, ведно със законна лихва от 01.04.2025 г., сумата от 310,89 лева - договорна лихва, за период от 11.03.2024 г. до 10.11.2024 г., сумата от 120,66 лева - мораторна лихва за период от 21.04.2024 г. до 07.03.2025 г., сумата от 92,04лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г., сумата от 8,27 лева - мораторна лихва за период от 21.04.2024 г. до 07.03.2025 г.

Изрично длъжникът е признал, че дължи сумата от 1238 лева – остатък от главницата по договора му със заявителя.

Възражението е било подадено чрез пълномощника – адвокат С.С.С., като ведно с възражението са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, в което е посочено, че услугите се предоставят безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Възражението съдържа и искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева (приложен е и Списък на разноските, в който е посочена тази сума).

С разпореждане от 06.08.2025 г., заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за оспорените вземания (като оспорената част от главницата е коригирана на 597.58 лева, представляваща разликата между 1 835,58 лева и 1238 лева) по издадената заповед за изпълнение срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението. Препис от разпореждането е връчен на заявителя.

В указания срок, заявителят е представил доказателства за предявен иск само за оспорената част от главницата, а именно: сумата от 597.58 лева.

С определение № 38624/17.09.2025 г., съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадената заповед за изпълнение, в частта относно останалите оспорени вземания, а именно: сумата 310,89 лева - договорна лихва, сумата 120,66 лева мораторна лихва, сумата от 92,04лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и сумата 8,27 лева - мораторна лихва.

На 01.10.2025 г., по делото на СРС е постъпила молба с вх. № 319682 по чл.

248 ГПК, подадена от адв. С.С., с която е поискано определението от 17.09.2025 г., да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 250 лева - адвокатско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство определение № 43387 от

20.10.2025 г., СРС е приел, че обезсилването е резултат от направеното от длъжника признание на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което и е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съобразно общата разпоредба на чл. 78 ГПК, отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Актът по чл. 81 ГПК, с който приключва делото може да бъде както решение по съществото 2 на спора, който е предмет на делото, така и определение, с което се прекратява производството по делото или с което се приключва делото. Разпоредбата на чл. 81 ГПК посочва по императивен начин задължението на съда при приключване на делото да се произнесе и по искането за разноски.

В случая, длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което е поискал присъждане на разноските за производството и е представил доказателства за извършени такива.

С определението от 17.09.2025 г., издадената заповед за изпълнение е била обезсилена. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Разпоредбите на ГПК във връзка с възлагането на разноските са съобразени с обективния факт за това как съответното производство е приключило по отношение на страните, участници в процеса (определение № 313/26.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2749/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО).

Неправилно СРС е приел, че обезсилването е резултат от направеното от длъжника признание на задълженията. Относно вземането, което е признато (сумата от 1238 лева – остатък от главницата), заповедният съд не е давал указания по реда на чл.

415 ГПК. В тази част, заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Както беше посочено, с разпореждане от 06.08.2025 г., заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за следните оспорени вземания: сумата от 597.58 лева, сумата от 310,89 лева, сумата от 120,66 лева, сумата от 92,04лева и сумата 8,27 лева.

От тези вземания, заявителят е предявил иск само за сумата от 597.58 лева и с определението от 17.09.2025 г., СРС е обезсили заповедта за изпълнение за останалите, а именно: относно сумата от 310,89 лева, сумата от 120,66 лева, сумата от 92,04лева и сумата 8,27 лева.

Поради това и приложение следва да намери разпоредбата на 78, ал. 4 ГПК.

Принципът за разпределение на разноските съобразно правилата на чл. 78, ал.

1 - 4 ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ – безплатно процесуално представителство, и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената отхвърлената част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1–3 ГПК (определение № 54 от 6.02.2019 г. по ч. гр. д. № 84/2019 г. на ВКС, IV г. о.).

След като съобрази изложеното, съдът приема, че дължимото на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение е в размер на 50 евро, равняващи се на 97.79 лева (съобразно Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли 2025 г., чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), която сума следва му се присъди. Обжалваното определението следва да се отмени и определението от 17.09.2025 г. следва да се допълни в този смисъл.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимостта и размера на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, 3

IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 43387 от 20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 19261/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, като ДОПЪЛВА определение № 38624/17.09.2025 г. по гр. дело № 19261/2025 г. на СРС, ГО, 66 състав, като

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 146, Сграда А, Бизнес център „България, да заплати на адв. С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 50 евро, равняващи се на 97.79 лева – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4