Решение № 4 от 07.01.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Павликени, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20254140100398 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по искова молба на Агенция за социално подпомагане гр. София, ДСП – П. срещу И. А. М., ЕГН ********** за признаване на установено, че ответницата дължи сумата от 300 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и представляваща подлежаща на възстановяване целева помощ за ученици по чл. 10а ЗСПД, както и лихва за забава в размер на 75,55 лв. за периода от 19.09.2024 г. до 03.12.2024 г.

Ищецът твърди, че по депозирано от ответницата И. М. заявление с вх. № ***/05.08.2024 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас съгл. чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето Е. К. Е., е издадена Заповед № ***/11.08.2022 г., по силата на която на ответницата е отпусната помощ за едно дете в общ размер на 300, 00 лв., изплатена в пълен размер. През м. април 2023 г. в ДСП – П. постъпила по служебен път информация, че детето, за което е отпусната помощта е допуснало неизвинени отсъствия през м. март 2023 г. Била издадена Заповед №***/11.05.2023 г. на директора на ДСП П. за възстановяване на недобросъвестно получена еднократна помощ.

Била изготвена и покана за доброволно изпълнение от 13.07.2023 г. Поддържа, че ответницата не е възстановила недобросъвестно получената помощ. Към съда е отправил претенция за присъждането й.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва исковите суми да са изплатени на ответницата, твърденията за допуснати отсъствия на детето и във връзка с последното посочва, че Заповедта за възстановяването на сумата от 300 лева била постановена при липса на мотиви и с този довод оспорва валидността на заповедта. Оспорва претенцията за лихви за забава. Към съда е отправил искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доказателствени 1 средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

По делото не е спорно, а и видно от приложеното заявление - декларация с вх. № ***/05.08.2022 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, родителят И. А. М. с ЕГН ********** е заявил желание за получаване на парична помощ за детето Е. К. Е., ЕГН ********** за учебната 2022/2023 г. В заявлението-декларация се съдържа уведомление до заявителя родител, че ако детето не постъпи в училище, не продължи обучението си през втория учебен срок, или до завършване на съответния клас детето е допуснало в рамките на един месец от учебната година 5 учебни часа, за които няма уважителни причини, се възстановява получената част от помощта заедно със законната лихва. Заявителят е посочил способ на изплащане на сумата при евентуално одобрение, а именно – по касов път чрез ТП на „Български пощи“ ЕАД.

Със Заповед № ***/11.08.2022 г. на директора на ДСП П. на И. М. е отпусната еднократна помощ за детето Е. Е. в размер на 300 лв. за срок от 01.08.2022 г. до 28.02.2023 г., от които 150 лв. след влизане в сила на заповедта и 150 лв. в началото на втория учебен срок. По делото липсват данни, а и твърдения тази заповед да е оспорена.

Видно от приложените в първото съдебно заседание копия в табличен вид на два броя ведомости (л. 41 и л. 42 от делото) на 19.09.2022 г. и на 22.03.2023 г. на ответницата са изплатени суми от по 150 лева, което обстоятелство е удостоверено с подпис на лицето, получило сумата, намиращ се на реда срещу графата от таблицата с посочен размер на сума и дата, на която е изплатена. В разплащателните ведомости е посочен начина на изплащане на сумите, а именно „поща“. Разплащателните ведомости имат характер на официални документи, които удостоверяват получаването на исковите суми от ответницата. Липсва оспорване авторството на кой да е от положените подписи, в това число и тези, срещу графа „за получаване“. Следователно се установява по категоричен начин, че заявената финансова помощ в общ размер на 300 лева е изплатена от ищеца на ответницата на два пъти на посочените във ведомостите дати.

Следва отговор на въпроса подлежи ли на връщане тази помощ предвид твърденията в исковата молба за наличие на предпостави за това, а именно допуснати неизвинени отсъствия от детето. Установяването на последното обстоятелство е в тежест на ищеца, който е представил на хартиен носител разпечатан файл от информационната система с данни, подадени от МОН (л. 40 от делото). От съдържанието на приложеното писмено доказателство се установява, че към месец 03.2023 г. детето Е. К. Е. е допуснало 35 броя отсъствия от учебни занятия, всички неизвинени.

По този повод със Заповед № ***/11.05.2023 г. на директора на ДСП П. е наредено на И. А. М. да възстанови неправомерно получената социална помощ в размер на общо 300 лева, отпусната за детето Е. Е., поради допуснати от детето отсъствия от 5 учебни часа, за които отсъствия няма посочени уважителни причини. В мотивната част на заповедта е посочено, че се касае за отсъствия за месец март 2023 г., които са потвърдени. Препис от цитираната заповед е направен опит да бъде връчен по поща на известния и посочен от И.

М. адрес в с. ***, от където на 23.06.2023 г., съобщението е върнато с отразяване „преместен“.

Видно от приложено по делото съобщение (л. 9) на 26.06.2023 г. на информационното табло на ДСП – П. е поставено съобщение за издадената спрямо И. М. Заповед № ***/11.05.2023 г. на директора на ДСП П. Това съобщение е свалено от таблото на 06.07.2023 г., обстоятелство отразено на гърба му и удостоверено с подписите на двама служители на ДСП – П.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответницата, като видно от приложеното копие на обратна разписка, ПДИ е изпратена по поща на известния и посочен от И. М. адрес в с. ***, от където на 21.07.2023 г., съобщението е върнато с отразяване „не живее тук“.

Видно от приложено по делото съобщение (л. 12) на 24.07.2023 г. на информационното 2 табло на ДСП – П. е поставено съобщение за издадената спрямо И. М. ПДИ. Това съобщение е свалено от таблото на 14.08.2023 г., обстоятелство отразено на гърба му и удостоверено с подписите на двама служители на ДСП – П.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове с правно основание чл. 10а, ал. 7, т. 3 ЗСПД и чл. 86 от ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 10а, ал. 7, т. 3 ЗСПД е в тежест на ищеца да докаже твърденията си, че е превел на ответницата И. М. сумата от общо 300 лева, като еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас за първия учебен срок за детето Е. К. Е. за учебната 2022/2023 г., което обстоятелство е установено по безспорен начин. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства ответницата е одобрена за отпускане на финансова помощ по чл. 10а ЗСПД в размер на 300 лева, получени по касов път в териториално поделение на „Български пощи“ ЕАД на два пъти – по 150 лева, изплатени съответно на дати 19.09.2022 г. и 22.03.2023 г.

По-натам ищецът следва да установи, че детето е допуснало неизвинени отсъствия в рамките на един месец - през март 2023 г., техния брой – че са поне или повече от 5, както и че отсъствията са без уважителни причини. Приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно хартиеният носител разпечатан файл от информационната система на МОН установява, че към месец март 2023 г. детето Е. К. Е. е допуснало 35 броя отсъствия от учебни занятия, всички неизвинени, т.е. налице са кумулативно предвидените предпоставки на чл. 10а, ал. 7, т. 3 ЗСПД, а именно ученикът за който се отнася помощта да е допуснал отсъствия от учебната година от 5 учебни часа – в конкретния случай – 35 броя; тези отсъствия да не се дължат на уважителна причина и да са в рамките на месец – в случая месец март.

По отношение на издадената Заповед № ***/11.05.2023 г. на директора на ДСП-П. за възстановяване на еднократната помощ, съставляваща документ по чл. 417, т. 1 ГПК, съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган – директор на ДСП в рамките на неговата териториална и материална компетентност - наредено е връщане на парично вземане, предоставено по заповед на директор на ДСП П./. От същата е видно кой е нейния автор и в какво качество я издава, поради което съдът намира, че няма съществено нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта е посочено и основанието на което се издава – чл. 14, ал. 3, вр. чл. 10а, ЗСПД, както и фактическото такова – допуснати отсъствия през месец март 2023 г. от детето Е. К. Е. Следователно липсват основания за нищожност на процесната заповед. От представените по делото писмени доказателства, се установява, че не е спазена надлежно процедурата по връчване на административни актове, така както е регламентирана в чл. 18а, ал. 1 и сл. АПК, което безспорно опорочава цялата процедура и води до нередовно връчване и липса на придобиване на стабилитет на издадения административен акт.

От приложените по делото доказателства се установява, че съобщение за акта е изпратено на посочения в обратната разписка адрес, който е и постоянен и настоящ адрес на лицето, както и посочен от самото лице адрес в рамките на административното производство. Въпреки това, съдът намира, че органът не е спазил правилата по чл. 18а, ал.

8 - 10 АПК. В случай, че съобщението не е могло да бъде връчено, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то е следвало органът да приложи чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление. Съдебната практика категорично приема, че за да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса, с отбелязване, че адресатът в случая е „преместен“, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8 АПК, тъй като страната не може да бъде 3 намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9. Отделно, липсват направени справки за месторабота, както изисква и ал. 8, т. 1 АПК. В такъв случай органът не може да пристъпи директно към залепване на обявление по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, без да изчерпи всички останали, възможни способи за връчване на лицето /В този смисъл Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2021 г., I о, Определение № 1509 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 615/2025 г., I о., Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2025 г., VI о., Определение № 10622 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2023 г., VI о. и др. /.

В такива случаи винаги административните съдилища приемат, че не е налице влязъл в сила административен акт, т.е същият не е породил присъщите му последици /пак в Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2025 г., VI о., и Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2021 г., I о. /. Следва да се има предвид, че това се отнася и до гражданскоправните последици, доколкото и процесният административен акт поражда такива, свързани с възстановяване на получената по реда на чл. 10б ЗСПД еднократна помощ от ответницата.

По-натам връчването на поканата за доброволно изпълнение до ответницата също не обуславя редовното връчване на административния акт, след като за административния орган съществува задължение за връчване на последния именно на ответницата, а и ПДИ е връчена по същия начин, по който е връчен ИАА (процесната Заповед за възстановяване на еднократна помощ).