Решение № 622 от 14.06.2018, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №….. гр. Д., 14.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.кият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2016 по описа на ДРС за 2017 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.232 ал.2 и чл.45 и сл. от

Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на М.В.Д. с

ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат М.К. с адрес ***, срещу Кооперация „КПТУ„П.“ с ЕИК **, седалище и адрес на управление с. П., общ.

Д.ка, представлявана от ***я Т. Ж. Т., по чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответната кооперация да заплати на ищцата сумата от 3457.74 лева, представляваща незаплатено наемно възнаграждение в размер на по 60 лева на декар за стопанската 2015/2016 година по договор за наем на земеделска земя от 20.02.2015 г. и договор за наем на земеделска земя от 04.07.2015 г., сключени между наследодателя на ищцата В.В.В. и ответната кооперация, за земеделски земи с обща площ от **декара, които със сключения между наследниците договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 21.07.2016 г. са били поставени в дял на М.В.Д. (в това число по първия договор нива с площ от **декара, представляваща имот №**по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка; по втория договор нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка; нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка и нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка), като се претендира и заплащането на направените по делото разноски. Ищцата сочи, че е собственик на процесните земеделски земи на основание на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 21.07.2016 г.; преди делбата имотите са били собственост на нейния ** на 25.03.2016 г. *** В.В.В., който е имал сключени на 20.02.2015 г. договори за наем с ответната кооперация за периода до 01.10.2016 г.; четирите ниви безспорно са били обработвани от Кооперация „КПТУ„П.“ - с. П., общ. Д.ка през стопанската 2015/2016 година, но ищцата не е получила дължимото плащане в размер на по 60 лева на декар, което прави сума в общ размер на 3457.74 лева; настоява за присъждането на процесната сума и направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е посочил, че предявените искове са допустими, но неоснователни; до датата на своята смърт наследодателят на ищцата е бил *** на ответната кооперация, като при управлението му е установена липса от касата на кооперацията за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. в размер на 43117 лева; дължимата от ищцата сума в качеството на наследник на нейния *** е в размер на 14372.34 лева съобразно нейната 1/3 част от наследството; управителният съвет на кооперацията е взел решение да откаже заплащането на дължимите арендни и наемни възнаграждения на наследниците на бившия *** на кооперацията до възстановяването на липсите; прави възражение за прихващане на дължимата сума с установената липса от касата на кооперацията за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. съобразно наследствената част на ищцата в размер на 14372.34 лева до размера на по-малката от тях; със сключването на договора за доброволна делба ищцата безспорно е приела наследството на своя ***. В писмената си молба от 26.10.2017 г. ответната кооперация е посочила, че след като наследодателят на ищцата е нямал сключен трудов договор с ответната кооперация, отговорността му не е по Кодекса на труда, а по чл.45 от Закона за задълженията и договорите за липсите от касата на кооперацията.

В последното съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител е счела, че на практика ответната кооперация не възразява срещу главния иск и правейки възражение за прихващане, фактически го признава; настоява за отхвърлянето на възражението за прихващане и недопускането на компенсация на задължението на кооперацията към ищцата с хипотетичното задължение на нейния *** към кооперацията; липсват условията за компенсация, което прегражда пътя на ответната страна да претендира прихващане; главният иск е доказан и трябва да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски.

В последното съдебно заседание ответната кооперация чрез своя процесуален представител е заявила, че при уважаване на предявения иск следва да бъде уважено направеното възражение за прихващане, за което с нарочна молба е направено уточнение, че се претендира от ищцата сумата от 14372 лева; възражението за прихващане е валиден способ за компенсиране на взаимни задължения между страните, като решение да не бъде изплатена дължимата рента на ищцата е взето на общо събрание на кооперацията, което не е обжалвано. В писмената си защита ответната кооперация твърди, че трябва да бъде извършено прихващане на претендираната сума с установената липса в касата на кооперацията, причинена от наследодателя на ищцата и съобразно нейния дял от наследството; безспорно е установено, че през процесния период от 01.01.2013 г. до 25.03.2016 г. наследодателят на М.В.Д. и бивш *** на ответната кооперация е причинил вреди на същата, изразяващи се в липси в касата предвид неотчетените парични суми със съответните разходооправдателни документи; от счетоводната експертиза е установен точният размер на неотчетените парични средства – 43478.26 лева; от ревизията на областния кооперативен съюз се установява като неотчетена в касата на кооперацията сума в размер на 43117 лева, която почти се припокрива с изчислената от вещото лице; взетите решения на органите на кооперацията за неизплащането на наемите до възстановяването на липсите не са обжалвани; доказани са всички елементи от отговорността на бившия *** на кооперацията на плоскостта на чл.45 от Закона за задълженията и договорите; ***ят на кооперацията е отговарял за нейната дейност, а В.В.В. е съвместявал много и различни функции, като на практика еднолично е решавал почти всички въпроси; с действията си наследодателят на ищцата не е изпълнил задълженията си за полагане на дължимата грижа и за организиране на текущото счетоводно отчитане; от разпита на *** се е установило, че счетоводството на кооперацията не е водено редовно и липсват множество документи; ищцата няма как да черпи изгодни последици от неправомерното поведение на нейния наследодател; при реализирането на деликтната отговорност вината като елемент от фактическия състав се предполага до доказването на противното; поведението на бившия *** е противоправно и небрежно, водещо до установената вреда за ответната кооперация в доказания по делото размер; настоява за уважаването на направеното възражение за прихващане и присъждането на направените разноски.

Д.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск по чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е основателен.

От представените от ищцата договори за наем на земеделска земя (на лист 14-16 от делото) се установява, че през 2015 година между В.В.В. и ответната кооперация са били сключени 3 договора за наем (по времето, когато В.В.В. е неин ***); според намиращото се на лист 91 удостоверение за наследници наемодателят е ** на 25.03.2016 г., като е оставил за наследници своята *** Д. В. В.а и своите *** М.В.Д. и А. В. С.; на 21.07.2016 г. наследниците са си поделили неговите земи с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, при което в дял на ищцата са поставени нива с площ от **декара, представляваща имот №**по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка; по втория договор нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка; нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка и нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка. Според договора за наем на земеделска земя от 20.02.2015 г. и договора за наем на земеделска земя от 04.07.2015 г. тези ниви са предоставени за ползване на ответната кооперация за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г., т.е. за стопанската 2015/2016 година, при наемна цена в размер на 60 лева на декар. Доколкото в тях няма определен срок за плащане на дължимия наем, то същият е станал дължим най-късно при отправянето на поканата до ответната кооперация, извършено с представянето на исковата молба по делото. Затова дължимото наемно възнаграждение за наетите **декара при договорената наемна цена в размер на 60 лева на декар е в размер на 3457.74 лева. Тежестта за доказването на извършеното плащане е на ответната кооперация. Тя обаче не само не е представила доказателства за осъществено плащане, но изрично е посочила, че такова не е извършено и дължимата сума няма да бъде заплатена с оглед на констатираните липси при дейността на наследодателя на ищцата като *** на кооперацията. Следователно предявеният иск по чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите е изцяло основателен за сумата от 3457.74 лева, представляваща незаплатено наемно възнаграждение в размер на по 60 лева на декар за стопанската 2015/2016 година по договор за наем на земеделска земя от 20.02.2015 г. и договор за наем на земеделска земя от 04.07.2015 г., сключени между наследодателя на ищцата В.В.В. и ответната кооперация, за земеделски земи с обща площ от **декара.

Неоснователно е направеното от ответната кооперация възражение за прихващане на посочената по-горе сума с установената липса от касата на кооперацията за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. съобразно наследствената част на ищцата в размер на 14372.34 лева до размера на по-малката сума от тях. Същото черпи правното си основание от разпоредбите на чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите с оглед на обстоятелството, че през процесния период В.В.В. не е бил в трудово правоотношение с кооперация „КПТУ„П.“ - с. П., общ. Д.ка. По надлежния ред не е установен най-важният елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпването на вредата. Не е извършена инвентаризация, за да се направи сравнение между съществуващото фактическо положение и счетоводните данни. Представен е ревизионен акт (на лист 29-33), за който не е ясно кога точно е изготвен, но основавайки се на заповед от 27.04.2016 г., явно е съставен известно време след това. Той обаче обхваща различен от посочения във възражението за прихващане период, а именно този между 01.01.2013 г. и 31.12.2015 г. (съгласно заповедта за възлагане на ***я на областния съюз на земеделските кооперации, въпреки че от ревизора са направени определени изводи и за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2016 г.) и няма характер на инвентаризация. В заключението си от 14.02.2018 г. вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза категорично е посочило, че не са извършвани инвентаризации на активите и пасивите през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишните финансови отчети, в това число и на фактическата касова наличност, въз основа на която експертизата да извърши съпоставка с така изчислената от нея касова наличност, както и с тази по счетоводни данни, която е установено, че е неправилно формирана; не може да се установи размерът на неотчетените суми; вещото лице е открило обстоятелства, които не са забелязани от финансовия ревизор; документално може да се установи касовата наличност, но фактически – не може. След поставена от ответното дружество допълнителна задача вещото лице е съпоставило документалната разлика между изтеглените и отчетените парични средства, като за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. и за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е установило по-висок размер на платените от изтеглените суми, а за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 25.03.2016 г. е установило по-висок размер на изтеглените от документално платените парични средства. И в допълнителното заключение вещото лице е посочило, че не е взело предвид началното салдо към 01.01.2013 г. и крайното салдо към 25.03.2016 г., тъй като не би могло да каже каква е била касовата наличност както към началния, така и към крайния момент, а няма и извършвани инвентаризации; относно касовата наличност няма достоверни данни във всеки един момент от периода; счетоводството не е водено редовно.