Решение № 169 от 25.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 274/2022
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 25.04.2023
- Състав
- Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 169 гр. Кюстендил, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ваня Др. Богоева
Членове:
Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500274 по описа за 2022 година
С решение №174/15.04.2022г. постановено по гр.д.№1883/2021г. по описа на Дупнишкия районен съд е извършено разпределение, на основА.е чл.32, ал.2 ЗС между съсобствениците В. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.***, В. И. И., с адрес гр.Дупница, ул.***, П. В. И., ЕГН ********** с адрес гр.Дупница, ул.*** и Т. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.Дупница, ул.***, ползването на поземлени имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №300-5.56/30.07.2004г., на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, от 10.08.2011г., с адрес на имота гр.Дупница, ул.*** с площ 515 кв.м., трайно предназначение на територията: урбани.зирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1227, кв.54, парцел ХІ, при съседи: ПИ №***, ***, ***,
***, ***, ***, съобразно предложения вариант
№4 от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, отразен на скица М 1:200( л.108), приподписана от съда и представляваща 1 неразделна част от съдебното решение, както следва: място за общо ползване – 57 кв.м., означено на скицата с пресечени линии, място за самостоятелно ползване от В. Д. с площ 160.00 кв.м.,означено на скицата с вертикални линии и място за самостоятелно общо ползване от В. И. И., П. В. И. и Т. И. В., с площ 117.00 кв.м., означено на скицата с хоризонтални линии. Преписи от решението са връчени на стрА.те, както следва: на В. Д. – на 19.04.2022г., на Т. В., П. И. и В. И. на 27.04.2022г.В рамките на срока за обжалване, визиран в чл.259, ал.1 ГПК ищецът В. Д. чрез адв.К. е подал жалба срещу първоинстанционното решение.В жалбата се твърди неправилност на решението, поради несъответствие със събрА.те по делото доказателства, в нарушение на материалния и процесуален закон.Жалбоподателят сочи, че с ответника В. И. са съсобственици на описаното по горе дворно място, в което съществуват постройки, както, че за участие в делото като ответници са били конституирА. ответниците Т. В. и П. И..Като изхожда от характера на производството, като акт на съдебна администрация на гражданско правоотношение, по подробно разяснен в решение №188 от 11.01.2017г. по гр.д.№2762/2013г., Г.К., І г.о на ВКС, между съсобственици по повод служене с общата вещ, с цел да бъде извършено разпределение на общата вещ, с оглед действителното положение на имота, при недопустимост за предписване на преустройства, преместване на сгради, огради и съоражения поддържа нецелесъобразност на извършеното разпределени, по вариант 4 от заключение на вещо лице.ОсновА.е за този извод въззивникът намира в обстоятелството, че не са съобразени находящите се в имота строежи, подобрения – доколкото при този вариант на разпределение се предвижда премахване на бетонова ограда по вариант 4, което е значително по трудно от премахване на съществуващата дъсчена ограда.Като допълнително обстоятелство, което следва да бъде взето предвид се отчита, че ответника В. И. е предприел действия по заснемане на имот с частна експертиза.В жалбата са изложени съображения свързА. със заплащане на разноски и начина на разпределението им между стрА.те.С оглед плащането на адвокатски хонорар в размер на 600 лв, за което по делото са представени доказателства, представен списък на разноски по реда на чл.80 ГПК, претендира заплащане на разноски, като оспорва от друга страна правото на насрещната страна за разноски, тъй като не е представен списък за тях.В подкрепа на претенцията за заплащане на разноски за производството се сочи Тълкувателно решение от 6 ноември 2
2013г., по тълкувателно дело №6/2012г. относно даденото тълкуване на законови норми, като задължение за страната да представи списък на разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателството.В контекста на изложеното, се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно респ. постановяване на решение, с което да бъде уважено искане за разпределение правото на ползване по вариант №3 от заключението на вещото лице, както за заплащане на сторените за производството разноски.
Преписи от жалбата са връчени на ответниците в производство. В срока, определен в чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника В. И..В отговора се съдържа становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба и искане за отхвърлянето и като неоснователна.Становището на ответника е, че първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими към предмета на спора доказателства, въз основа на които е направил обективни факнически констатации, приведени в съответстващата им правна норма.Обръща внимА.е на факта, че в хода на производството пред ДнРС са уважени всички доказателствени искА.я, изпълнена е съдебно – техническа експертиза, както и допълнителна такава.В две поредни заседА.я са обсъдени разработените от вещото лице 4 варианта за реално разпределение, за начина на ползване на общия имот – дворно място.Във връзка с възможните начина на ползване на съсобственото дворно място, вещото лице е изготвило скици към всеки вариант, в които е предвидил съответна площ за общо ползване и площ за разпределение на ползването на стрА.те, съобразно правата им на собственост.Определеният съгласно вариант №4 начина на ползване се приема, като най удачен и целесъобразен, тъй като е съобразен с отчетеното в и м о т а положение.При този вариант мястото за общо ползване на съделителите е оптимално – 57 кв.м., осигурен е нормален достъп до сградите и надстроените площи и не се предвиждат преустройства.Като неистинни са определени твърденията в жалбата, че оспорваното от ищеца решение на ДнРС не било съобразено с извършените подобрения в имота, както относно дадени предписА.я за „разбиване на бетонна ограда с по – голяма дължина от предложения варинат №3.Оспорва се съществуване на такава бетонова ограда.Изготвянето на частна експертиза, за която се споменава в жалбата, е 3 обосновано с установената в хода на производството грешка в кадастралната основа, във връзка със заснемането на процесния имот в КК, с площ по – малка от действителната – 506 кв.м., за което е налице потвърждение в отговорите на в.л. в с.з. на 17.03.2022г, като е обърнато внимА.е и на факта, че вещото лице е направило всичките си 4 варианта върху посочената в кадастралната карта площ на ПИ, а именно 515 кв.м.Посоченото несъответствие между реална и отразена в КК площ на имота, представлява според жалбоподателя осъществено „виртуално разпределен2ие на ползването на имота“.Като цинични са определени твърденията за „користни подбуди“ на ответника В. И. във връзка с предприетото отстраняване на техническа грешка при заснемането на имота в КК, тъй като започнатата процедура за отстраняване на съществуващата неточност цели единствено установяване по предвидения в ЗКИР ред точно на реалното фактическо положение.Счита, че съществуващия порок поставя под съмнение смисъла на воденето на делото при неизяснена обща площ на ПИ.В отговора се поддържа правилност и обоснованост на извода на ДнРС за неоснователност на искането за заплащане на разноски за производството.Искането е подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение респ. обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По молба на В. С. Д. с вх.№3403/29.04.2022г. за изменение на решен rето в частта за разноските, след предоставяне на възможност за отговор - на 17.05.2022г. е постановeно определение, с което обжалвА.я съдебен акт е допълнен в частта за разноските, като В. И. И., П. В. И. и Т. И. В.,( посочени са данни от ЕГН и адрес) са осъдени да заплатят на В. С. Д.,( посочено е ЕГН и адрес) разноски за производството възлизащи на 200.00 лв, половината от внесения депозит за възнагражедние за вещото лице по назначена съдебно техническа експертиза.Преписи от определението са връчени на стрА.те на 10.05.2022г. на В. Д. и на 26.05.2022г. на Т. В. – частна жалба не е постъпила.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на стрА.те по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Няма спор между стрА.те, за това, че в условията на съсобственост притежават урегулиран поземлен имот, съставляващ поземлен имот с rдeнтификатор ***, отразен на скица №15-896813/09.08.2022г.На 4 скицата са отразени и находящи се имота сгради, както следва:сграда с идентификатор *** застроена площ 55 кв.м. брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда, многофамилна; сграда *** – застроена площ 56.00 кв.м., 1 ет., предназначение – други вид, сграда на обитаване. Сграда *** – застроена площ 6 кв.м., бр.етажи 1 ,предназначение – друг вид, сграда за обитаване, сграда с 68789-607.373.4 , застроена площ 57 кв.м., бр. етажи 3, предназначение – други вид, сграда за обитаване и сграда *** застрдена площ 13 кв.м., бр. етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда.
Не се спори между тях за това, че сградите са в притежА.е на стрА.те, както следва: на В. И. – сграда с идентификатор *** – жилищна, многофамилна , бр.етажи 2, застроена площ 55 кв.м., сграда с идентификатор 68789-6-7.343.4 – друт вид сграда за обитаване, бр.етажи 3, застроена площ 57 кв.м.
В. Д. – сграда с идентификатор *** – друг вид сграда да обитаване, бр. етажи 1, застроена площ 56 кв.м., сграда с идентификатор *** – селскостопанска сграда, брою етажи 1, застроена площ 13 кв.м.
Между стрА.те няма спор и за това, че сграда идентификатор ***-4 не съществува тъй като е съборена.
Собственическите си права в дворното място и находящите се в същото сгради, обосновават с представените, като доказателство по делото нотариални актове, както следва: договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка нот. акт 194, том ІІ, н.д.№846/1996г. по силата на който *** И. Д. е прехвърлил на сина си В. С. Д. – северната половина от масивна двуетажна сграда брлизнак, състояща се от две стаи, салонче, тераса и две мазета от към съседа н-ци М.Ц., ½ ид.ч. от летна кухня, ведно с ½ и.ч. от дворното място в което са построени сградите, образуващо парцел ХІ-1227 в кв.54 по плана на гр.Дупница, с площ на целия парцел 496 кв.м., при съседи: улица, Б.Н., Х.Т., С.С., Г.С., Д.Б. и н-ци М.Ц., при запазено право на ползване в полза на *** Д. и Ц. Д.а на една стая от описаната в масивна жилищна сграда.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот ,оформен с нотариален акт №198, том ІІ, дело 845/1996г. А.Т. Д.а и Т. И. Б. продават на В. И. И.
5 собствените си идеални части от дворно място, образуващо парцел ХІ-1227 в кв.54 по плана на гр.Дупница, с площ на целия 496.00 кв.м.при съседи: улица, Б.Н., Х.Т., С.С., Г.С., ведно с частите от построената в парц;ела полумасивна жилищна сграда, А. Д.а – 74/496 ид.ч, ведно с ¼ ид.ч. от полумасивна жилищна сграда , Т. И. – 37/496 ид.ч. , ведно с 1/8 ид.. от полумасивна жилищна сграда в имота.
С договор за доброволна делба на съсобствен имот акт 76, том І, рег.
№1590/2011г. е извършена доброволна делба между А.Т. Д.а, В. И. И. и Т. И.
В. на южната половина на къща близнак, състояща се от три самостоятелни обекта, : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като А. Д.а е получила в своя собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** , В. И. |И. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** , Т. И. В. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***.
С нотариален акт за собственот върху недвижим имот , придобит на основА.е покупка, наследство и давностно владение №111, том І, рег.№2316, дело №97/2011г. В. И. И. е признат за собственик на сграда с идентификатор №*** , ведно с ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. с площ 515.00 кв.м.