Определение № 679 от 27.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Плевен, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600652 по описа за 2024 година

Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.

Производството е образувано по жалба от Г. П. К. от с.***, обл.П., в качеството му на пострадал, подадена против определение № 621/11.07.2024 г., постановено по ЧНД № 1148/2024 г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено постановление от 3.06.2024 г. на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 4088/2022 г. по описа на същата прокуратура, водено срещу А. А. Д. от с.***, обл.П., за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК; както и за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се моли въззивната инстанция да отмени първоинстонционния съдебен акт и да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, изготвено от РП-Плевен. Като конкретни оплаквания се сочат – непълна и неточна СМЕ с искане за назначаване на допълнителна тройна СМЕ с участие на специалист „уролог“; непълни мотиви в съдебния и прокурорския акт и неглижиране на факт за първоначално нападение, от страна на обвиняемия, спрямо пострадалия, както 1 и факт относно размерите и вида на нож, използван от обвиняемия при нападението над пострадалия. Жалбоподателят изцяло възразява на направения извод за квалифициране действията на обв.А. Д. по чл.12, ал.1 от НК.

Съдът, като провери обжалвания съдебен акт и се запозна с материалите по досъдебно производство № 4088/2022 г. по описа на РП-Плевен, констатира следното :

Въззивната жалба е подадена в срока и по реда на чл.243, ал.7 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.

По същество жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за това, че на *** г. в с.***, обл.П., по хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на Г. П. К. от гр.Т. - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.2 от НК.

В хода на разследването са извършени действия по събиране и проверка на доказателства и в качеството на обвиняем е привлечен А. А. Д. за това, че:

1.На *** г. в с.***, обл.Плевенска, по хулигански подбуди, причинил на Г. П. К. от същото село лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на десен тестис с разкъсване на обвивките му /руптура/ и набиране на голямо количество кръв /хематоцеле/, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК;

2.На *** г., в с.***, обл.Плевенска, се заканил с убийство спрямо Г. П. К. от с.с. с думите „Ей, сега ще те изкормя“, като извадил нож, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.

С оглед на свидетелските показания, писмените доказателства и изготвената експертиза е установена една фактическа обстановка, която е приета както от прокурора, така и от районния съд. Безспорно е установено следното:

Между семейството на пострадалия Г. П. К. /неговата майка и неговата сестра/, което притежавало имот /къща с двор/ в с.***, обл.П., от една страна, 2 и А. А. Д. от с.***, обл.П., от друга страна, съществувал дългогодишен конфликт. Причина за него било обстоятелството, че Д. ежедневно минавал по улицата пред къщата на семейството на пострадалия, заедно със стадото си, което им създавало дискомфорт. По този повод неведнъж възниквали спорове помежду им, т.к. семейството на Г. К. не били съгласни обвиняемия да преминава по тяхната улица със животните си.

На *** г. К. ремонтирал портата, водеща към двора на имота на неговата майка - Х. Л. К.а в с.***, обл.П., ул.„П. Я.“ №* . Около * часа обв.А. Д. прибирал животните си /овце/ от паша, като стадото му било съпътствано от 5-6 кучета. Заедно със животните Д. минал по улицата покрай дома на К.а. Две от кучетата се опитали да влязат в двора, където бил Г. К.. Той ги изгонил, като взел дървен кол и ги ударил няколко пъти. Обв.Д. го попитал: „Какъв си ти, че да ми удряш кучетата?“. К. помислил, че Д. ще го нападне и започнал да го удря с ръце по главата и тялото, успял да го съборил на земята.

Обвиняемият не му противодействал, а се опитвал да се предпази. След като повалил Д. на земята, К. се отдръпнал настрани и, когато обвиняемият започнал да се изправя, пострадалият видял в ръката му нож . В този момент при тях дошла майката на К. - Х. Л.. Тя се развикала по А. Д., той прибрал ножа в чантата си и с това саморазправата приключила. Тримата продължили да водят разговор на висок тон, след което обвиняемият си тръгнал.

По-късно същият ден, Г. К. усетил лека дразнеща болка в областта на слабините. Посетил съдебен лекар в гр.Плевен, който го насочил към специалист „уролог“.

На следващия ден - *** г . Г. К. бил приет в лечебно заведение и опериран, а ден след операцията бил изписан от болничното заведение .

По сигнал на пострадалия била извършена предварителна проверка и било образувано настоящото наказателно производство.

От тези фактически констатации е направен единствения извод от прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати, тъй като деянията, в извършването на които е обвинен А. Д., не съставляват престъпления.

Тези изводи на прокурора са оценени като правилни и законосъобразни от районния съд, което напълно се споделя и от въззивната инстанция.

Обстойно и задълбочено е анализирано прокурорското постановление от съда, 3 както и събраните в хода на разследването доказателства.

Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че прокурорският акт е постановен при наличие на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за делото.

Първоинстанционният съд правилно и много обстойно, в своите мотиви, е изложил съображения относно липсата на състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 о т НК в конкретния случай. На първо място е посочено, че липсват доказателства действията на обвиняемия спрямо пострадалия да са извършени по хулигански подбуди. На следващо място, правилно районният съд е потвърдил изводите на прокурора, че А. Д. е действал в условията на неизбежна отбрана – бил е нападнат от пострадалия, който не отрича в разпита си това обстоятелство. Въззивният съд се съгласява с извода, че причинените на Г. К. телесни увреждания, довели до разстройство на здравето му, неопасно за живота, са следствие на „отбранителното“ поведение на обвиняемия, т.к. е бил удрян с „ръце в главата и тялото“. Налице е хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, т.к. Д. е защитил личността си чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Относно твърденията на жалбоподателя, че е имал нож, липсват доказателства по делото, че обвиняемият е използвал ножа срещу пострадалия или че е причинил някакви увреждания с въпросния нож. Поради това се явява неоснователно оплакването, че в хода на разследването не са изследвани размерите и вида на ножа, т.к. той не е използван от извършителя спрямо пострадалия и няма отношение към констатираните увреждания.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че са „неглижирани“ относими към предмета на доказване факти при направените изводи за прекратяване на наказателното производство. Това е твърдението на пострадалия, че А. Д. пръв го е нападнал с велосипеда си. Няма никакви обективни находки във връзка с това твърдение. Правилно районният съд, който също е обсъждал този въпрос, е отразил в мотивите си, че в протокола за разпит на Г. К. не се съдържа информация обвиняемият да го е нападнал по какъвто и да е начин, а още по-малко с велосипед, като тези твърдения за пръв път са въведени в жалбата срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и няма как да бъдат „неглижирани“, игнорирани или пренебрегвани от прокурора, а още по-малко да се определят като факти.

4

Въззивният съд приема, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че искането за назначаване на допълнителна тройна СМЕ с участие на специалист „уролог“ е неоснователно и ненужно. С оглед извода, че действията на обвиняемия не следва да се квалифицират като престъпни, защото е приложен института на „неизбежната отбрана“, остава без правно значение въпроса какви биха били последиците за пострадалия при липса на адекватна медицинска намеса, каквато реално е осъществена в случая.

По повод обвинението за престъплението по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК не се съдържат възражения в жалбата, но направените изводи, както от съда, така и от прокурора, са правилни, а именно, че липсва деяние, покриващо признаците на престъпния състав. Закана с убийство, от страна на обвиняемия към пострадалия, на посочените дата и място, не е имало.

Твърдение за изречени от Д. думи „Ей сега ще те изкормя“ се съдържа в показанията на Г. К., но липсват каквито и да е други доказателства по делото в тази насока. Районният съд правилно е приел в мотивите си също, че дори и да се приеме, че обвиняемият е отправил заканата към жалбоподателя, то тя не е от естество да предизвика основателен страх от осъществяването й.

Противно на твърдението на жалбоподателя, че обвиняемият е конфликтна личност, е характеристичната справка, изготвена от полицейски служител по делото, съдържаща информация, че А. Д. се ползва с добро име сред своите съселяни, не злоупотребява с алкохол и наркотици, контактен и общителен е, както и че няма регистрирани криминалистични прояви.

С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че следва да потвърди определението на РС-Плевен, като правилно и законосъобразно, а жалбата на Г. П. К. да остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Плевенски Окръжен Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 621/11.07.202 4 г., постановено по НЧД № 1148/2024 г. по описа на РС-Плевен, с което е ПОТВЪРДЕНО Постановление от 3.06.2024 г. на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство пр.пр.№ 4088/2022 г. по описа на РП-Плевен, водено срещу А. А. Д., с ЕГН **********, з а престъпление по 5 чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК; както и за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.

Определението не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6