Решение № 88 от 09.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500055 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на „Стария дъб – 97“ ООД, ЕИК 125027223, чрез представляващия го управител А. А., против решение № 260007/21.12.2022г. на ОС – Разград, постановено по т.д.

№ 65/2014г. и с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Д. В. К., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД /сега ООД/, ЕИК 835014925, които са били предмет на покупко-продажба по нот.акт № 107/2006г., нот.акт № 106/2006г. и нот.акт № 22/2006г. на нотариус с район на действие РС – Търговище и претендирана като обезщетение за претърпени от „Стария дъб – 97“ ООД вреди, на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2006г. до окончателното и изплащане.

Твърди се в жалбата, че така обжалваното решение е неправилно, неоснователно и необосновано. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено, че към 17.03.2006г. - датата на продажбата на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, въззивното дружество е било негов едноличен собственик, в т.ч. и на имуществото на търговското предприятие, а 1 не както е приел съда, че притежава само 80 % от капитала. Именно поради това, че е бил единствен собственик на капитала счита за неправилен и извода на съда за липса на материалноправна легитимация по предявения иск. Въз основа на изложени доводи по съществото на спора се твърди, че исковата претенция е доказана и основателна, поради което и се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – въззиваемия Д. В. К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

В с.з. въззивната

Претендират се разноски. жалба, съответно отговорът се поддържат.

При извършената проверка по допустимостта на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК съдът констатира следното:

С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Стария дъб – 97“ ООД против Д. В. К. иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди от действия на ответника във връзка с извършена продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е бил „Стария дъб – 97“ ООД, по повод на които действия Д. К. е осъден за извършено от него престъпление по чл.202, ал.1, т.1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г.

Изложените в исковата молба фактически твърдения на така предявената претенция са, че към 17.03.2006г. въззиваемият Д. В. К. е бил управител както на „Стария дъб – 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ЕООД с едноличен собственик на капитала към тази дата ищцовото дружество. На 17.03.2006г. от името на едноличния собственик е съставил протокол за взето решение за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, без да е бил упълномощен за това от общото събрание на „Стария дъб – 97“ ООД и с договор от същата дата, сключен от него като управител на „Стария дъб“ ЕООД е продал на „Лоджистик“ ЕООД търговското предприятие на дружеството за сумата от 1 000 лева. Впоследствие е изкупил дяловете на „Лоджистик“ ЕООД. По повод на тази продажба, с влязла в сила присъда по 2

НОХД № 733/2008г. на РС – Търговище Д. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.202, ал.2, т.1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице – управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил като се е разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на „Стария дъб“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че към датата на разпореждането едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД е бил настоящия ищец се твърди, че вредата е настъпила за него и че същата е съизмерима със стойността на присвоеното имущество - 1 040 000 лева.

С допълнителна искова молба по реда на чл.372 ГПК са наведени твърдения за взети решения от Общото събрание на „Стария дъб – 97“ ООД по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на отговорност на бившия управител Д. К..

След уважен в хода на процеса, в полза на „Стария дъб“ ООД иск с правно основание чл.108 ЗС относно част от недвижимите имоти, включени в продаденото търговско предприятие, се твърди, че размерът на вредата е 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна оценка на останалите три имота, отчуждени от приобретателя „Лоджистик“ ЕООД през 2006г. С оглед на това е било предприето и допуснато с протоколно определение от 26.10.2022г. изменение /намаляване/ на първоначално предявения размер на исковата претенция от 1 040 000 лева на 331 601 лева.

По повод констатирана от настоящата инстанция нередовност на исковата молба са направени уточнения относно действията на ответника К., от които се твърдят, че са настъпили вредите, а именно – взето от него еднолично решение като управител на „Стария дъб – 97“ ООД за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, без да има решение за това на Общото събрание на съдружниците на „Стария дъб – 97“ ООД, едноличен собственик на капитала; изготвяне на протокол за преобразуване на „Стария дъб“ ООД в ЕООД, приемане на нов устав от едноличния собственик и самоизбиране като управител на „Стария дъб“ ЕООД; извършване на продажбата на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД въз основа на тези предхождащи противоправни действия и която продажба е обявена за престъпление с влязлата в сила присъда. Изрично е посочено, че се търси отговорност на въззиваемия К. в качеството му на бивш управител на „Стария дъб – 97“ ООД. Относно конкретизирането на вредите е уточнено, че вредата 3 за „Стария дъб – 97“ ООД от процесната продажба се изразява в намаляване имуществото му и капитала /декапитализиране/ като едноличен собственик на „Стария дъб“ ЕООД, а размерът й е съпоставим със стойността на продадените три имота, за които се сочи, че „не могат да се върнат“.

С подадения отговор по чл.367 ГПК и допълнителен отговор по чл.373 ГПК исковата претенция е оспорена с възражения за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че към настоящия момент „Стария дъб – 97“ ООД не е едноличен собственик на „Стария дъб“ ООД и не е легитимиран да води иска за вреди, настъпили от извършеното прехвърляне на предприятието на „Стария дъб“ ООД. Липсва и решение на ОС на „Стария дъб – 97“ ООД за търсене на отговорност по чл.145 ТЗ. Счита, че исковата претенция е недопустима и поради това, че същата вече е била предявена, но като частична и производството по която е прекратено с влязло в сила определение по ч.т.д. № 1572/2012г. на ОС - Варна. Оспорва да са налице основания за ангажиране отговорността му по чл.145 ТЗ или по чл.45 ЗЗД. Сочи, че по същество се претендира увреждане от извършеното прехвърляне на предприятието на „Стария дъб“ ООД, поради което и постановената присъда е неотносима към дейността му като управител на „Стария дъб – 97“ ООД. За дейността му като управител на „Стария дъб – 97“ ООД за 2006г. и 2007г. е бил освободен от отговорност. Оспорва извършените от него действия да са противозаконни, както и настъпили вреди за „Стария дъб – 97“ ООД.

Направено е възражение за погасяване на исковата претенция по давност. В условията на евентуалност е направено и възражение за прихващане с насрещни вземания от „Стария дъб – 97“ ООД за неизплатени възнаграждения по договор за управление, имуществени и неимуществени вреди от отстраняването му като управител на „Стария дъб – 97“ ООД, отменено с решение на ОС – Търговище, невърнати суми, предоставени на дружеството и за стойността на дружествения му дял /уточнени с молба от 25.03.2016г. – л.291, т.І/.

Не е спорно, а това е установено и от приобщените писмени доказателства, че към 16.03.2006г. въззиваемият Д. К. е бил управител както на „Стария дъб – 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ООД. Съдружници в последното дружество са били „Старият дъб – 97“ ООД, притежаващо 80% от дружествените дялове и А.М.А., притежаващ останалите 20%. По протокол от 16.03.2006г. Общото събрание на „Стария дъб“ ООД е взело решение за 4 изключване на съдружника А.. Дяловете на изключения съдружник са поети от „Стария дъб – 97“ ООД, приет е нов устав, а К. е преизбран за управител. В това събрание същият е представлявал в качеството си на управител и „Стария дъб – 97“ ООД.

По протокол от 16.03.2006г. „Старият дъб – 97“ ООД, чрез управителя му Д. К., като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД е взел решение за продажба на търговското предприятие на дружеството като съвкупност от права и задължения, в т.ч. и всички недвижими имоти, за сумата от 1 000 лева в полза на „Лоджистик“ ЕООД. В съответствие с това, на 17.03.2006г. въззиваемият К., в качеството му на управител и представляващ „Стария дъб“ ЕООД е сключил в изискуемата се форма договор за продажба на търговското предприятие на дружеството, при посочените в протокола от 16.03.2006г. параметри. Прехвърлянето е вписано по партидата на „Стария дъб“ ЕООД с решение на ОС – Търговище от 20.03.2006г.

Именно по повод така сключения договор, с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г. на РС – Търговище, потвърдена с решение № 22/26.02.2010г. на ОС – Шумен по ВНАХД № 599/2009г. Д. К. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД, с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на „Стария дъб“ ЕООД, поверено му да го управлява и пази, като стойността на присвоеното е в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 НК.

Ищец в настоящото производство е „Стария дъб – 97“ ООД, което дружество в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.2006г. претендира да е претърпяло вреди от така описаните действия на въззиваемия Д. К.. Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и направените пред настоящата инстанция уточнения съдът намира, че правното основание на предявената искова претенция е чл.145 ТЗ, каквато правна квалификация е била дадена първоначално от първоинстанционния съд и съобразно която е била проведена защитата и на двете страни по спора. Съдът не е обвързан от сочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен да определи приложимата правна норма съобразно фактическите му твърдения, на които основава възникването и реализирането на претендираното от него право, 5 предмет на търсената защита.

В случая твърденията на въззивното дружество са за извършени действия от въззиваемия като негов управител /вземане на решение от името на дружеството за преобразуване „Стария дъб“ ООД, приемане на нов устав и избор на управител на това дружество, и за продажба на търговското му предприятие/, които действия са способствали и последвалото прехвърляне, извършено от него вече като представляващ „Стария дъб“ ЕООД, в резултат на които действия се твърди да са настъпили претендираните вреди за „Стария дъб – 97“ ООД чрез намаляване имуществото и капитала на дружеството – едноличен собственик на капитала. Изрично се сочи, както в исковата молба, така и във въззивната жалба и уточнителната молба, че се търси отговорност за извършените от Д. К. действия като управител на „Стария дъб – 97“ ООД. Тези твърдения покриват фактическия състав на т.нар. „управленски деликт“ по см. на чл.145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения.

Обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл.45 ЗЗД. Противното би дало възможност за избор на дружеството, непропорционален на защитата на управителя, доколкото за упражняването на претенцията по чл.145 ТЗ се прилага по-кратка погасителна давност и се изисква взето изрично решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.