Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2714 от 08.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 957/2023
Вид
Решение № 2714
Подписан
08.06.2023
В сила
17.05.2024
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.325, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 2714 от 08.06.2023 г., постановено по НОХД № 957/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Образувано e по повод внесен в СРС обвинителен акт срещу В. Ц. Н., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК – за това, че на 25.06.2021 г., около 09:30 часа, в гр. София, на бул. „*******“, в близост до търговски център „****“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - псувал и обиждал М. М. Л. - С. с думите: „Гледай къде караш, много си тъпа!“, а впоследствие спрял рязко автомобила си - лек автомобил марка „******“, модел „*****“ с peг. № ****** пред автомобил марка „****“, модел „*****“ с peг. № ********, управляван от Л. - С., наплюл намиращата се в него непълнолетна М. С. С., протегнал ръка и обърнал предното дясно огледало на автомобила, като счупил механизма му, след което отново наплюл М. С.

С., крещял и обиждал М. М. Л. - С., като я наричал „боклук“ и продължил да плюе по автомобила.

Макар делото да е било образувано по внесен в съда обвинителен акт, в разпоредителното заседание съдът е преценил, че са налице предпоставките на глава XXVIII от НПК и го е насрочил за разглеждане по реда на чл.375 и сл. от НПК.

В последното открито съдебно заседание, за СРП, редовно уведомени, не се явява прокурор.

Защитникът адв. Р. счита, че обвинението не било доказано по изискуемия от закона категоричен начин, тъй като показанията на свидетелките С. били противоречиви по между си, както и противоречали на казаното от свидетелката Л..

Защитникът прави кратък анализ на събраните по делото доказателства и пледира за оправдателна присъда.

Обвиняемият Н. се придържа към становището на защитника си и иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият В. Ц. Н. е роден на ***** г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи като управител на дружество, с адрес: гр. **********, с ЕГН: **********.

Видно от справката му за съдимост, обвиняемият В. Н. е неосъждан, тъй като към инкриминираната дата е бил реабилитиран по право за осъждането му по НОХД № 69/1998 г. по описа на СРС.

На 25.06.2021 г., около 09:30 часа, обвиняемият В. Ц. Н. управлявал лек автомобил марка „******“, модел „*****“ с рег. № *****, като се движел в гр. София по бул. „*******“ в посока от бул. „*******“ към центъра на града. На задната седалка в автомобила на обвиняемия се возела свидетелката Л. Л..

По същото време свидетелката М. М. Л. - С. управлявала лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с рег. № ********, като се движела в гр. София по ул. „*****“.

В автомобила на предната дясна седалка се намирала дъщеря й - свидетелката М. С. С..

На кръстовището с бул. „*******“ в близост до търговски център „****“ свидетелката Л. - С. се включила в движението в дясната лента на булевард „*******“, точно пред 1 автомобила на обвиняемия Н., който се ядосал, че бил засечен от Л. - С.. Тогава обвиняемият Н. застигнал с автомобила си автомобила на Л. - С. и през отворения си прозорец започнал да крещи към свидетелката Л. - С., като я обиждал с думите:

„Гледай къде караш, много си тъпа!“, както и псувал същата. Свидетелката Л. - С. продължила да се движи с автомобила си, но обвиняемият Н. я настигнал, спрял рязко автомобила си пред автомобила на Л. - С. и леко странично от дясната й страна, след което през отворените прозорци на двата автомобила наплюл намиращата се в лекия автомобил „****“ на предната дясна седалка непълнолетна М. С. С., протегнал ръка и обърнал предното дясно огледало на автомобила, като счупил механизма му. После обвиняемият Н. наплюл отново М. С. С., като крещял и обиждал М. М. Л. - С., наричайки я „боклук“. Свидетелката Л. - С. казала, че ще повика полиция и вдигнала стъклото на прозореца на управлявания от нея автомобил, а обвиняемият Н. продължил да плюе по него. След това двата автомобила продължили движението си, като на кръстовището на търговски център „****“ обвиняемият завил надясно, а свидетелката Л. - С. продължила направо. Тогава свидетелката Л. - С. спряла автомобила и позвънила на тел. 112, за да съобщи за случилото се. Бил извършен оглед на автомобила й, при който се установило обърнатото дясно огледало.

Изложената фактическа обстановка категорично се установява от събраните в хода на съдебното и досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на обвиняемия В. Н.; показанията на свидетелите М. Л. - С., М. С. и Л. Л.; протокола за оглед на местопроизшествие; протокола за разпознаване на лице; изготвената техническа експертиза и огледа на видеозаписа, съдържащ се на оптичния носител по делото; изготвената техническа експертиза, при която на хартиен носител е свален записът от разговорите на свидетелката Л. - С. с телефон 112 и справка за съдимост на обвиняемия В. Н..

Свидетелката М. Л. - С. подробно и безпротиворечиво разказва как на процесната дата, докато се движела с автомобила си по бул. „*******“, друг автомобил марка „******“, управляван от обвиняемия Н., започнал да й свири с клаксона, а когато двата автомобила се изравнили започнал да я обижда с думите „Гледай къде караш, много си тъпа!“ и „боклук“. Не само това, но впоследствие минал от дясната страна на управлявания от нея автомобил, при което наплюл няколко пъти дъщеря й в лицето през отворения преден десен прозорец на автомобила и обърнал с ръка дясното странично огледало на „****-то“. Заради наплюването на дъщеря й и обръщането на огледалото свидетелката решила да подаде сигнал за случая на телефон 112, иначе, ако били само псувните, щяла да подмине случилото се. При подаването на сигнала обвиняемият вече бил напуснал местопроизшествието. Свидетелката много подробно и в детайли описа цялата ситуация около случилото се, отговори на всички въпроси на защитника, като в показанията й няма никакво противоречие, те са напълно последователни и логични, предвид на което няма основания съдът да не дава вяра на заявеното от нея.

Показанията на майката М. Л. - С. се подкрепят напълно и от разказа на дъщеря й М. С., която не само е била очевидец, но и потърпевша от агресивните действия на обвиняемия Н.. Именно тя е била наплютото няколко пъти от обвиняемия лице, като подробно описва, как след като се включили в движението на бул. „*******“, чула силен звук от клаксон и от лявата им страна се появил автомобил „******“, управляван от обвиняемия Н.. Той започнал да обижда майка й, след което минал с автомобила си от дясната страна на техния автомобил и наплюл свидетелката през отворения прозорец. После се пресегнал и обърнал страничното им огледало. Майка й се 2 провикнала към обвиняемия, че ще извика полиция и той напуснал произшествието.

Показанията на тази свидетелка също са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с думите на майка й, предвид на което няма основания съдът да не ги кредитира. Показанията на двете свидетелки С. изцяло се припокриват, като дъщерята също без колебания и неясноти отговори на въпросите на защитника, а съставомерните обстоятелства, касаещи инкриминираното деяние, бяха пресъздадени ясно, последователно и непротиворечиво от двете свидетелки. С оглед на това съдът намира за неоснователни исканията на защитника да не се дава вяра на казаното от тях.

Не само това, но и думите им намират пълна подкрепа в останалите събрани по делото доказателства. Видно е от протокола за разпознаване на лице, че свидетелката М. Л. - С. е разпознала именно обвиняемия В. Н. като водача на другото превозно средство, който я е псувал, наплюл е дъщеря й и обърнал огледалото на автомобила й.

Приложеният по делото протокол за оглед на местопроизшествие доказва, че при извършения оглед на автомобила на М. Л. - С. е установено обърнатото дясно огледало, като то е било обърнато не към страничния прозорец, на където нормално се прибира, а в посока към предния капак на автомобила. Установено са били следи от драскотини по капака на огледалото, но те явно са стари такива и не доказват, че огледалото е било обърнато при ПТП, тъй като в този случай и предвид локацията на драскотините, при движението на автомобила огледалото е следвало да се прибере навътре към прозореца на предната дясна врата, а то е обърнато в обратна посока. Това говори за натиск именно в обратната посока към предния капак на автомобила, тоест тогава следите от драскотини или други такива, ако се касае за ПТП, трябва да са не на капака на огледалото, а от страната на огледалната повърхност. Освен това от изготвената техническа експертиза, при която на хартиен носител е свален записът от разговорите на свидетелката Л. - С. с телефон 112, е видно, че при тези разговори с оператора свидетелката е заявила абсолютно същите факти и обстоятелства, които е казала пред разследващите органи, а впоследствие и пред съда. Тези обаждания са осъществени в 09:36 часа и в 09:44 часа, тоест непосредствено след инцидента около 09:30 часа, поради което не може да се говори за ситуация, при която свидетелката е обмислила спокойно своята реакция и е решила да подаде по-късно някакъв неверен сигнал срещу обвиняемия. Напротив, става въпрос за спонтА. реакция непосредствено след случилото се, при която тя се обажда на телефон 112 и това е напълно нормално с оглед преживения стрес и възмущение от действията на обвиняемия спрямо дъщеря й и автомобила. Именно това говори за действително преживяна стресова ситуация от Л. С. и логично тя подава сигнал до полицията, което явно не би сторила, ако тя е била агресивната страна и ако тя е псувала другия водач, както се твърди в обясненията на Н. и показанията на свидетелката Л.. След като последните двама са били толкова възмутени от поведението на Л. - С. и твърдят тя да е била агресивната страна, то защо тогава именно те не са подали сигнал в полицията за случилото се, а обвиняемият Н. е побързал да напусне мястото на инцидента с автомобила си.

Действително на приложения по делото и изгледан в съдебна зала видеозапис от камерите на кръстовището не се вижда процесният инцидент, но това не означава, че той не се е състоял. На записа се вижда как на кръстовището на търговски център „****“ обвиняемият завива с автомобила си „******“ надясно, а свидетелката Л. - С. продължава с автомобила „****“ направо, като на това кръстовище и двата автомобила преминават без да спират, явно на зелен сигнал на светофарната уредба. Преди това обаче, в дъното на кадъра е видно, че автомобили са спрели на предходния светофар, където е отбивката за магазин „******“ и явно там е станал инцидентът, който просто 3 не е уловен от камерите в далечината. Такъв инцидент категорично е имало, защото за него говорят не само свидетелките С., но и свидетелката Л., а и самият обвиняем.

Всички те споделят за засичане на двата автомобила, спиране, разменени обиди и т.н, като единствено са различни версиите кой е отправял обидите. С оглед на това и след като всички свидетели очевидци, включително и обвиняемият потвърждават за такъв инцидент, то липсата на заснемането му от камерите не означава, че той не се е състоял, но просто е станал малко по-нагоре на предходното кръстовище. Предвид на това е неоснователно възражението на защитника, че показанията на свидетелките С. за инцидента се опровергавали от видеозаписа, на който такъв не се виждал.

Във връзка с изложеното до тук, съдът кредитира показанията на свидетелката Л. Л. само относно обстоятелствата, че се е возила в автомобила на обвиняемия, което се потвърждава и от разпитите на майката и дъщеря С., както и относно възникналия конфликт между водачите на двете спрели в един момент почти успоредно превозни средства. От там свидетелката се опита да защити обвиняемия, заявявайки, че Н. казал на свидетелката Л. - С. единствено думите: „Гледаш ли къде караш? Ще ни утрепеш!“, а след това последвала порция гнусни псувни от Л. - С. по адрес на Н., при което последният не реагирал по никакъв начин, не бил плюл или обръщал огледалото, а продължили движението си и завили надясно. В тази връзка нелогично е, след като те са били потърпевши от поведението на Л. - С., именно последната да подава сигнал в полицията непосредствено след инцидента, при положение, че уж Н. не бил реагирал по никакъв начин, тоест показанията на свидетелката Л. не само противоречат на заявеното от свидетелките С., но и са житейски нелогични. Обвиняемият се опитваше в зала при огледа на видеозаписа да обясни, че бил засечен и псуван от Л. - С. именно на кръстовището, на което завива надясно, а на предходното кръстовище не се било случило нищо, но от записа ясно се вижда, че на кръстовището до търговски център „****“ автомобилите въобще не намаляват и не спират, като единият завива надясно, а другият продължава направо, тоест няма как да са верни твърденията, че Н. бил засечен и псуван от Л. - С. именно на това кръстовище. Това очевидно не отговаря на истината, а инцидентът, за който споменава и свидетелката Л. е бил на кръстовището на предходния светофар, за което обаче Н. заявява, че там нищо не се било случило. В тази връзка съдът не кредитира и обясненията на самия подсъдим, които освен доказателствено средство са и средство за защита, поради което трябва да бъдат преценявани много внимателно. Той без да се впуска в подробности заяви, че не е плюл, не е обръщал огледалото и не е псувал другия водач, но тогава няма логика, ако Н. е бил толкова смирен и спокоен при обидите от другия водач, свидетелката Л. - С. да подава сигнал на телефон 112, да се установява неестествено обърнато огледало на автомобила й, като надали тя умишлено и нарочно е увредила превозното си средство, и двете с дъщеря й не само в показанията си, но още при обаждането на телефон 112 веднага след инцидента да заявят всички тези обстоятелства и наплюването, а обвиняемият Н. по възможно най-бързия начин да напусне мястото.