Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2784 от 31.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5730/2022
Вид
Решение № 2784
Подписан
31.05.2023
В сила
31.05.2023
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.56 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100505730 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 250 от ГПК.

С решение № 1559/28.03.2023 г., поправено с решение № 2241/02.05.2023 г., постановени по гр. дело № 5730/2022 г., Софийският градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав, е отменил решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г., на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частите относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката, която Г. С. П. е осъдена да заплаща на децата В.С. Ч.а и Г.С. Ч., и вместо него е постановил друго, с което упражняването на родителските права по отношение на децата В.С. Ч.а и Г.С.

Ч. е предоставено на майката Г. С. П., при която е определено местоживеенето на децата, на бащата С. М. Ч. е определен режим на лични контакти с двете деца, и последният е осъден да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер на по 250 (двеста и петдесет) лева, считано от 14.02.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена 1 сума до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлена претенцията на Г. С. П. за осъждането на С. М. Ч. да заплаща на малолетните си деца В.С. Ч.а и Г.С. Ч. месечна издръжка в размер на по 250 лева, за времето от 03.12.2019 г. до 13.02.2023 г., като неоснователна, потвърдено е решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г., на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в която е отхвърлена като неоснователна, претенцията на Г. С. П. за осъждането на С. М. Ч.да заплати на малолетните си деца В.С. Ч.а и Г.С. Ч. издръжка за минало време, а именно за времето от 02.12.2018 г. – 02.12.2019 г., в размер на по 250 лева месечно, отменено е решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр.д. № 70032/2019 г., в частта, в която СРС, ІІІ ГО, 139 състав, е предоставил ползването на съсобственото на страните жилище на С. М. Ч. на основание чл.32, ал.2 ЗС, както и изцяло решение № 20015873 от 22.02.2022 г. (с което, поправяйки решение № 20177991 от 29.08.2021 г., районният съд е предоставил ползването на посоченото жилище на С. М. Ч. и е отхвърлил претенцията на Г. С. П. за това), и вместо тях е постановено друго, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС на Г. С. П. е предоставено полазването на апартамент №44, находящ се в гр.София, кв.****, подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № 186, т.1, рег.№ 165/16.02.2016 г. на нотариус И.Н., като е отхвърлена претенцията на С. М. Ч. по чл.32, ал.2 ЗС. С. М. Ч. е осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева – държавна такса върху издръжката на децата В.С. Ч.а и Г.С. Ч., а на Г. С. П. - разноски за въззивното производство в размер на 937.50 лева.

Срещу това решение въззиваемата страна С. М. Ч. е подал на 19.05.2023 г. касационна жалба с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, която е в процес на администриране.

На 25.04.2023 г. С. М. Ч. е подал молба за постановяване на допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл на какво основание и кога може да бъде прекратено правото на ползване .

Г. С. П. не е взела становище по молбата по чл. 250 от ГПК.

С решение

№

1559/28.03.2023

2 г., поправено с решение

№

2241/02.05.2023 г., постановени по гр. дело № 5730/2022 г., Софийският градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав се е произнесъл по цялото искане на страните касаещо ползването на съсобственото им жилище, като е дал превес на интереса на децата да продължат да се отглеждат от родителя, на комуто са предоставени родителските права, в средата към която са привикнали.

Действително, в случая изхода на спора за родителската отговорност по отношение на децата В. и Г., е обусловил разрешаването на въпроса за ползване на съсобственото на страните, които нямат сключен граждански брак, жилище ( Определение № 307 от 09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2091/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС) по реда на чл.32, ал.2 ЗС.

Разпоредбата на чл.32 ЗС урежда особено производство на спорна съдебна администрация, решението по която не обвързва страните със сила на присъдено нещо, включително по отношение на участниците в съсобствеността и по отношение на размера на притежаваните от тях дялове, затова всеки един от съсобствениците може да поиска преразглеждане на въпроса при настъпването на нови обстоятелства, които според него са от значение за разрешаването му, поради което именно произнасянето на съда по въпроса за ползването не се обвързва със срок, а разпоредбата на чл.56 СК не намира приложение в нито една от хипотезите й, въпреки, че разрешението на спора за ползване на съсобствения на страните имот е обусловен от изхода на спора за родителската им отговорност.

Независимо от горното следва да се добави, че съдебната практика приема, че макар и да не притежава сила на присъдено нещо, решението по чл. 32, ал. 2 ЗС има изпълнителна сила и е основание за пристъпване към принудително изпълнение спрямо съсобствениците, които не съобразяват поведението си с него.

Изложеното означава, че съдът се е произнесъл изцяло по предмета на въззивно обжалване. Няма искове или искания, по които съдът да не се е произнесъл.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че молбата за допълване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Ч. от 25.04.2023 г., за допълване на решение № 1559/28.03.2023 г., поправено с решение № 2241/02.05.2023 г., постановени по гр. дело № 5730/2022 г. на Софийският градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4