Акт от 07.12.2016, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

………………/…………………….12.2016 год., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН И.

АНДОН

В. – Мл. съдия при участието на секретаря Г.Д., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1674 по описа на съда за 2016 год, докладвано от съдията

К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Глава

Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Г. ***, подадена чрез процесуален представител адв. Зл. И. *** срещу Решение № 2448/20.06.2016 год., постановено по гр. дело № 9061/2014 год. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника Г.Г. против Х. Д.К. ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********,*** положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с площ от 500 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, с. о. „Ментеше” № 1757, при граници: на север – имот ***; на изток – имот ***; на юг – имот *** и имот *** и на запад – имот *** и имот ***, по давност основа на осъществявано владение в периода 15.12.2003г. /влизане в сила на ПНИ на с. о. „Ментеше”, гр.

Варна/ до датата на подаване на иска в съда – 23.07.2014 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че в полза на въззивника не е текла давност до 20.10.2010 г. – датата на която в полза на праводателя на ответниците е издадена заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху реституирания по реда и при условията на на ЗСПЗЗ поземлен имот. Навежда, че според задължителната практика на ВКС на РБ началния момент, от който започва да тече давностен срок е индивидуализирането на имота. Индивидуализацията на имотите се извършва с одообряването и влизането в сила на изработен кадастрален план, а не със заповедта за възстановяване собствеността върху тях. В настоящия случай ПНИ на с. о.

„Ментеше“ гр. Варна е одобрен със заповед на Областния управител и е влязал в сила на 15.12.2003 год. От този момент в полза на въззивника е започнала да тече и придобивната давност върху процесния имот и с изтичането на 10 год. давностен срок същият е придобил собствеността върху имота по давност.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът за собственост да бъде уважен ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процуесуален представител поддържа жалбата си.

В писмен отговор, подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, въззиваемите, ответници по иска за собственост, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. Излагат, че давност в полза на ищеца е могла да тече от издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, в случая от 20.10.2010 год.

Това разбиране се основава на общия принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. От 20.10.2010 год. до предявяване на иска /25.06.2014 год./ не е изтекъл нито петгодишния, нито десетгодишния давностен срок.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г.И.Г.

*** срещу С.Д.К. ЕГН **********, починал в хода на процеса и земестен от наследниците си С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********,*** положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с площ от 500 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, с. о.

„Ментеше” № 1757, при граници: на север – имот ***; на изток – имот ***; на юг – имот *** и имот *** и на запад

– имот *** и имот ***, въз основа на осъществявано давностно владение в периода 15.12.2003г. /влизане в сила на ПНИ за м. „Ментеше”, Варна/ до датата на подаване на иска в съда – 23.07.2014 год.

Ищецът навежда следните твърдения: На основание договор за наем от 1986 год. ползва имот от 600 кв. м. в местност „Елен дере“ Варненско землище. По предходен план имотът е с пл. № 106. Понастоящем част от този имот е отразен като ПИ идентификатор

*** по КК и КР на гр.

Варна. До 1991 год. ищецът е заплащал наем за имота, а след тази дата продължил да осъществява фактическа власт върху имота без да плаща наем и го считал за свой. Твърди, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. ПНИ за местността, в който попада процесния имот е влязъл в сила на 15.12.2003 г., от този момент в негова полза е започнала да тече придобивна давност. До предявяване на иска е изтекъл 10 годишния давностен срок и ищецът е придобил описания по – горе имот по давност. Твърди също, че ПИ идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна е възстановен въз основа на земеделска реституция на наследниците на Д. К.

Д., през 2011 год. между наследниците на Д. Д. е извършена доброволна делба и посочения имот е поставен в дял на Х. Д.К., което обосновава и правния интерес на ищеца от предявяване на иска за собственост.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска, настоява за уважаването му и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът Хр. К. е оспорил иска. Навел е твърдения, че е собственик на процесния имот въз основа на земеделска реституция и договор за доброволна делба. Оспорва, че ищецът е собственик на имота по давност, като посочва че имотът по ПНИ с пл. № 1039, от който имот е образуван и процесния, е възстановен със Заповед №

ПР - 48/20.10.2010 г. на кмета на общината, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но от издаването на заповедта до предявяване на иска не е изтекъл предвидения в закона 10 год. давностен срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С Договор за отдаване под наем на държавен недвижим имот от 02.03.1990г., на ищеца Г.И.Г. е предоставен имот – хавра, в м. „Елен дере“, с площ от 0, 6 дка, при граници: М. В.; Ж. Д.; път и Ст. Г..

От Удостоверение, издадено от район „Владислав

Варненчик” при Община Варна, изх. № 84/27.11.2000 год. се установява, че Г.И.Г. ползва имот с пл. № 106, попадащ в имот № 19 съгласно Договор.

С Решение № 730/18.08.2000г. на ПК – Варна по преписка вх. № 30128/21.11.1991 год. на ПК – Варна, постановено на осн. чл. 14, ал.

1, т. 3 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Д. К. Д.,***.05.1978г., е признато правото на собственост върху няколко имота, вкл. и върху нива от 4, 000 дка, находяща се в терен по § 4 на Владиславово, в местността „Чатала“, имот № 19 от КП, изработен 1997 год.

От удостоверение за наследници на Д. К. Д.,***.05.1978г., е видно, че същият е оставил за наследници Х. Д.К.

ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********.

Със

Заповед № ПР – 48/20.10.2010г. на Кмета на район „Владислав Варненчик”, община Варна, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Д., а именно: Х.

Д.К. ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот с ид. № 1039, кад. Район 501, в м. Ментеше, землище Владиславово, Община Варна, с площ от 2 419 кв. м. при граници: имоти с № № 108; 1704;

1703;

1702;

1701;

1700;

1038 и 9506.

На 22.10.2010г. е извършено трасиране на имот с ид.

№ 1039, кад. Район 501, в м. Ментеше, собственост на Х. Д.К. ЕГН **********, С.Д.К.

ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН ********** видно от Протокол за извършено трасиране от същата дата.

На 22.12.2010г., видно от Протокол №

33-М/22.12.2010г. е извършен въвод във владение на наследниците на Д. К. Д., а именно: Х.

Д.К. ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********, в имот с ид.

№ 1039, кад. Район 501, в м. Ментеше, с площ от 2 419 кв. м.

С договор за доброволна делба от 28.06.2011г. наследниците Х.