Решение № 361 от 07.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Кърджали, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100088 по описа за 2026 година

Постъпила искова молба от Е. А. И., с ЕГН **********, като баща и законен представител на Е. Е. И., с ЕГН ********** против Й. Ш. А., с ЕГН **********, в която се сочи, че с ответника са бивши съпрузи, като гражданският им брак е бил прекратен с влязло в законна сила Решение № ***/12.06.2025 г. постановено по гр. д. № ** по описа за 2025 г. на PC – Кърджали, като бил решен и въпросът относно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете - Е. Е. И., неговото местоживеене, личните отношения на бащата с детето, както и дължимата издръжка от бащата на детето.

Твърди, че детето им притежава международен паспорт, но не е пътувало извън страната, поради неразбирателство между страните, тъй като ответникът категорично отказвала да предостави на ищеца изискуемото от закона съгласие в надлежна форма, за да има същият право да заведе детето на гости при роднините им в чужбина - страните от Европейския съюз, К. В. и Р.

Т.. Сочи, че желанието му е да прави кратковременни пътувания с детето в чужбина, а не за трайна промяна на местоживеенето му в друга държава.

Твърди, че ответникът е потвърдила отказа си и пред детето.

Предвид разногласието на двамата родители относно пътуването на малолетното дете в чужбина, моли съда да бъде разрешено детето Е. Е. И., с ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува до държавите - членки на ЕС, Обединено К. В. и Р. Т., с преминаване през Р. С. и Р. С. М., без ограничение на броя на пътуванията, за срок от 5 години, единствено със съгласието и придружавано от неговия баща Е. А. И., с ЕГН 1

**********.

Прилага писмени доказателства, прави доказателствено искане за разпит на един свидетел, при режим на довеждане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Й. Ш. А., която оспорва иска като неоснователен, а при условията на евентуалност моли да се допусне пътуване само за конкретно определени държави, периоди - за срок от 3 години, като пътуванията да не надвишават срок от 20 дни за всяка календарна година, и с конкретно определени цели, със задължително уведомяване на ответника, съобразно чл. 123 от СК и при необходимост определяне на защитни мерки по чл. 59, ал. 10 от СК.

Отрича твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, относно това, че е заявила изрично на детето, че няма да му разреши да пътува в чужбина само с баща си – ищеца, като пояснява, че такъв разговор, на такава тематика не е воден между нея и синът й.

Намира, че исканото разрешение за пътуване следва да бъде отказано, поради липса на конкретно посочена цел, място, период и гаранции за безопасност па детето. На следващо място сочи, че пътуването застрашава социалния и училищния режим на детето, тъй като през месец септември 2026 г. то щяло бъде ученик в първи клас. На последно място сочи, че е налице риск от отклоняване, оценим и по аналогия чрез критериите на чл. 1276 от СК /риск от незаконно извеждане/, тъй като бащата преимуществено живеел в държавачленка на ЕС и рядко се завръщал в Република България.

Счита, че така формулираното искане с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК води до нарушаване на равноправието на родителите, поради липса на конкретизация. Искането на ищеца не отразявало равнопоставеността и не отчитало правото на ответника на информираност и участие при вземането на решения за детето.

По нататък сочи, че така предявеният иск страда от липса на доказателства за необходимост от пътуването на детето Е., придружено от своя баща – ищеца, като в този смисъл счита иска за недоказан, защото не са били посочени конкретни основания за необходимостта от пътуване; липсвали доказателства за осигурени условия, придружител, финансова обезпеченост; липсвали гаранции, че родителят ще спазва режима на лични отношения по чл. 124, ал. 2 от СК. Така също е бил налице и риск от задържане в чужбина (по аналогия чл. 1276, ал. 2 СК).

Прави доказателствени искания за разпит на двама свидетели при режим на довеждане; за изготвяне на социален доклад относно рискове за детето при пътуване, връзката и привързаността му към двамата родители, възможни последици от отсъствие от средата му и за задължаване на ищеца да представи доказателства относно конкретните дати и маршрути на исканите пътувания, осигурен придружител и условия на пребиваване; рентабилност и необходимост от пътуването; липса или наличие на риск от задържане в чужбина /по аналогия чл. 1276, ал. 2 от СК/.

2

Ищецът редовно призован за откритото съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. Л. Б. - АК К., който поддържа предявения иск. От името на ищеца прави изменение на петитума на иска, а именно да се даде разрешение, заместващо съгласието на майката Й. Ш. А., с постоянен и настоящ адрес в **********, с ЕГН **********, детето Е. Е. И., с постоянен и настоящ адрес в **********, с ЕГН **********, да напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина - в страните от Европейския съюз, К. В. и Р. Т., с преминаване през Р. С. и Р. С. М. неограничен брой пъти за срок от 5 години, единствено със съгласието на неговия баща Е. А. И., с постоянен и настоящ адрес в ********, с ЕГН ********** и придружен от него за срок до един месец за всяка календарна година, без да е необходимо съгласието на майката Й. Ш. А., с ЕГН **********, като на осн. чл. 214 ГПК и съдът е допуснал изменението на иска.

Ответникът се явява лично и с адв. И. Б. от АК-К., която признава изцяло предявения иск съгласно направеното изменение.

При изразеното становище от ответника с което заявява, че признава иска ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК.

Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежна страна по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и отсъствие на отрицателни такива.

Допустими са и направеното признание на иска и искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска, както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл.

237, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител направи изрично изявление за признание на иска: че е съгласна да се даде разрешение, заместващо съгласието на майката Й. Ш. А., с постоянен и настоящ адрес в **********, с ЕГН **********, детето Е. Е. И., с постоянен и настоящ адрес в ***********, с ЕГН **********, да напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина - в страните от Европейския съюз, К. В. и Р. Т., с преминаване през Р. С. и Р. С. М.

3 неограничен брой пъти за срок от 5 години, единствено със съгласието на неговия баща Е. А. И., с постоянен и настоящ адрес в *********, с ЕГН ********** и придружен от него за срок до един месец за всяка календарна година, без да е необходимо съгласието на майката Й. Ш. А., с ЕГН **********.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен с допуснатото изменение, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска - чл. 237, ал. 2 ГПК.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 127а, ал. 2 от СК за основателен и доказан и следва да бъде уважен..

Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Съдът РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката Й. Ш. А., с постоянен и настоящ адрес в ***********, с ЕГН **********, детето Е. Е. И., с постоянен и настоящ адрес в ************, с ЕГН **********, да напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина - в страните от Европейския съюз, К. В. и Р. Т., с преминаване през Р. С. и Р. С. М. неограничен брой пъти за срок от 5 години, единствено със съгласието на неговия баща Е. А. И., с постоянен и настоящ адрес в ***********, с ЕГН ********** и придружен от него за срок до един месец за всяка календарна 4 година, без да е необходимо съгласието на майката Й. Ш. А., с ЕГН **********.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5