Решение № 420 от 31.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500620 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. В. У. – длъжник по изп. д. № 20249250400272 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925 на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, срещу Разпореждане от 07.05.2025 г., с което ЧСИ е начислил разноски за изпълнителното производство.

В жалбата се посочва, че това е повторно обжалване на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в начисляване на разноски по конкретното изпълнение, като с Решение № 442/08.12.2024 г. по в.гр.д. № 756/2024 г. по описа на СОС, действията на съдебния изпълнител по определяне в поканата за доброволно изпълнение на разноски по същото дело, са били изцяло отменени.

Според жалбоподателя с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител отново начислява прекомерни и необосновани такси и разноски както за адвокатски хонорар, така и в полза на самия ЧСИ. В тази връзка се сочи, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (намалено от 550,00 лева) е прекомерно и недължимо. Поддържа се, че сумата от 2000,00 лева по дълга на взискателя е била заплатена, както и че жалбоподателя всячески е съдействал в рамките на изпълнителния процес.

Оспорват се и начислените такси и разноски в полза на ЧСИ.

1

Жалбоподателят счита, че не е ясно за какво точно са платени авансово сумите посочените в т. 1, т.5 и т. 3 от ТТР към ЗЧСИ, както и кои и какви са 4-те броя справки. Счита че такса по т. 9 от Тарифата за три броя запори също не е била необходима, предвид размера на дълга – 2 040,00 лева, като в тази връзка твърди също, че притежава само две банкови сметки в „ЦКБ“ АД, а не три и само по една от тях е наложен запор. Не ставало ясно също така за какво са начислени такси по т. 5 от тарифата и кои са тези 5 броя съобщения (до кого и кога са били изпратени). Оспорва се и размерът на таксата по т. 26 от Тарифата, като се посочва, че задължението към НАП не е актуално към 18.03.2025 г., за което ЧСИ е бил уведомен от жалбоподателя. Прави се искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя Ц. Г. Г., с изложени в него доводи за неоснователност на жалбата.

В изложените от ЧСИ Радост Горанова - Чолакова мотиви са посочени подробни съображения за неоснователност на жалбата, като са описани разноските по вид и основание.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК лице-длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и ограничително са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като между тях фигурира и възможността му да обжалва разноските по изпълнението – чл. 435, ал. 2 ,т. 7 ГПК. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство обаче не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, доколкото определянето на размера им не е насочено към принудително осъществяване на обективираното в изпълнителния титул притезание, а е реализация на общия процесуален принцип за отговорността за разноски. Ето защо, в изпълнителното производство също се прилага общата норма на чл. 78, ал. 5 ГПК, която допуска намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение поради прекомерност спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.

В настоящия случай жалбоподателят е направил възражение за прекомерност още с жалбата си против действията на съдебния изпълнител от 31.07.2024 година. По повод тази жалба е образувано в.гр.д. № 756 по описа на СОС за 2024 г., с решението, по което действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнението в поканите за доброволно изпълнение са отменени.

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител, в изпълнение на влязлото в сила решение на СОС и съобразявайки нормата на чл. 78, ал. 5 2

ГПК е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 550,00 лева на 400,00 лева.

Настоящият въззивен състав намира определеният размер за справедлив и отговарящ както на фактическата и правна сложност на делото, така и на положените от адвоката на взискателя действия в рамките на изпълннителното производство. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че в случая адвокатското възнаграждение не следва да се дължи, доколкото недоказани остават твърденията му, че същият е заплатил дълга си (или част от него) още преди издаване на изпълнителния лист. Също така, макар действително изпълнителното производство да не се отличава с фактическа и правна сложност, упълномощения представител на взискателя е извършвал по делото действия в защита на правата на последния, включително подаване на становище по настоящата жалба. Следователно освен действията свързани с образуване на изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя е извършвал и процесуални действия, представляващи основание за присъждането на адвокатско възнаграждение.

При определяне на дължимият се размер, съобразявайки се с практиката на СЕС и взимайки единствено за ориентир размерите, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, БР. 14 ОТ 2025 г.), настоящият състав намира за законосъобразен изводът на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 550,00 лева до размер от 400,00 лева.

По отношение на възраженията на жалбоподателя, свързани с определянето на разноските за дължими такси за извършените изпълнителни действия и за администриране на документооборота по изпълнението, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, т. е, длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и т. нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за 3 таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В този смисъл - Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В този смисъл законосъобразно и правилно са определени от съдебния изпълнител, съответно са дължими от жалбоподателя следните такси: 24,00 лева с ДДС по т. 1 от Тарифата, за образуване на изпълнителното дело; 24,00 лева с ДДС по т. 5 от Тарифата, за връчване на покани за доброволно изпълнение и препис от жалби; 24,00 лева с ДДС по т. 3 от Тарифата за извършване на четири броя справки за длъжника и неговото имущество; 54,00 лева с ДДС по т. 9 от Тарифата за налагане на три броя запори; 60,00 лева с ДДС по т. 4 от Тарифата, за изпращане по пощата на 5 бр. съобщения; 30,00 лева без ДДС по т. 31 от Тарифата за банкови такси и пощенски и куриерски услуги. Посочените разходи са подробно описани по основание и размер в обжалваното разпореждане, като в изготвените от съдебния изпълнител мотиви дори е посочено с точност, на кои страници от изпълнителното дело могат да се открият доказателства за извършените действия. Предвид това настоящият състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост на посочените суми, както и за неточното или неясното им определяне от страна на съдебния изпълнител.

Що се отнася до окончателната такса в размер на 448,39 лева с ДДС, настоящият състав намира, че същата е неправилно определена от ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, по следните съображения.

Съгласно т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: при парично вземане от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. В настоящия случай сумата по изпълнителния лист е в размер на 2 040,00 лева, като видно от материалите по изпълнителното производство задължението към НАП е изцяло заплатено от длъжника. Следователно дължимата такса по т. 26, формирана единствено върху главница от 2 040,00 лева, възлиза на 219,84 лева с ДДС и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 448,39 лева.

Предвид частичната основателност на подадената частна жалба, постановеното от ЧСИ Радост Горанова – Чолакова разпореждане по разноските следва да се отмени в частта за таксата по чл. 26 от Тарифата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното разпореждане по разноските от 07.05.2025 г., постановено по изпълнително дело № 272/2024 г. по описа на ЧСИ Радост 4

Горанова – Чолакова, в частта за таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова за определяне на разноските по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и изготвяне на сметка по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, при съобразяване с мотивната част на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника в изпълнителното производство – Г. В. У., частна жалба в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5