Решение № 22 от 07.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500379 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 267064/23.07.2021 г. от АН. К. Ч., ЕГН **********, като майка и законен представител на В. В. П., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Дупница, ***, чрез пълномощника адв. Й.Б. от АК – Кюстендил, насочена против решение № 260286 от 12.07.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2155/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е предоставил упражняване на родителски права спрямо малолетното дете В.П. на майката А.Ч.; предоставил е на бащата В. СН. П. режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч. и един месец през лятото; осъдил е В.П. да заплаща на А.Ч. по 162.50 лева месечна издръжка от 01.07.2020 г. като иска до 250 лева е отхвърлил като неоснователен; осъдил е В.П. да заплати на А.Ч. 300 лева разноски по водене на делото, както и да внесе държавна такса 134.72 лева.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка над 162,50 лева до претендирания размер от 250 лева, с аргументи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и несправедливост. Твърди, че при определяне на значително занижената издръжка ДнРС не е 1 взел предвид представените относими доказателства, свързани с действителните обстоятелства и факти относно извършваните неотложни разходи при отглеждането и необходими за покриване на нуждите на дете с увреждания, като не е взел предвид действителните разходи свързани с изключителните нужди на инвалидното дете, както и финансовите възможности и средства, с които бащата, работещ в чужбина, разполагал, а размерът бил определен в пълно несъответствие с поетите грижи, отговорности и възможности на майката, която отглеждала двете си деца сама. Въззивницата счита, че решението в обжалваната част е постановено при съществени противоречия между мотиви, диспозитив с кредитираните приети и неоспорени допустими гласни доказателства, подкрепени от представените писмени доказателства. Акцентира, че ответникът бил незаинтересован, не изпълнявал родителските си задължения относно грижите за детето, намирал се извън страната и не ползвал режима за лични контакти, не предоставял никакви средства за издръжка на детето, което било против интересите на детето, водело до финансови затруднения в семейството и пречело на лечението, нормалното развитие и израстване на детето, грижите за което били изцяло поети от майката, което не й давало възможност за високо платена работа, с която да издържа и покрива разходите на тричленното семейство.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за издръжка в размер 250 лева да бъде уважен в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. СН.

П. чрез назначения му особен представител адв. Д.Г.. С отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна оспорва изцяло твърденията от въззивната жалба и счита, че решението на съда в обжалваната част е правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а при определяне размера на издръжката съдът е взел предвид действителните нужди на детето, съобразявайки се основно с неговата възраст.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа въззивната жалба, акцентира върху представеното ЕР, с което се установява увреждането на детето и наличие на изключителни нужди, свързани с детето поради недоброто му здравословно състояние. В писмена молба ответникът чрез назначения му особен представител оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба и отговор, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

2

При съобразяване на приетите пред РС - Дупница доказателства и на тези, допуснати и приобщени в рамките на въззивното производство, Окръжен съд -Кюстендил приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на разглеждане от ДнРС са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 143 СК, чл. 146 СК и чл. 149 от СК, предявени от АН. К. Ч. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. В. П. против В. СН. П..

С и.м. ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала и от съвместното им съжителство на 12.10.2016 г. се родило детето В. В. П., която била с 80 % инвалидност /детски аутизъм и епилепсия/. От 01.07.2020 г. страните се разделили, като след напускане на семейното жилище първоначално майката била настанена в кризисен център за една седмица, след което пристигнала в гр. Дупница. От момента на раздялата за инвалидизираното дете се грижела само майката с подкрепата на майка си и брат си, разполагала с жилище, частично нейна собственост, където детето израствало в нормална среда, с необходимите условия за правилното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

Изтъква, че бащата не можел да се грижи сам за детето тъй като той не разполагал със самостоятелно жилище и условия за отглеждане на дете, сочи, че преди напускането й, в семейното жилище токът бил спрян. Твърди, че бащата не полагал грижи и не предоставял никакви средства за издръжка на детето след раздялата. Подчертава, че той работел на трудов договор и печелел добре в периода от м. март до м. ноември, а през зимния период договорът му се прекратявал и работел на частно.

Сочи, че детето, което било на 4 години, все още било на памперс и не можело да се храни само, необходими й били средства за дрехи, храна и лекарства. В допълнение акцентира, че има още една дъщеря И. на 8 години, за която също се грижела като самотна майка и издържала. Поради грижите за децата и предвид възрастта им, ищцата нямала възможност да започне високоплатена работа. Отправено е искане за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на общото за страните дете Велислава на майката и определяне местоживеенето му при нея, определяне на по-ограничен режим на лични контакти с бащата /2 пъти месечно без преспивания и един месец през лятото/, както и същият бъде осъден да заплаща месечна издръжка 250 лева месечно, включително за минало време, считано от завеждане на и.м. – 16.1.2020 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва. Претендират се и разноските.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител, оспорва в отговора си предявените искове като неоснователни, като относно предявения иск за издръжка счита, че са налице основания за определяне на издръжката на малолетното дете в минимален размер, предвид липсата на данни за размер на доходите на ответника.

По делото е представено удостоверение за раждане на детето В.П., както и на другото дете И. Ч.. Представено е ЕР № 0291/ 20.01.2020 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Силистра“ 3

АД, с поставена водеща диагноза „детски аутизъм“, общо заболяване „детски аутизъм епилепсия – синдром на Уест, синдроми на вродени аномалии с предимно засягане на лицевата област“.

Представена е служебна бележка за доходите на майката А.Ч. за периода м. 09.2020 г. – м. 02.2021 г.

По искане на ищцата в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. Ч. – майка на ищцата,която потвърждава, че ищцата А. живее при нея 01.07.2020 г., където дошла с детето след раздялата с бащата.

Сочи, че детето страдало от детски аутизъм и епилепсия, което налагало специално лечение и редовни посещения при лекар. Заявява, че след раздялата бащата не плащал издръжка, не се обаждал, не търсел и не се интересувал от детето по никакъв повод. За детето се грижела майката с нейна помощ. Майката била личен асистент на детето, за което получавала 500 лева. и 400 лева помощ от общината, а бабата взимала вдовишка пенсия.

Пред въззивната инстанция са допуснати нови доказателства – приети са като писмени доказателства служебна бележка изх. № 041/20.07.2021 г., издадена от Дневен център за деца с увреждания гр. Дупница в уверение, че детето посещава същия Дневен център; служебна бележка изх.№ 045/20.07.2021 г., издадена от Детска градина „Калина“ гр.

Дупница, в уверение, че детето посещава детска градина.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

Относно валидност и допустимост на решението:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, съответно допустимо. При проведения служебен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е ясна и разбираема Относно правилността на решението в обжалваната част относно размера на присъдената издръжка:

Решението не се обжалва в частта относно дължимост на издръжката, а спорът за издръжката между страните касае само размера на същата. Въззивният съд счита, че решението на ДнРС в частта, в която е определен размера на присъдената издръжка, която бащата дължи за детето е законосъобразно, предвид което следва да се потвърди в тази му част, респективно приема жалбата на А.Ч. за неоснователна.

По дължимия размер на издръжката въззивният съд намира следното. Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от 4 имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на претендиращия издръжката.

Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл. 142, ал.1 от СК, в зависимост от две величини - според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка, като същевременно чл.142, ал.2 СК определя само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент за 2021 г. е 650 лева или минималната издръжка е от 162,50 лева.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания.

Размерът на издръжката не може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини да се определи нейния размер. И двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, с оглед на което следва да се отчитат материалните възможности както на бащата, така и на майката. Задължението за издръжка се разпределя между родителите според възможностите им. Принципът за определяне на издръжката според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка е основен принцип в СК .