Решение № 1335 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищеца „Е.“ ООД, ЕИК ******* обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.79,ал.1, пр.I ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника Столична община да заплати на ищеца сумата от 524 813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична община през периода м. януари – м. декември 2021 г. при маршрутен пробег от 705 216,430 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., сключен между СТОЛИЧНА ОБЩИНА като възложител и “Е.” ООД като изпълнител, изчислена при актуализирана цена с процент инфлация за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. в размер на 3,19 лв. без вкл.

ДДС за изминат километър разстояние и вече заплатената цена от ответника като възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 524 813,17 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (31.01.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 147 770,74 лв.

(след увеличението на този иск), представляваща мораторни лихви върху неизплатените индексирани цени за извършените услуги по договора считано от 12.02.2021г. (падежа на Фактура №0000001502/11.02.2021г.), начислени върху разликата между начислените цени в издадените в периода от 11.02.2021г. до 11.01.2022г. фактури от ищеца и индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до датата на подаване на исковата молба 1 31.01.2024г.

Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че между него и ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА е сключен договор за извършване на обществен превоз № РД 56-447/04.06.2001 г., като с него ищецът се е обвързал със задължението да извършва обществен превоз на пътници по конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт с дължина 9,500 км. – еднопосочно, а ответникът да му заплаща съответно договорно възнаграждение формиращо се на база реално изминат километър – пробег. Сочи, че договорът е сключен с период на действие 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на линията, като този срок бил продължен с подписването на допълнително споразумение от 31.10.2006 г. Поддържа, че според клаузата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от договора за всеки реално изминат километър пробег по разписание на автобусна линия № 260 възложителят заплаща 1,65 лв. без вкл. ДДС, като определената цена не подлежи на промяна, освен с процента на годишната инфлация или в случай на увеличение цената на горивото за една календарна година с над 30 % или ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни части надвиши 50 % от стойността през съответната календарна година.

Ищецът твърди, че според договора е предвидено, че дължимата цена от възложителя подлежи на заплащане в полза на изпълнителя на 12 равни месечни вноски, като 30 % от цената следваща се за текущия месец подлежи на авансово плащане, а уравняването й се извършва до 10-то число на следващия месец, като за тези плащания изпълнителят издава данъчна фактура. Тъй като ответникът бил в невъзможност да осъществява авансови плащания по договора, то страните се уговорили, че дружеството -изпълнител ще издава една фактура за цялата дължима сума. По повод уговорения размер на следващата се цена за изминат километър пробег от ищеца се уточнява, че през периода на съществуване на правоотношението по волята на страните по него на няколко пъти е била променяна установената ценова ставка, като същата е повишавана с оглед отчетената годишна инфлация, а именно считано от 16.05.2009 г. цената е установена в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС. Това е и последното споразумение свързано с промяна в размера на цената на изминат километър пробег, като в този контекст изпълнителят с няколко свои писмени изявления сочи да е известявал възложителя, че са налице предпоставки за актуализиране на цената, поради повишеният размер в индекса на измерваната годишна инфлация, но отговор и действия в тази насока от Столична община не били предприети. Сочи, че обявената от НСИ годишна инфлация генерирана за периода от 2010 г. до 2020 г. е както следва : 2010 г. – 4,5 %, 2011 г. – 2,8 %, 2012 г. – 4,2 %, 2013 г. – 1,6 %, 2014 г. – 0,9 %, 2015 г. – 0,4 %, 2016 г. – 0,1 %, 2017 г. – 2,8 %, 2018 г. – 2,7 %, 2019 г. – 3,8 % и 2020 г. – 0,1 %. Предвид тези инфлационни процеси развили се в страната през посочените години, то цената която ответната община е следвало да заплаща за километър пробег през 2021 г. относно поддържаната градска автобусна линия № 260 възлиза на 3,19 лв.

Ищецът сочи, че изпълнявайки договорните си задължения на изпълнител по цитирания договор през 2021 г. е осигурило общ маршрутен 2 пробег от 705 216,430 км. по основна градска автобусна линия 260, която е формирана като сбор от изминатите километри през всеки месец от 2021 г., както и километрите които са заплатени на по-ниска цена от 1,29 лв. без ДДС на основание чл. 50, ал. 3 и 4 от договора. Тази дейност е отчетена от „Център за градска мобилност“ ЕАД, на което ответникът е възложил дейността по отчитане на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от СО на транспортни оператори. Платената за цялата 2021 г. цена за извършените услуги по превоз на пътници градска автобусна линия № 260 от ответника на ищеца възлизала на сумата от 1 812 864,48 лв. Отчитайки клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора дължимата обща индексирана цена за извършената транспортна дейност през 2021 г. е следвало да бъде в размер на 2 250 208,79 лв. без вкл. ДДС /маршрутен пробег от общо 705 216,430 км. при цена от 3,19 лв. за изминат км./пробег/ и /маршрутен пробег от 355.235 км. по 1,60 лв. км./пробег/. Базирайки се на тези пресмятания ищецът поддържа, че за периода от м.01.2021 г. до м.12.2021 г. вкл. е носител на вземане за незаплатена индексирана цена, която възлиза в общ размер на 437 344,31 лв. без ДДС или 524 813,17 лв. с вкл. ДДС, като е направена и съответната детайлизация за формирането на цената по месеци.

Ищцовото дружество твърди, че доколкото индексираната цена за всеки отделен месец от исковия период /2021 г./ е подлежала на заплащане на датата посочена във всяка издадена фактура, то длъжникът изпада в положение на забава след настъпването на съответния ден за плащане упоменат във всяка фактура, като това упоменаване имало характера на покана за плащане. Така се поддържа, че заради допуснато закъснение в плащането на индексираната месечна цена за осъществяваните транспортни услуги през 2021г. по линия 260 за периода от 12.02.2021 г. до 31.01.2024г. е натрупана лихва в общ размер на 41 225,07 лв., а след извършеното увеличение на този иск в размер на 147 770,74 лв., като е извършена и съответната индивидуализация в периода на начисляване и размера на лихвоносното вземане за всеки месец попадащ в исковия период.

От страна на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА в законоустановения срок постъпи отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, относно сключването на процесния договор между страните, като поддържа, че същия следва да се квалифицира, като такъв за изработка. Относно клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора счита, че при лексикално тълкуване на волята на страните изразена в същата ставало ясно, че от тях не е предвидено автоматично изменение на цената при наличието на някоя от упоменатите в клаузите предпоставки, в т.ч. и промяна в индекса на годишната инфлация. Касаело се до правна възможност за актуализация в размера на цената, но не и до автоматична промяна в съдържанието на правното задължение за заплащане на следващата се цена по договора. За това свидетелствали и фактите, че страните трикратно са пристъпвали към споразумения за промяна в цената за изминат километър пробег при действие именно на този договор използвайки като основание промяна в инфлационния индекс. Тоест позоваването на ответника е, че за да се случи договорна промяна в размера на цената дължима 3 по правоотношението е необходимо да се отправи предложение до другата страна, което в случай, че бъде прието следва да се обективира в писмено споразумение – така съгласно чл. 65 от договора. Подобно предложение за изменение на цената не било постъпвало при ответника, като изпратените от ищеца до ответника три писма нямали такъв характер, защото не съдържали конкретно предложение за промяна в цената, поради реализация на дадена предпоставка за това. В подкрепа на този подход било и обстоятелството, че изпълнителят не е издавал фактури през исковия период, които да включват индексация с размера на годишната инфлация.

При условията на евентуалност ответната община се позовава на изтекла погасителна давност спрямо част от претенциите на ищеца, а именно тези начислени за периода до 30.01.2021 г., като се поддържа, че приложение с оглед характера им на периодични вземания има специалната давност уредена в нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Правото от изпълнителя да се иска индексиране на цената за периода от 2009 г. до 2019 г. вкл. се сочи, че е погасено по давност, което означавало, че ищецът няма правото да включва натрупаната през този период годишна инфлация при изчислението на следващото му се по договора плащане на километър изминат пробег през 2021 г.

На последно място ответникът сочи, че клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора предвижда възможност за промяна на цената, което не е равнозначно единствено на увеличение в размера на цената, доколкото освен инфлация е възможно и икономическа обстановка на дефлация, която предполага намаляване в цената по договора. По тази причина се оспорват изчисленията направени от ищеца, защото те не държали сметка за периодите с натрупана годишна дефлация и тя не била отчитана при изчисляването на цената по договора. Въвежда се и възражението, че в свое писмо от 17.08.2015 г. дружеството-ищец се е обърнало към ответната община, като е заявило, че дружеството няма да има никакви претенции за каквито и да е било други имуществени претенции, свързани с или произтичащи от описания договор за възлагане извършването на обществен превоз на пътници и допълнителното споразумение към него, като по същността си с това изявление “Е.” ООД надлежно се е отказало от правото да извърши индексация на цената по договора с размера на годишната инфлация, доколкото поисканите с това писмо плащания са били изпълнени от ответната община.

По отношение на предявените искове за заплащане на обезщетение за забава ответникът възразява, както с довод, че при липса на главно вземане не може да възникне отговорност за закъсняло негово изпълнение, така и с възражение, че не е бил поканен да заплати поисканата индексация, нито е имал договорно задължение да направи това по собствен почин.

В допълнителната искова молба депозирана от ищеца по делото последният поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че няма основание да се смята, че за да се постигне актуализация на договорената цена по сделката е необходимо задължително да се отправи предложение от изпълнителя до възложителя, което да бъде прието и инкорпорирано в писмено споразумение. Отбелязва се, че никъде в 4 съдържанието на договора не е вменено в задължение на изпълнителя да инициира подобно изменение на неговото съдържание в частта му отнасяща се до формиране цената за изминат километър пробег, като изложените в обратния смисъл твърдения за необходимост от такава процедура се квалифицират, като напълно голословни. Допълва, че независимо от това, че върху изпълнителя не тежи задължението да инициира процедура по промяна на цената, за да се спазват добрите търговски взаимоотношения от ищеца са били депозирани три писма до Столична община, с които тя е уведомена, че от 16.05.2009 г. /датата на сключване на последното споразумение към договора/ до момента на изпращане на писмото цената за изминат километър пробег не е променяна, като поради инфлационните процеси в годините след последната извършена актуализация е поискано това да се направи отново. Изтъкнато е, че смисълът на индексирането е с оглед защита интересите на изпълнителя при промените на пазара в течение на срока на договори за обществен превоз, и това само в хипотезата, че такива промени се проявят в обективната действителност. Когато се говори за инфлация, то трябва да се държи сметка за това, че тя представлява изменение в цената на парите – промяната в тяхната покупателна способност, като измерването на тази промяна се прави при съпоставка на покупателната способност на парите през предходната година. Това означава, че при индексация на цената с инфлационния индекс, то същия се прилага върху цената за предходната година, респективно ще се прилага при база от 2,57 лева само ако индексацията се извършва през втората година от сключването на допълнителното споразумение датиращо от 2009 г.