Определение № 24147 от 03.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47756/2024
- Вид
- Определение № 24147
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24147 гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110147756 по описа за 2024 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против С. С. К. и З. Т. К., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на дружеството, при условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга, при квоти от по ½ част за всеки от тях, сума в размер на 2322,02 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, по отношение на който ответниците разполагат с ограничено вещно право на ползване, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 329,80 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.05.2024 г., 78,77 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 17,49 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 16.07.2021 г. – 07.05.2024 г. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане заповедното производство, по което в полза на дружеството е издадена невлязла в сила заповед за изпълнение чл. 410 ГПК, да бъде приложено по настоящото дело. Ищецът прави искания за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В исковата молба ищецът е обективирал искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Д.“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Обективира искане по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, евентуално чл. 192, ал. 1 ГПК, за задължаване на „Д.“ ЕООД за представянето на писмени документи, които счита за относими към настоящия правен спор.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който вземат становище за неоснователност и недоказаност на 1 предявените искове. Правят искане за привличане на И. С. Р. като трето лицепомагач. Предявяват обратни искове срещу третото лице-помагач по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК. Представят писмени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства. Обективират искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
С предявените при условията на евентуалност обратни осъдителни искове ищците претендират осъждането на И. С. Р. за заплащането на вземанията, предмет на главните искове. Поддържат направените доказателствени искания с отговора на исковата молба.
С Определение № 46378/14.11.2024 съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответниците И. С. Р., като е приел за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове от С. С. К. и З. Т.
К. срещу И. С. Р..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по обратните искове е подала отговор на обратната искова молба, с който взема становище за неоснователност на обратните искове.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че следва да приеме представените от страните документи като писмени доказателства по делото, да уважи искането на ищеца за конституиране на трето лице-помагач, както и да приложи заповедното производство, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът, счита че не следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи по делото, доколкото същите имат за цел установяване на факти, които не се спорят от страните. Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, тъй като същите са необходими за правилното решаване на правния спор.
Искането на ответниците по главния иск и на ответницата по обратния иск за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели следва да бъде уважено, доколкото има за цел установяването на правнорелевантни факти по спора. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК, съдът допуска по един свидетел на ответниците по главния иск и на ответницата по обратния иск.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2025 г. от 11:00 ч., за което страните (включително конституираното трето лице-помагач) да бъдат призовани.
П Р И Е М А приложените от страните документи като писмени 2 доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 31941/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на експертизи.
ДОПУСКА, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ответниците по главния иск и на един свидетел на ответницата по обратния иск при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против С. С. К. и З. Т. К., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на дружеството, при условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга, при квоти от по ½ част за всеки от тях, сума в размер на 2322,02 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, по отношение на който ответниците разполагат с ограничено вещно право на ползване, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 329,80 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.05.2024 г., 78,77 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 17,49 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 16.07.2021 г. – 07.05.2024 г. Ищецът е изложил доводи, че за процесните вземания в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 31941/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 св, която не е влязла в законна сила. Твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, спрямо който ответниците са вещни ползватели, находящ се в гр. *** която била на стойност от 2322,02 лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение, в размер на 329,80 лева, начислено за периода 15.09.2022 г. – 07.05.2024 г. Твърди, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от „Д.“ ЕООД, поради което ответниците дължали на дружеството и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 78,77 лева, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 17,49 лева, начислена за периода 16.07.2021 г. – 07.05.2024 г. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответниците дължат в полза на „Т.С.“ ЕАД заплащането на процесните вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при условията на разделната им отговорност, в размер на ½ част от дълга за всеки от тях. Претендира 3 разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. И., са подали отговор на исковата молба. Оспорват предявените искове по основание и размер. Сочат, че в рамките на процесния период не са използвали имота, съответно не са потребили доставена от дружеството топлинна енергия. Твърдят, че процесният имот се използва от дъщеря им, в качеството й на собственик, поради което същата дължи заплащането на търсените вземания. В тази връзка, молят съда да конституира като трето лице-помагач на тяхна страна дъщеря им И. С. Р..
В срока за отговор на исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, ответниците са предявили обратни искове срещу И. С. Р.. Излагат доводи, че по силата на договор за дарение са прехвърлили в полза дъщеря им И. С. Р. процесния имот, спрямо който са си запазили пожизнено ограничено вещно право на ползване. Твърдят, че след като дъщеря им се е омъжила, същата се е установила да живее в жилището заедно със семейството си, поради което ответниците обитават недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
118, вх. „Б“, ет. 2, ап. 33. Поддържат, че в рамките на исковия период процесният имот е използван от ответницата И. Р., поради което същата дължи заплащането на претендираните от дружество вземания. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените искови претенции от страна на ищеца, претендират осъждането на ответницата по обратните искове за заплащането на процесните вземания, предмет на главните искове.
Обективират искане за разноски.
С Определение № 46378/14.11.2024 съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответниците И. С. Р., като е приел за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове от С. С. К. и З. Т.
К. срещу И. С. Р..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по обратните искове е подала отговор на обратната искова молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че в рамките на исковия период не е използвала процесното жилище. Сочи, че не е лишила ищците от ефективното упражняване на правата им спрямо имота. Излага доводи, че считано от 2021 г. живее в село ***, а от началото на 2023 г. е с постоянно пребиваване в Република Франция. Поддържа, че не са налице основания за осъждането й за заплащане на претендираните при условията на евентуалност суми. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, при условията на пасивно субективно съединяване, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени обратни осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните следва да бъде отделено обстоятелството, че ответниците С. С. К. и З. Т. К. са носители на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот с адрес: гр. ***.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и 4 ответниците, по силата на който е доставил топлинна енергия в твърдените количества в процесния имот и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.