Определение № 318 от 25.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 25.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000227 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА АД, ЕИК 203284077, Варна, срещу определение №260123/21.03.2023г., постановено по т.дело №935/2018г. по описа на ВОС, с което съдът е оставил без уважение молба на дружеството от 16.02.23г., уточнена като молба по чл.248 ГПК от 20.02.23г., за присъждане на третото лице -помагач на длъжника в производството - Морска градина Варна АД, сторените разноски за адв.възнаграждение в размер на 7 750 лева.

В жалбата се излага, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и вместо това уважаване на искането по чл.248 ГПК с присъждане на жалбоподателя, в качеството му на трето лице помагач на ответника в производството по т.дело №935/2018г. на ВОС, на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, на основание специалните разпоредби на чл.694, ал.4 и ал.8 от ТЗ.

В жалбата се изтъква, че съдът е извършил неправилно стеснително тълкуване на на чл.78, ал.10 ГПК, без да съобрази специалните клаузи на чл.694, ал.4 и ал.8 от ТЗ и характера на производството по чл.694 ТЗ. Съдът не е отчел, че несъстоятелния длъжник МОРСКО КАЗИНО ЕАД /в н./ е 100% собственост на ищеца по иска ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД /в н./ и прекратяването на производството по делото е обусловено именно от поведението на едноличния собственик и кредитор Петрол холдинг АД, съответно е налице голяма вероятност от процесуална пасивност на длъжника. Прави се довод, че заинтересованото дружество –жалбоподател не е разполагало с възможността да встъпи /или да бъде конституирано/ като съищец, поради липса на правен интерес за това. Поради това същото е могло да встъпи единствено като трето лице –помагач на длъжника съгласно чл.694, ал.4 ТЗ, независимо от наличието на интерес от отхвърляне иска на друг кредитор – Петрол холдинг АД, за включване вземането му в приетите вземания срещу Морско казино ЕАД /в н./. Именно поради това както и своевременно отправеното искане, съдът е конституирал кредиторът Морска градина Варна АД като трето лице помагач в

1 производството. Жалбоподателят извлича доводи за интереса си от производството и от разпоредбата на чл.694, ал.8 ТЗ както и по аналогия от друго производство – по т.дело №918/2018г. на ВОС. Прави се довод, че встъпилият не е просто трето лице- помагач на длъжника, а трето заинтересовано лице, предвид което се налага специфичен прочит на правилото в чл.78, ал.10 ГПК. Това се налага и от обстоятелството, че третото лице участва в производството в защита и на свой собствен интерес. Сочи се отделно, че разпоредбата на чл.78 ГПК допуска непоследователност в правното положение на третото лице -помагач като го лишава от възможността да претендира разноски, независимо че то може да упражнява всички останали процесуални права на страните съгл. чл.221 ГПК. Счита, че е налице непълнота на процесуалната уредба, която следва да отчита интереса и качеството, в което действително участва в процеса третото лице. Претендира се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.248 ГПК в полза на третото лице.

В срока за отговор е постъпило становище по частната жалба на насрещната страна ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД/в н./, чрез синдика М. В., с което се оспорва нейната основателност.

Считат определението на съда за напълно съобразено с разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК и правилно по същество. Третото лице –помагач дефинитивно няма право на разноски за производството, макар да дължи такива на главните страни.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима – подадена от легитимирана страна в производството, в срока за обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество на жалбата въззивният състав я намира за неоснователна. За да се произнесе по същата съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД /в н./ срещу Морско казино ЕАД /в н./ при задължителното участие на синдика на същото, по обективно съединени искове на ищеца за установяване съществуване на вземане на ищеца от длъжника, произтичащо от договор за заем от 28.12.2002г., за следните суми: 207 884.25 лева, дължима лихва за периода от 01.12.2004г. до 31.01.2011г. по изменение на чл.3 от договора за заем, сключен през 2002г.; вземане в размер на 324 019.78 лева, неустойка за неизпълнение на основание чл.8 от договора за заем, в размер на законната лихва върху неплатената, но изискуема част от цялата усвоена сума както и вземане в размер на 479 138.16 лева, лихва за забава от 31.12.2011г. до предявяване на вземането.

В производството с определение от 11.11.22г. е било конституирано и дружеството Морска градина Варна ЕАД, кредитор с прието вземане в производството, като трето лице помагач на длъжника Морско казино ЕАД /в н./. С допълнителна молба в хода на производството третото лице –помагач Морска градина Варна АД е направило искане за прекратяване на производството поради липса на процесуална правоспособност на длъжника Морско казино ЕАД, което дружество било заличено от ТР на основание чл.632, ал.4 ТЗ, въз основа на влязло в сила решение по т.дело №1495/2016г. на ВОС. Дружеството, чийто помагач е Морска градина Варна ЕАД е заличено от ТР на 26.01.2023г. Поради това с определение от 27.01.2023г. производството по т.дело №935/2018г. на ВОС било прекратено.

Въз основа на допълнително депозирано искане от третото лице помагач и липса на предходно произнасяне, съдът с определението си от 21.03.23г. е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за присъждане разноските за адв.възнаграждени на Морска градина Варна АД.

Съдът намира изложените от жалбоподателя доводи във връзка с обективните и субективни предели на решенията по чл.694 ТЗ за ирелевантни относно преценката дължат ли се на третото лице помагач в това производство, сторените от последното разноски.

Съгласно приложимите норми на чл.78 ГПК, въз основа на препращането и по аргумент от чл.621а ТЗ, на третото лице –помагач не се дължат сторените разноски /така чл.78, ал.10 ГПК/. Съдът е изложил изрични мотиви относно липсата на основание за 2 присъждане на разноски и на главните страни с оглед отпадане на процесуалната правоспособност на длъжника и интереса от обусловените искове по чл.694 ТЗ.

По правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В случая е отпаднала допустимостта на производството по иска, съотв.възможността за произнасяне по исковете. Като подпомагаща страна, третото лице - помагач поначало има различно процесуално положение в сравнение с главните страни в производството. То, независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото съгласно чл.221 ГПК, включително да подава жалби, за да брани пряко, обаче не свое, а чуждо - на подпомаганата главна страна - субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице - помагач поначало е и в негов интерес, но в рамките на чужд процес - по спор между главните страни по делото. Именно от това изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл.78, ал.10 от ГПК, като оставя на третото лице - помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува да участва активно и да извършва процесуални действия, респ. да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено в свой интерес.

В случая, с оглед заличаване на търговеца, чиито интереси брани третото лице, наред със своя интерес, и прекратяване на производството по несъстоятелност, обусловените от това производство искове, каквито са исковете по чл.694 ТЗ, са лишени от интерес и са недопустими. Първопричина за това е отпадане на процесуалната правоспособност на страна в производството, съотв. и на легитимацията на ищеца като кредитор в производството по несъстоятелност на заличен търговец. Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с участие в производството по обусловените искове на други заинтересовани кредитори не променя извода, че тези лица участват на свой риск, тъй като решението им е противопоставимо съгласно чл.694, ал.8 ТЗ. Процесуалното положение на третото лице /кредитор/ в това производство не е по-различно от положението на третото лице в общото исково производство съгласно чл.223 ГПК вр.чл.694, ал.8 ТЗ. Без значение за преценката на съда е и обстоятелството, че ищецът е едноличен собственик на ответното дружество – длъжник. Именно поради това е предвидено задължителното участие на синдика като орган на универсалното производство.

Няма основание съдът да тълкува разширително или корективно нормата на чл.78, ал.10 ГПК - разпоредбата, която изключва правото на третото лице на разноски, се намира в частта, която урежда съразмерното разпределение на разноските в производството съгласно правилата на чл.78, ал.1 - 4 ГПК, като не допуска възможност за друго, освен буквално тълкуване на разпоредбата на ал.10. В този смисъл, третото лице няма право на сторените разноски за производството, независимо дали реално са извършени такива.

Поради достигане до идентични правни изводи на сторените от първоинстанционния съд, определението следва да бъде потвърдено.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260123/21.03.2023г., постановено по т.дело №935 по описа за 2018г. на ВОС, ТО, с което е оставена без уважение молба на МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА АД, в качеството на трето лице помагач на длъжника в производството 3 по чл.694, ал.2 ТЗ, за присъждане на сторените разноски за адв.възнаграждение съгласно чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване на страната с частна касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4