Акт от 26.10.2018, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 2059/2018
- Подписан
- 26.10.2018
- В сила
- 14.11.2018
Цитирани разпоредби
- Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл.40 ал.1-4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
26.10.2018 г. номер .................. град
ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд на 28 септември
Тринадесети наказателен състав година
2018
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 2060 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на И. А.Е., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 17-0938-003025 от 16.06.2017 г. на Началник Сектор “Пътна Полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на И. А.Е. глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. А.Е., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като изцяло оспорва описаната както в АУАН, така и в НП фактическа обстановка.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 17-0938-003025 от 16.06.2017 г. е издадено въз основа на Акт № 3025 от 06.06.2017 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че:
На 06.06.2018 г. около 14:15 часа в гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“ до III ДКЦ, движейки се в посока блок 5 към ул. „Лозенка“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва маневра да влезе в реда на паркирани МПС-та, като не преценява страничното разстояние от паркираният лек автомобил „***" с рег. № ***, като го удря в предна лява част. ПТП с материални щети.
Нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя !!!
На първо място, от така описаната фактическа обстановка, не става ясно за какво е наказано лицето, т.к. от фактическа страна се описва единствено, че ПТП е станало " гр.
Плевен, ж.к. „Сторгозия“ до III ДКЦ, движейки се в посока блок 5 към ул.
„Лозенка“, извършва маневра да влезе в реда на паркирани МПС-та, като не преценява страничното разстояние от паркираният лек автомобил, като го удря в предна лява част. ПТП с материални щети.
От правна страна жалбоподателят е наказан за нарушаване правилата за извършване на маневра, които задължават съобразяване със скоростта и посоката на движещи се МПС. Нарушението е непълно описано от правна страна, като липсват част от съставомерните признаци, визирани в чл. 25 ал.1 от ЗДвП.
Описано е "предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението без да се съобрази с тях".
Съставът на нарушението, обаче, е съвсем различен и изисква "...да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение".
Подобни съставомерни признаци не са описани.
Нестава ясно за какво е наказано лицето и тъй като не е конкретизирана правната хипотеза на нарушението.
Деецът е наказан по чл. 179 ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Т.5 обаче, има множество хипотези и не става ясно за коя от тях е наказано лицето.
На второ място, от свидетелските показания на актосъставителя К.Ч.П. се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят М.С.М., също не е очевидец на нарушението.
Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН: на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението.
С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те.
Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.
Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :
- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.
При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителят изрично е подчертал в АУАН-а съставен на мястото на ПТП, че колегата му М.М. е свидетел при установяване на нарушението,което не отговаря на истината !
Вторият полицейски служител е свидетел единствено и само относно съставения АУАН.
На следващо място, видно от представеното по делото наказателно постановление, в него не е извършено конкретно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, включително и доказателствата, които го потвърждават. Посочено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил, извършва маневра да влезе в реда на паркирани МПС като не преценява ограниченото разстояние от паркираният лек автомобил, като го удря в предна лява част. ПТП с материални щети, като съдът намира че така описано не изяснява фактическата обстановка по делото и самото извършване на административно нарушение.
Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на лекия автомобил- жалбоподател по делото, не е направен задължителният оглед на место, не е установена по безспорен начин механизма на самото съприкосновение и дали водачът е имал практически възможността да реагира своевременно и да спре.
Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d004e44-7222-44f8-a777-ffdf3b0a8990