Решение № 201 от 20.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Ангелина Богданова при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600498 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 9, постановена на 19.06.2025 г. по НОХД № 206/2024 г., Районен съд – Свищов е признал подсъдимия И. С. С. за невиновен в това на 23.09.2022 г., в гр. С., да е причинил на И. Д. И. средна телесна повреда – травма на крайна фаланга на пети пръст на дясна китка, довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок над 30 дни, затруднена хватателна функция на китката със срок на лечение и възстановяване около два месеца, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Същата била постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като при правилната им оценка и анализ съдът би достигнал до други правни изводи. Не се сочат 1 конкретни оплаквания срещу атакувания първоинстанционен акт.

Допълнение към протеста не е постъпвало.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на ВТОП поддържа протеста срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като счита, че при постановяването й неправилно са преценени и анализирани доказателствата по делото.

Подсъдимият И. С. С.о не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Ведно със своя защитник в лицето на адвокат С. П. изразяват становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което молят да бъде потвърдена. Излагат съображения в тази насока.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивният протест е процесуално допустим, като подаден от правоимащо лице, имащо право и интерес да протестира процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Съдът, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите и е приобщил писмените доказателства и доказателствени средства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното детайлно преповтаряне.

Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС приема за осъществена описаната фактическа обстановка. Безспорно установено от фактическа страна е прието от първата инстанция следното:

И. С. С. е роден на 25.04.1975 г. в гр. Русе. Завършил е средно специално образование. Не е осъждан. Работи като импресарио. Една от дейностите му е да наема парцели в населени места, където се провеждат панаири и други увеселителни мероприятия и да ги преотдава под наем.

2

И. Д. И. живее в гр. П. Той е собственик на мобилен увеселителен парк и го монтира на различни места в България, където и когато има панаири или други увеселителни мероприятия.

И. Д. И. и подсъдимият И. С. С. се познават от години, във връзка с работата си, засичали са се по панаира и празници в различни населени места.

Не са в добри отношения точно по повод работата си, имали са конфликти за разпределение на места, разположение на атракциони и т.н.

В периода 22.09.2022г. - 25.09.2025г. в град С. се провеждали традиционните градски празненства „Свищовски лозници“. По този повод в града били и подсъдимият С. и свидетелят И. На 22.09.2022 г. свидетелят И.

И., заедно със сина си свидетелят Д. Д. и други работници извършвал монтаж на увеселителния парк /блъскащи се колички, въртележки и др./ на парцел, който е общинска собственост и се намира на паркинга зад сградата на СА „Д.

А. Ценов“. Тогава свидетелят И. И. видял, че свидетелят П. Л. монтира надуваеми замъци, които ще пречат на входа за увеселителния парк. Те били на площ, която е собственост на частно лице и се отдава под наем от подсъдимия И. С.. Свидетелят И. И. разбрал, че подсъдимият И. С. целенасочено е казал замъците да бъдат монтирани точно там, за да пречат на входа за увеселителния му парк. Това подразнило И. И. Той се обадил на свидетеля Е. А., който е директор на Общинско предприятие „Пазари – Свищов“. С негово съдействие и със съдействието на служители на МВР, сред които свидетеля И. И., проблемът бил разрешен същия ден, като свидетелят Лехчански разположил надуваемите си замъци по начин да не се пречи на достъпа до съоръженията на свидетеля И. И. Това обстоятелство довело до поредно напрежение между И. И. и подсъдимия И. С., като на следващия ден се е стигнало до сблъсък с причинени телесни повреди.

Съгласно описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт - на 23.09.2022г., около 17.00 -18.00 часа, свидетелят И. И. минал покрай преместваем обект тип шатра, функциониращ като заведение за продажба на скара и бира, стопанисван от свидетелите В. С. и Д. С. и находящ се на площад „Алек“ в гр. С., на парцел, който последните двама наемат от подсъдимия С..

По това време подсъдимият С. бил там, заедно със свидетеля Ж. П. Като видял свидетеля И. И., подсъдимият му подвикнал да отиде при него. И. И. се приближил и между двамата възникнал спор относно случилото се предния 3 ден. В един момент свидетелят И. се обърнал с гръб и тръгнал да си ходи.

Тогава подсъдимият С. станал, взел един стол и ударил с него свидетеля И. И. по гърба. Последният веднага си предпазил главата с ръцете, като в същото време паднал на земята. Падайки, свил тялото си, за да може да се предпази по-добре. Тогава подсъдимият С. го ударил още няколко пъти в областта на главата и тялото със стола. Докато го удрял към главата, удрял и по ръцете на свидетеля И. И., който продължавал да я предпазва с тях. Междувременно около двамата се събрали хора /сред тях свидетелите Р. Н., К. К., Е. А. и П.

П./. Свидетелят Р. Н. се опитал да ги разтърве, при което подсъдимият С. също паднал на земята. През това време свидетелят И. И. се изправил и си тръгнал. Малко след като всичко приключило там отишъл и свидетелят Г.М.

Очевидец на нанесените удари по свидетеля И. И. станал и намиращия се наблизо свидетел А. Г. А.

На мястото бил повикан полицейски автопатрул в състав – свидетелите Д. Д. и И. И. Тогава свидетелят И. забелязал, че двете ръце на И И са зачервени, а по пръстите му има подутини.

На 23/24.09.2022 г. свидетелят И И заминал за гр. П и на сутринта отишъл на преглед при травматолог /свидетеля А. С./, който го насочил към неврохирург.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, свидетелят И И е получил кръвонасядания с оток по лява китка и лява предмишница, оток и кръвонасядания по пръстите на лява китка, кръвонасядания по дясна предмишница, разкъсване на ставна капсила и сухожилиена крайна интеринтерфалангеарна става на пети пръст на дясна китка, охлузна рана на дясна подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинили на свидетеля И И следните телесни повреди: травмата на крайната фаланга на пети пръст на дясна китка е причинила трайно затруднение в движението на десен горен крайник /над 30 дни/, затруднена хватателна функция на китката със срок на лечение и възстановяване около два месеца. Охлузната рана на дясна подбедрица е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички останали травми са причинили болки и страдания за около 7 дни.

Според вещото лице, описаната травма на пети пръст на дясна китка по характер и местоположение /травма на сухожилието и ставната капсула на 4 крайната интерфалангиална става причинило характерна деформация „пръстчукче“ е в резултат от директен удар върху гърба на пръста – крайната фаланга на пръста и не може да се получи при нанасяне на удари със свита в юмрук китка върху част от човешко тяло и друг тъп предмет. Това характерно увреждане най-често се получава при защитно положение на китката.

При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, че обвинението срещу подсъдимия И. С. С. за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.

2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК е недоказано.

Безспорно е приетото за установено от първоинстанционния съд, че на 23.09.2022 г. е имало сбиване с участието на подсъдимия С. и пострадалия И И. Настоящото наказателно производство е образувано по отделени материали от ДП 341/2022 г. по описа на РУ на МВР Свищов, което е водено за причинена средна телесна повреда на И. С. С. - счупени носни костици.

По делото са събрани гласни доказателства , като условно може да се разграничат няколко групи свидетели, в зависимост от това кой коя версия подкрепя, като за състава на изпълнителното деяние, реално няма свидетели очевидци, които да дадат категорични показания.

Прокуратурата обосновава тезата си с показанията на свидетелите Р Н, К К, Е А, П П и А Г А. Според първите трима свидетели, в шатрата на свидетелите С, където подсъдимият С. седял на маса, са отишли свидетелят И Д И, заедно със сина си и още едно лице от мъжки пол /вероятно техен работник/ , нападнали са подсъдимия И. С. и са го били. И. С. паднал на земята, бил в кръв. Никой от тези свидетели не споменава за удар, нанесен от подсъдимия И. С. на свидетеля И И с дървен предмет, от към гърба или където и да било другаде. Правилно е приетото от първия съд, че показанията на тези свидетели както от досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие по никакъв начин не се доближават до възприетата в обвинителният акт фактическа обстановка на база техните показания. Единствено свидетелят А. Г.А., чийто показания са приобщени по реда на чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК свидетелства, че е „видял И. да замахва с нещо дървено и е ударил И, който лежал в това време на земята“. Районният съд е акцентирал върху това, че тези показания са изолирани от другите, а освен това свидетелят А. заявява, че в този момент е имал работа - клиенти на сергията и не е видял много.

5

Освен това, отново по негови сведения, се е намирал на 30-40 метра, което разстояние въобще не е малко, още повече при липса на пряка видимост - има разположени сергии, шатри, атракциони и движещи се хора. Този свидетел е от гр. П, като е регистриран на един и същи адрес с пострадалия И И, което е отчетено от проверявания съд.

Самият пострадал И И е дал много противоречиви и непоследователни показания. Според него отишъл в шатрата по покана на управителя –свидетеля С. /който пък не споменава такова нещо/, бил сам, видял на маса подсъдимия С., разменили си реплики, след което той се обърнал да си ходи и получил удар в гръб от подсъдимия С.. Тези твърдения също не се припокриват с другите гласни доказателства - всички свидетели говорят за сборичкване, и то не само между И. И.и И. С., а и на други лица. Според свидетелите К. К., Е А и П П на инцидента И П /свидетеля И. Д. И./ е бил с още две лица, едното от които синът му. Последният в показанията си, приобщени по реда на чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1 т. 5 от НПК, заявява че нищо не е видял, защото по това време работел на касата на атракциона. Самият И. Д. пък твърди, че синът му е бил в П. и той го довел впоследствие, след инцидента, за да му помага да демонтират съоръженията.

Незаинтересувани и безпристрастни свидетели по делото са свидетелите Д. С. и В. С., в чийто обект се е разиграла ситуацията, и които са възприели много откъслечна част от случая и пристигналите по сигнала до ЕЕН 112 служители на полицията – свидетелите И И и Д Д, но пък те са пристигнали след приключване на сбиването.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cff5acd-55c5-4942-bdc9-d6950cf4b3d8