Определение № 816 от 09.10.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 503/2025
- Вид
- Определение № 816
- Подписан
- 09.10.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410,ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13,ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13,ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3,ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5,ал.13 · Закон за потребителския кредит
- чл.5,ал.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.8,ал.7 · Закон за потребителския кредит
- чл.3,т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл.293 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 816 гр. Ловеч, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500503 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Инвест Финанс енд Брокерс”ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.*****, представлявано от Aнт.Aнт.,чрез адв.А. Н.-съдебен адрес гр.****, срещу Разпореждане №2019/10.07.2025г.,пост.по ч.гр.д.№700/2025г. на РС-Тетевен.
Не се съгласява с извода на съда за липса на доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземането към него. Счита,че този извод противоречи на трайната практика на ВКС.Обяснява,че уведомлението е изпратено на посочения от потребителя адрес за кореспонденция в с.***,*****. С договора е поел ангажимент при промяна на адреса да уведоми кредитора и не го е сторил.При проверката си и съдът е установил, че това е актуалният му адрес.
Твърди,че в случая потребителят не е добросъвестен,а кредиторът е положил всички усилия да му връчи уведомлението.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 16.07.2025г., а жалбата е подадена на 21.07.2025г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№700/2025г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
На 27.05.2025г. пред РС-Плевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.
№3255/2025г. по описа на съда. Заявителят „Инвест Финанс енд Брокерс“ЕООД е предявило вземане срещу С. С. К. с посочен адрес в гр.***, за следните вземания: главница от 350лв.,дължима по Договор за потребителски кредит № OL 00004443 от 21.10.2019г., договорна лихва от 0.78лв. за периода от 21.10.2019г. до 20.11.2019г., законна лихва върху главницата от 186.89лв. за периода от 20.11.2019г. до 15.05.2025г., такси в размер на 217.19лв.,ведно със законната лихва върху 1 главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, Претендира и заплатената държавна такса от 25.76лв.и адвокатско възнаграждение от 780лв. Посочено е,че договорът е сключен чрез електронна платформа Credito.bg(чл.1 от договора). Съгласно чл.2 страните са се съгласили,че договорът се счита за сключен с въвеждането на уникален код,който кредиторът е изпратил на длъжника. Постигнато е и съгласие,че въвеждането на този уникален код се приравнява и има силата на положен саморъчен подпис от страните,съгл. чл.13,ал.4 от ЗЕДЕП. Посочено е,че вземането е задължение по договор за предоставяне на гаранция, сключена с „КРЕДИТО“ЕООД,което е цедирано на „Инвест Финанс анд Брокерс“ЕООД с договор от 16.10.2024г. Длъжникът е уведомен за цесията чрез Телепоща на 04.02.2025г. Усвоената сума е 350лв.Срокът на договора вече е изтекъл-на 20.11.2019г. Не е направена предвидената 1 погасителна вноска.
Към заявлението са приложени-пълномощно и заверени копия от: Договор за парвна защита и съдействие,индивидуален договор за потребителски кредит с № OL 00004443 от 21.10.2019г.,Приложение №1 към договора,озаглавено Погасителен план,Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.10.2024г.,Приложение №1 към него,справка от ТРРЮЛНЦ, Уведомление по чл.99 от ЗЗД,известие за доставяне на „Телепоща“.След справка за настоящия адрес (с.***,Община Тетевен) делото е изпратено по подсъдност на РС-Тетевен.
По образуваното ч.гр.д.№700/2025г. РС-Тетевен е дал указания (Разпореждане №1776/18.06.2025г.) за излагане на обстоятелствата, от които произтича вземането.
В изпълнение на указанието заявителят е уточнил,че уведомителното писмо за цесията е изпратено на длъжника на 04.02.2025г.,като върху разписката е отбелязано,че е получена от „Български пощи“ на 05.02.2025г.,но не са могли да я връчат,тъй като лицето е сменило адреса си.
Позовава се на неизпълнение на задължението на потребителя по чл.15 от договора да уведоми при промяна на адреса си. Уведомлението е изпратено на декларирания от него адрес за кореспонденция.
С обжалваното Разпореждане №2019/10.07.2025г. РС-Тетевен е приел,че не са представени доказателства за връчване на уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД, поради което е отхвърлил заявлението изцяло.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 410,ал. 3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител, какъвто е и настоящият случай, към заявлението следва да се приложи договорът, заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи– основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
При твърдения за наличие на качеството „кредитор“ заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация, съотв., че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник. Нужно е да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажиране по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Въззивният състав намира,че заявлението не е било редовно,тъй като изобщо не са направени изявления как е сключен договорът,кога и как е предоставена заемната сума,съотв.усвоена ли е от длъжника и как.
Видно от заявлението и от приложеното копие на договора,същият попада под регламентацията на ЗПФУР,с оглед предвиденото сключване чрез електронна платформа Credito.bg.Така освен изискванията на ЗПК,следва да се съобразяват и специалните на ЗПФУР. В случаите,когато сключването от разстояние не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител (чл.5,ал.13 от ЗПК), както и в случаите по ал.10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, предоставя преддоговорната информация чрез формуляра 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.5,ал.9 от ЗПК не отпада и изискването за предоставяне на потребителя да се запознае със "стандартен европейски формуляр", съгласно приложение № 2
В чл.18,ал.1 от ЗПФУР е предвидено, че при тези договори доставчикът е длъжен да докаже,че е : изпълнил е задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл.12,ал.1 или е получил съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП(сега ЗЕПЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях(чл.18,ал.2 и ал.3 от ЗПФУР).
Съгласно чл.3,ал.1 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3,т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014г.) – или електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл.13,ал.3 от ЗЕДЕУУ електронният документ се подписва с електронен подпис,който представлява „данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“-чл.13,ал.1). Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен (чл.13,ал.4 от ЗЕДЕУУ).Когато тези предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл.180 ГПК и чл.18,ал.3 ЗПФУР.
Отделно –в самия договор е предвидена система от действия в електронна среда, извършването на които обективира и доказва постигане на съгласие за обвързване с договореностите. Така след регистриране на искането на потребителя се предоставя стандартният европейски формуляр(т.1.3). Следва задължение на кредитора да го уведоми за обстоятелствата по т.1.8.1-8(съотв.чл.9 ЗПФУР, чл.8,ал.7 от ЗПК). В случай,че одобри искането съгласно т.3.1.1 следва да изпрати на електронния адрес на потребителя проект на договора. Съгласието си със съдържанието потребителят удостоверява „..чрез СМС потвърждаващ код,който след въвеждането си прави активен бутон “Подпиши“ в профила на кредитополучателя“. В т.3.1.4. е предвидено съгласие на страните потвърждаването на договора да се извърши с въвеждането на уникалния код,на което придават силата на саморъчен подпис,съгласно чл.13,ал.4 от
ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) и т.3.1.5, чл.2 от договора. След като кредитополучателят потвърди сключването на договора, въвеждайки универсалния код,кредиторът незабавно превежда сумата по банковата сметка на лицето.
В случая към заявлението е представено единствено заверено копие от договора и погасителен план. Съобразявайки обхвата на проверка в заповедното производство по чл.410,чл.411,ал.2 от ГПК, заявителят следва да приложи както договора за потребителски кредит,така и сведение за изпълнението на всяка от описаните стъпки, водещи до извод,че е възникнало облигационното правоотношение, в предвидената последователност. Такива в случая липсват. Няма както данни,така и твърдения как и кога е отправено искане за отпускане на заема, кредиторът е предоставил ли е на потребителя преддоговорната информация, получил ли е последващото съгласие за сключване на договора,преведена ли е сумата-кога и как-последното отчитайки,че договорът за заем е реален. Нормата на чл.18,ал.1 от ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил срокове по чл.12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Всяка една 3 от тези стъпки може да бъде възпроизведена и обективирана,за да се обосноват твърденията за наличие на комуникация в електронна среда,съотв.валидно сключен договор.
По изложените съображения въззивният състав счита, че подаденото заявление не е било редовно и заповедният съд не е следвало да пристъпва към разглеждането му по същество,макар да се споделят и мотивите за липса на доказателства за уведомяване на кредитополучателя за цесията. В договора от страна на С. К. освен административният адрес в гр.***(а не както жалбоподателят твърди в с.***),са посочени и електронен адрес и телефонен номер,на които също е могло да бъде търсен.
Макар и при други мотиви крайният извод на заповедния съд за отхвърляне изцяло на заявлението на „Инвест Финанс енд Брокерс“ЕООС срещу С. С. К.,по договор с №OL 00004443 от 21.10.2019г.,сключен с „КРЕДИТО“ЕООД с ЕИК 204554530,което вземане е цедирано на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.10.2024г., е правилен и следва да се потвърди постановеното Разпореждане №2019/10.07.2025г.,пост.по ч.гр.д.№700/2025г. на РСТетевен,като законосъобразно.