Решение № 5237 от 24.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5237 гр. София, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от С. Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110155741 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ОТП ************ ЕАД /заместен на основание чл. 227 ГПК от **** ЕАД/ срещу Т. Д. А. искове – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на парични задължения с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 39928/2015 по описа на Софийски районен съд, 58 състав е издадена Заповед по чл. 417 ГПК- в размер на 1 249 л е в а главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.07.2015 г./ до окончателното плащане, 348,20 лева - договорна лихва за периода 23.06.2014 г. – 07.07.2015 г., 105,75 лева – законна лихва за периода 01.07.2014 г. – 07.07.2015 г. 120 лева – заемни такси, които суми се претендират като дължими по договор за стоков кредит № 32165/09.06.2014 г., сключен между ответника и „*****“ АД, вземанията по който договор срещу ответника са прехвърлени на „ОТП ************ ЕАД с договор за цесия.

От страна на ищеца се твърди, че на 09.06.2014 г. между „*****“ като кредитор и Т. Д. А., като кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № 32165, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата от 1249 лева за закупуване на преносим компютър DELL – 1 бр. с цена 1 249 лева от „Технополис България“ ЕАД. В чл. 3 от договора било уговорено, че кредитът се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца; кредитът е усвоен на 09.06.2014 г. за закупуване на стоката, посочена в договора за кредит и от търговеца е издаден касов бон на същата дата на стойност 1249 лева, фактура и уведомително писмо, което съдържа декларация, подписана от ответника. Твърди се, че срокът на кредита е 12 месеца с ОЛП 25.80 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ – 29.13 %., като крайният падеж е 09.06.2015 г., който е настъпил към момента 1 на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Твърди, че ответникът не е изпълнител задължението си да върне кредита, породи което е подадено заявлението и исковата молба.

От страна на ответника с подадения Отговор се оспорва да е сключвал посочения договор за стоков кредит, оспорва положените за ответника подписи в договора, в общите условията, декларация към него, дубликат на фактура, декларация към уведомително писмо, декларацията за преддоговорна информация от 09.06.2014 г. Твърди, че е станало кражба на лични данни на ответника. Оспорва договора за цесия, тъй като длъжникът не е уведомен за нея. Моли съда да го изключи като доказателствено средство.

Прави възражение, че уговорката за разходи за събиране на просрочени задължение е нищожна, тъй като противоречи със закона и на добрите нрави, а неустойките и лихвите върху тях са прекомерно високи. Прави възражение за нищожност на ОЛП и ГПР, тъй като бил определен в прекомерен размер.

Сочи, че няма доказателства кога са усвоени сумите по кредита, а лихвата е прекомерно завишена, поради което следва да се намали до законния лихвен процент върху главницата. Прави възражение за нищожност на целия договор, тъй като шрифтът е под законоустановения размер. Позовава се на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като счита, че клаузата за лихва е нищожна, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Твърди, че длъжникът не е уведомен за настъпилата изискуемост на кредита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представения по делото Договор за стоков кредит № 32165, на 09.06.2014 г. между Т. Д. А., като кредитополучател, и „*****“ АД, като кредитор, е сключен договор за отпускане на стоков кредит. – за кредит в размер на 1249 лева и за закупуване на 1 бр. преносим компютър „Dell“ на стойност 1 249 лв.; срок за издължаване на сумата по кредита - 12 месеца, годишният лихвен процент /ГЛП/е 25,8 %; лихвеният процент на ден - 0,0717 %, годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 29,13 %. Съгласно погасителен план /на лист 24, стр. втора/ кредитополучателят следва да погаси задължението си по кредита на 12 месечни вноски, като 11 от тях са на стойност 119,20 лева всяка от тях и 1 бр. е на стойност 102,18 лева.

Съгласно уведомително писмо (на лист 17) „*****“ ЕАД е уведомила „Технополис България“ ЕАД, че между банката и Т. Д. А. е сключен договор за финансиране на покупката на стоки на стойност 1249 лева. От външна страна, документът на уведомлението съдържа и декларация на кредитополучателя Т. А., че е получил от „Технополис България“ ЕАД стоките.

Съгласно представения с исковата молба касов бон, сумата от 1249 лева е платена на 09.06.2014 г.

Съгласно § 2, ал. 1 от представения по делото Договор за покупкопродажба на вземания от 05.05.2016 г., сключен между „*****“ ЕАД, като продавач и „ОТП ************ ЕАД, като купувач, продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията, посочени в приемо-предавателния 2 протокол срещу покупна цена.

Съгласно Приложение № 1, представено по делото (л.14) вземането на „*****“ ЕАД срещу ответника е прехвърлено на „ОТП Факторинт“ ЕАД с Договора за цесия от 05.05.2016 г.

Съгласно Потвърждение за извършена цесия цедентът „*****“ ЕАД е потвърдил извършената цесия на всички вземания по договора, като дата на прехвърлянето е посочена 09.06.2016 г.

Видно от уведомително писмо и пощенски плик, до ответника е изпратено уведомление за извършената цесия от упълномощения от цедента цесионер на адреса, посочен в договора, но писмото се е върнало като непотърсено.

Съгласно молба от 21.10.2020 г. от ИД № 1122/2018 г по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, взискателят „ОТП Факторинг“ ЕАД е поискал вдигане на наложените обезпечителни мерки поради погасяване на цялото задължение, за което е било образувано изпълнителното дело.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно -счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, сумата по кредита е усвоена на 09.06.2014 г. еднократно, безкасово по сметка на търговеца, като за закупуване на посочената в договора стока търговецът е издал касова бележка за сумата от 1249 лева. В „*****“ ЕАД не са постъпили суми от кредитополучателя за погасяване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 09.06.2015 г. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 25,8 % годишно или 0,0717 % на ден, а ГПР по кредита е в размер на 29,13 %. До крайният срок за погасяване на кредита – 09.06.2015 г. не са постъпили суми за погасяване на задълженията по същия. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.07.2015 г. общата сума на задължението по кредита е 1784,28 лева, от които 1249 лева – главница, 348,20 лева – договорна лихва, изчислена за периода 23.06.2014 г. – 08.07.2015 г., 67,08 лева – наказателна лихва и 120 лева – такса изискуемост към 08.07.2015 г. Към датата на изготвяне на заключението на експертизата – 30.12.2023 г. общата сума на задължението по кредита възлиза на 2870,57 лева, от които 1249 лева – главница, 348,20 лева – договорна лихва, изчислена за периода 23.06.2014 г. – 08.07. 2015 г., 67,08 лева – наказателна лихва и 120 лева – такса изискуемост към 08.07.2015 г. и законна лихва от 08.07.2015 г. до 30.12.2023 г. – 1086,29 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано, че между „*****“ ЕАД и ответника е било налице правоотношение по договор за стоков кредит, по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 1249 лева, като сумата е усвоена от него. Във връзка с оспорената от ответника автентичност на договора за стоков кредит, общите условия, погасителния план и декларацията, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, въпреки дадените му указания. Поради това, съдът намира, че оспорването на автентичността на документите не е успешно, съответно на основание чл. 180 ГПК същите се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно обстоятелството, че 3 изявленията в тях са направени от лицата, които са ги подписали, в случая между банката и ответника.

Видно от представените договор за покупко-продажба на вземания от 05.05.2016 г. (л.6-13) и Приложение № 1 към него (л.14) , вземането на „*****“ЕАД срещу ответника е прехвърлено на „ОТП Факторинг“ ЕАД, като по делото липсват доказателства за личното връчване на длъжника на уведомлението за извършената цесия. В тази връзка съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е достигнало до длъжника преди връчването на препис от образуваното и.д. № 1122/2018 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов на 23.09.2020 г. на неговия процесуален представител (л.84 от и.д. № 1122/2018), ответникът следва да се счита за надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По отношение на възраженията на процесуалния представител на ответника за нищожност на договора и на отделни договорни клаузи:

По отношение на възражението за нищожност на договора поради това, че шрифтът, на който е представен е по-малък от законоустановения, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, която регламентира изискване договорът за потребителски кредит и всички елементи на същият да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е в сила от 23.07.2014 г. На основание пар. 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, обн. ДВ бр. 61 от 2014 г. разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от този закон. В настоящия случай, договорът за стоков кредит е сключен на 09.06.2014 г., поради което поначало изискването шрифтът на договора е да в размер не по-малък от 12 е неприложим към него. Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета не съдържа изискване за минимален размер на шрифта, на който да е изготвен договорът, макар и да допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в какъвто смисъл е Определение на Съда о т 14.04.2021 г. по дело C-535/20 („БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.

Париж срещу T.Г.M.) Предвид изложеното, и обстоятелството, че според настоящият съдебен състав процесният договор е изготвен на шрифт, който позволява прочита му без затруднения, възражението за нищожност на договора, поради това, че текстът на същия е изготвен на шрифт по-малък от 12, е неоснователно.

По отношение на възражението за нищожност на ГЛП:

Видно от договора за стоков кредит, (л.21), в него е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 25,8 %. Съгласно чл. 4 от Общите условия по договори за стокови кредити (л.21, стр. втора) кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент, лихвата се изчислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. При начисляване на 4 лихвите, месецът се брои на 30, а годината на 360 дни. Лихвеният процент на ден се начислява като договореният лихвен процент по съответния кредит се раздели на 360 дни. С ПМС № 100/2012 г., приложим към настоящия договор за стоков кредит, размерът на законната лихва върху задължения в лева е определен на 10 % (основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта).

Съгласно установената съдебна практика, с оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава при необезпечени кредити и два пъти законната такава при обезпечени кредити. (в този смисъл решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., II г.о. на ВКС).