Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 30.07.2013, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1028/2012
Вид
Решение № 319
Подписан
30.07.2013
В сила
05.01.2016
Състав
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131- 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131- 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131- 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71- 73 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71- 73 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71- 73 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 · Закон за енергетиката
  • чл.39, ал.1, т.10 · Закон за енергетиката
  • чл.43, ал.2, т.1 · Закон за енергетиката
  • чл.43, ал.2, т.2а · Закон за енергетиката
  • § 1, т.24 · Закон за енергетиката
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121- 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45- 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45- 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45- 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45- 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.8 · Закон за закрила на детето

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319 30.07.2013г. град

Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав, на четвърти юли 2013 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : П. ЗЛАТЕВ

Секретар Павлина Георгиева като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ Гражданско дело № 1028 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.124, ал.2 и чл.223 от ГПК, във вр. с чл.45, 49, 50 и 51 във вр. с чл.82- 86 и във вр. с чл.121- 127 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от пълнолетните български граждани П.С.Й. и М.Д.Й.- и двамата съпрузи от ***, в която се твърди, че на 15.05.2011г., между 19.00 и 20.00 ч. синът им Д., заедно с още две деца, си играели около къща, намираща се в ***, ***. От висок, земен насип около къщата, децата лесно прескочили и се качили върху покрива на сградата, придвижвайки се по него достигнали до бетонна козирка, част от конструкцията на сградата. Върху козирката, до която децата достигнали, имало два кабела, които били разположени по нея, и били с нарушена изолация и свободни краища. Едното дете- М. ги докоснало с пръстите си и усетил, че го удря ток, тъй като ръката му изтръпнала. Второто дете също докоснало кабелите и при допира усетило, че го удря ток. Третото дете — Д. също решило да провери протича ли ток по тях и хванало единия кабел с едната си ръка и след като не усетило въздействие, с другата си ръка хванало втория кабел, като в този момент се получило късо съединение от протичащия по кабелите ток. В резултат на това детето Д. Й. починало. Причината за смъртта му било действието на протичащия електрически ток по хванатите от него кабели, с нарушена изолация. Този вредоносен резултат е настъпил и е бил възможен и поради изключително лесния, дори и за деца достъп до тази част на сградата. Недвижимият имот, в който настъпил инцидента с малолетното дете Д. М. Й., се намира в ***, *** и представлява сграда, построена в УПИ- II „За КЖС" в кв. 388 по действащия ПУП на ***. Съгласно писмо с изх. № 94-М-3134-1/11.11.2011г. на Община- гр. Казанлък тази сграда е била отчуждена за изграждане на жилищни блокове, съгласно АДС № 1988/03.02.1978 г. За имота нямало съставен Акт за частна общинска собственост/АЧОС/. Със свое Решение № 195/01.02.2001г. Общински съвет- гр.Казанлък е бил предоставил за безвъзмездно ползване на Библиотека „Искра"- гр.Казанлък част от помещенията в сградата, намираща се на ***. Според решението на Общински съвет- Казанлък безвъзмездно предоставените обекти били частна общинска собственост/ЧОС/, като ищците са били уведомени от Община- Казанлък, че имотът не е публична общинска собственост/ПОС/ и няма съставен акт за публична общинска собственост/АПОС/, а актовете за държавна собственост/АДС/ са предадени в Областна администрация - гр.Стара Загора с писмо, по реда на § 6 от ПЗР на ППЗОС (отм.). След получен отговор от Областен управител- Стара Загора се установило, че след проверка в Архива на Областна администрация- Стара Загора за този имот не е бил намерен Акт за държавна собственост/АДС/. Но кабелите, които безспорно представляват вещ, осигуряваща преноса на електрическа енергия, по които е протекъл тока, причинил смъртта на сина им, са част от електрическата инсталация на сградата. Ищците са били увредени в резултат на настъпилата смърт на единствения им син от вещи/сградата, позволяваща безпрепятствен достъп до покривната й конструкция и бетонната козирка, върху която са се намирали проводниците, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на сина им, и самите кабели, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на Д./. Считат, че собствеността върху недвижимия имот принадлежи на ответника Община- Казанлък или на Държавата в лицето на МРРБ. Въпросните кабели били или част от електрическата инсталация на сградата/респективно собствеността върху тях е на собственика на сградата/, или пък са част от мрежата, стопанисвана и поддържана от едно от двете търговски дружества/ЕРП/- ответници. Ето защо ищците обосновават твърдението си, че те са били увредени от вещи, като безспорни факти са увреждащото действие и вредата, която е причинена от определени свойства на вещите, че е налице връзка между вещите и произлязлата от тях вреда, изразяваща се в понесените от двамата ищци- съпрузи, пълнолетни български граждани неимуществени увреждания, в резултат на противоправната загуба на човешки живот- този на единствения им малолетен син, изразяваща се в напълно и завинаги унищожената духовна, емоционална и физическа връзка между тях, като родители с детето им, причинени са им неизмерима болка, страдание и скръб, които са налице от смъртта на детето до днес и ще бъдат такива за в бъдеще. Твърдят, че тази емоционална болка е непреодолима за тях в настоящия момент и завинаги, че те губят и възможността да имат от оня момент и за в бъдеще синовната подкрепа - духовна и материална, такава на каквато разчитат от децата си всички родители, след навършването на определена възраст. Така изложената фактическа обстановка сочели на обоснования извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и връзка между вредата и увреждането. До настоящия момент ищците не знаели да има физическо лице, на което да е било възложено, независимо дали по трудов договор или не, работа, свързана с обезопасяването на недвижимия имот или кабелите- тоест те не могат да изградят извод за вина на конкретно физическо лице, която да предположи ангажиране на някои от ответниците за репарация на вредите, търсена с тази искова молба на основание чл.49 от ЗЗД. Ищците категорично заявяват, че в случай, че в хода на процеса, се установят факти и обстоятелства, водещи до отговорността на някои от ответниците по чл.49 от ЗЗД, на тях им е безразлично на какво правно основание ще се уважат исковите им претенции - дали по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 50 от ЗЗД.

Считат, че изложените обстоятелства могат да обосноват наличието на солидарна отговорност по смисъла на чл.53 от ЗЗД между собственика на недвижимия имот и този на кабелите, в случай, че те се окажат два различни правни субекта, а по отношение на кабелите- в случай, че за тяхното стопанисване отговарят и двете търговски дружества- ЕРП. Ищците считат, че ще бъдат справедливо обезщетени за причинените им неимуществени вреди след заплащане на обезщетение в общ размер от 300 000 лв.- по 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законна лихва от датата на деликта/увреждането/- 15.05.2011г. до окончателното изплащане на сумите и на направените по делото разноски, като имали правен интерес да бъдат обезщетени за нанесените им неимуществени вреди, като насочват своята претенция към различнвите ответници в различна комбинации на солидарни отговорности, към които претендират солидарно по 150 000 лв. на всеки от тях парични обезщетения за претърпени от смъртта на сина им неимуществени вреди, както следва:

1.Солидарно спрямо Община-

Казанлък и „ЕВН

България Електроразпределение"АД;

2.Солидарно спрямо Община-

Казанлък и „ЕВН

България Електроснабдяване" АД;

3.Солидарно спрямо Държавата и

„ЕВН България

Електроразпределение" АД;

4.Солидарно спрямо Държавата и "ЕВН България Електроснабдяване" АД.

5.Солидарно спрямо „ЕВН България Електроразпределение"АД и „ЕВН България Електроснабдяване" АД.

Ищците в писменото си Становище по делото по повод Отговорите на Исковата молба, представени по делото от ответниците Община- Казанлък, „ЕВН България- Електроразпределение" АД и „ЕВН България- Електроснабдяване"

АД- и двете ЕРП от гр.Пловдив, както и приложените към тези отговори доказателства и направените в тях доказателствени искания, заявяват, че собствеността на недвижимия имот, в който се е случил инцидента, принадлежи на Община- Казанлък или на Държавата. Кабелите, коментирани в изложението на исковата молба са или част от електрическата инсталация на сградата, респективно собствеността върху тях е на собственика на сградата, или пък са част от мрежата, стопанисвана и поддържана от едно от двете търговски дружества- ответници. Самите ищци са били увредени в резултат на настъпилата смърт на единствения им син от вещи- сградата, позволяваща безпрепятствен достъп до покривната й конструкция и бетонната козирка, върху която са се намирали проводниците, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на сина им, и самите кабели, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на сина им Д.. Изложеното прави възможно да се обоснове твърдението, че ищците са били увредени от вещи. Фактическата обстановка, изложена в исковата молба, прави обоснован и извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и връзка между вредата и увреждането. Считат, че отговорността на собственика на вещта е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващият дейността, свързана с тези вещи. Заоявяват, че независимо дали е доказано виновно поведение на служителите, извършващи дейността по поддържането, рискът от вреди, причинени от съоръженията

(вещите) е върху собственика им. Неоснователни според ищците се явяват и направените възражения от „ЕВН България Електроразпределение"- АД, гр.Пловдив и „ЕВН България Електроснабдяване"- АД, гр.Пловдив за липсата на основания за ангажиране на отговорността им по казуса, както и че е налице съпричиняване от страна на детето и от страна на неговите родители.

Пледират чрез процесуалния си представител- адвокат, че същите следва да бъдат уважени изцяло спрямо част от ответниците, ведно с всички законни последици от това.

В писмената си Защита по делото ищците заявяват, събраните по делото доказателства позволяват да се приеме за установена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в обстоятелствената част на исковата молба. В този смисъл сочат и показанията на малолетния свидетел-очевидец М.К.К./очевидец на инцидента/, който е бил категоричен при разпита си пред настоящия съд, както и показанията на пълнолетния свидетел Д.М.Д.- също очевидец на инцидента. Върху козирката, до която децата достигнали, имало два кабела, които били разположени по нея, като кабелите били оголени, което е безспорно установено от събраните гласни доказателства по делото- показанията на малолетният свидетел М.К., пълнолетните свидетели П.С., инж.Г.Ш., А.А. и В.З.. Едното дете-малолетния свидетел М. докоснало кабелите с пръстите си и усетило, че го удря ток, тъй като ръката му изтръпнала, второто малолетно дете също докоснало кабелите и при допира усетило, че го удря ток, като третото малолетно дете/пострадалия/ Д. Й. също решило да провери протича ли ток по тях- хванало единия кабел с едната си ръка и след като не усетило въздействие, с другата си ръка хванало втория кабел. В този момент се получило късо съединение от протичащия по кабелите ток. В резултат на това Д. Й. починал. Причината за смъртта му било действието на протичащия електрически ток по хванатите от него кабели, с нарушена изолация. Този вредоносен резултат е настъпил и е бил възможен и поради изключително лесния, дори и за деца достъп до тази част на сградата. В тази насока са вече обсъдените свидетелските показания на свидетелят Д.Д., както и тези на свидетелката И.Н., която каза, че деца сега пак продължават да се качват върху сградата. Понестоящем този лесен достъп вече е станал невъзможен, тъй като непосредствено след смъртта на детето на ищците, на първата площадка, след земния насип е изградена конструкция от метал и телена мрежа, с обратен наклон, която прави невъзможен достъпа до покрива на сградата по пътя, по който са си го осигурявали децата от махалата, години наред. В този смисъл са показанията на свидетеля Д.Д., който заяви, че след неговата намеса, потърсил съдействие от Община- гр.Казанлък и след като не се отзовали, дал интервю в местната кабелна телевизия. След направения публичен отзвук на случващото се, било подменено захранването с изолиран кабел и до седмица козирката, от която се качвали децата била обезопасена с обратен наклон с конструкция със затворен профил и мрежа. Ищците считат, че недвижимия имот, в който настъпил инцидентът с малолетното дете Д. М. Й., се намира в ***, *** и представлява сграда, която е ЧОС съгласно АЧОС № 1409/13.07.2012г., вписан под двойно входящ № 4281/18.07.2012 год., н. а. 50, т. 14, н.д.№ 2788 от Съдия по вписванията при Служба по вписванията- гр. Стара Загора. Твърдят, че всеки един от двамата ищци са били увредени в резултат на настъпилата смърт на единствения им син от вещи - сградата, позволяваща безпрепятствен достъп до покривната й конструкция и бетонната козирка, върху която са се намирали проводниците, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на сина им и самите кабели, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на малолетния им син Д.. Считат, че е било безспорно установено и доказано в хода на делото, че собствеността на недвижимия имот принадлежи на Община- Казанлък. Кабелите, коментирани по-горе са част от мрежата, стопанисвана и поддържана от „ЕВН България Електроразпределение" АД- гр.Пловдив, както е видно от отговора на исковата молба, депозиран по делото от двете дружества - ответници, така тази безспорност се подкрепя и от заключението на съдебно-техническите експертизи по делото. Ето защо обосновават безспорността на ищцовото си твърдение, че те двамата са били увредени от вещи, безспорни факти са увреждащото действие и вредата, която е причинена от определени свойства на вещите, налице е и причинно- следствената връзка между вещите и произлязлата от тях вреда, изразяваща се в понесените от ищците неимуществени увреждания, в резултат на противоправната загуба на човешки живот- този на единствения им малолетен син.