Решение № 180 от 27.05.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Перник, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500175 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 10 от 04. 01. 2024г., постановено по гр. д. № 02711 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, е :

Отхвърлен искът за делба между Р. Б. А., с ЕГН **********, от ***, Е.

Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***, и А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, на следния недвижим имот: 1/4 идеална част от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, цялото от 550 кв,м., образуващо парцел ***, в кв.***по плана на гр. *** към 1975 г., при граници: улица, А.Т., Г.Л., наследници на С. И. и наследници на Д.Л., ЗАЕДНО СЪС СЕВЕРНИЯ АПАРТАМЕНТ от първия етаж на построената в това място масивна двуетажна жилищна сграда на 141 кв.м., който апартамент се състои от: стая, хол, кухня, коридор и баня с клозет, с площ на апартамента от 70 кв.м., северозападното мазе на сградата с площ от 20 кв.м. и 1/4 идеална част от общите части на сградата, като по плана на ***, одобрен със Заповед № III - 36 от 24.01.1983 г., имота представлява УПИ ***, в кв.***(съгласно 1

Удостоверение за идентичност с изх. № 23ПР-2606 от 25.05.2023 г.), а по скица на поземлен имот от АГКК - СГКК - гр. Перник № 15-581870 от 30.05.2023 г., процесния имот представлява 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 562 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване ниско застрояване; и съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***;

***; ***;

***, и

***, заедно със самостоятелен обект, който по схема от АГКК СГКК - гр. Перник №15-581876 от 30.05.2023 г., представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, етаж 1, предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ от 70 кв.м., ниво на обекта 1, с прилежащи части - северозападното мазе на сградата, с площ от 20 кв.м. и 1/4 идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - няма, и над обекта - ***.

Осъдена Р. Б. А.. ЕГН **********, от *** и Е. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Перник сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса по предявения от тях иск за делба, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я платят доброволно.

Недоволни от решението са останали Р. Б. А. и Е. Б. А., които чрез адвокат Б. Г. от АК ***, са го обжалвали като неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Молят същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде допуснат до делба процесния недвижими имот, при делбени квоти – 1/2 идеална част за тях и 1/2 идеална част за ответниците, както и да им бъдат присъдени направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Поддържат жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат Г..

В. А. К., чрез адвокат Д. Р. и адвокат Ю.Б., в срок е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и и законосъобразно. Поддържат писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат И.М..

А. Б. К. не е изразила становище по въззивната жалба.

2

Пернишкият районен съд е приел, че двамата ищци са деца от първия брак на наследодателя им Б. А. К., първата ответница е преживяла съпруга на същия от втория му брак, а втората ответница е дъщеря на същия от втория му брак. Приел е, че наследодателят е оставил в наследство процесния недвижим имот. За да отхвърли искът за делба на имота, е приел за основателно направеното възражение от страна на ответницата В. К., за придобиване на недвижимия имот по давност по реда на 79 от ЗС.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява допустимо.

По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Във въззивната жалба се излагат доводи, за неправилност на извода на първия съд, че ответницата В. К. е придобила процесния имот, поради изтичане на 10 годишна придобивна давност. Преценявайки доводите във въззивната жалба, тези на В.

К., в писмения отговор, както и тези направени в хода на устните състезания, както и доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :

През 1975г. Б. А. К. е придобил по дарение процесния недвижим имот /място и апартамент/, поради което той се е явявал негова лична собственост.

Б. К. е починал на ***

Страните по делото са негови наследници - Р. Б. А. и Е. Б. А. са деца от първия брак на наследодателя им Б. А. К., В. А. К. е преживяла съпруга на същия от втория му брак, а А. Б. К. е дъщеря на К. от втория му брак.

Пред настоящата съдебна инстанция не се спори, че наследодателят е оставил в наследство процесния недвижим имот и че той е бил съсобствен 3 между неговите наследници, както и че той е бил декларират като такъв с декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.

В нашето законодателство – чл. 99 от ЗС е регламентирано, кога правото на собственост се изгубва – ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. В конкретния казус В. А. К. е направила възражение с писмения си отговор, че тя е придобила процесния недвижим имот по придобивна давност по реда на 79 от ЗС.

За да се придобие чужд недвижим имот по придобивна давност по реда на чл. 79 от ЗС, същият следва да бъде владян от дадено лице, което не е собственик, явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10г., с намерение да го свои като свой собствен. Тъй като в случая се касае за съсобствен наследствен имот, то всеки от съсобствениците се явява собственик на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. В. А. К., която се позовава на придобивна давност, следва да докаже както обстоятелството, че е владяла имота явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10г., а също и че е преобърнала държането на чуждите идеални части, в свое владение – да придобие собствеността по отношение на чуждите идеални части, което е било извършено явно, както и че тя е довела това до знанието на собствениците на чуждите идеални части /манифестирала, демонстрирала пред тях/ своето намерение да владее техните идеални части като свои собствени. В този смисъл е цитираната във въззивната жалба константна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло възприема и се придържа към нея.

Цитираните по – горе предпоставки за придобиването по давност на чужд имот и по - конкретно на чужди идеални части от съсобствен имот, следва да са налице комулативно, а в случая не е налице нито една от тях :

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства приходни квитанции за платени данъци за недвижимия имот, акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 от ДОПК и разписка от 30. 08.

2020г., както и гласни такива – свидетелските показания на А.С.Н. /преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като същата е внучка на В. К. и дъщеря на А.

К./ и на В.О. – всичките кореспондиращи помежду си, се установява, че след смъртта на Б. А. К. през ***., в процесния имот са останали да живеят втората 4 му съпруга В. К. и дъщеря му А. К., а впоследствие е живяла и свидетелката А.Н., като В. К. живее и до днешни дни там и само тя има ключ от имота.

Установява се, че В. К. /лично и чрез своята внучка св. Н./ е заплащала за периода от 2004г. до 2013г., както и за 2016г., дължимите данъци за идеалните части от недвижимия имот, както на себе си, така и на Е. Б. А. и на Р. Б. А. /Х./, като след това е спряла да ги плаща. Установява се, че поради неплащане на данъци от Р. Б. А., за периода от 01. 01. 2018г. до 31. 12. 2022г. й е съставен акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 23-510 – 1 / 01. 02. 2023г. Установява се, че Е. Б. А. и на Р. Б. А., които живеят в ***, не са идвали в процесния имот, като през пролетта на 2023г. те се свързали по телефона със свидетелката А.Н. й са и казали да предаде на баба си и майка си, че те са им предоставили да ползват имота за дълго време, но не могат да им го подарят и трябва да се направи нещо с имота.

Самия факт, че В. К. лично и чрез трето лице е плащала данъците на Е. Б. А. и на Р. Б. А. до 2016г., означава, че тя признава качеството им на съсобственици на недвижимия имот. Изпълнението на чужди задължения, като такива, а не като свои собствени, би могло само да породи облигационни отношения между нея и ищците, но тези действия не означават, че е имала намерение да свои чуждите идеални части като свои до 2016г. Неплащането на данъци от страна на ищците не води до изгубване правото на собственост на техните идеални части, а само до задължение да ги заплатят – доброволно или принудително.

Живеенето на В. К. в недвижимия имот, от който и тя има своя ¼ идеална част, не представлява владение върху имота като свой собствен.

Доказателства за промяна на качеството й от държател във владелец, на чуждите идеални части също няма. К. приживе със своя съпруг е живяла в къщата, а след неговата смърт и със дъщеря си А. К. и с внучката си А.Н., поради което е логично тя да е имала ключ от къщата, какъвто ищците не са имали. Логично е тя да има и свой багаж – вещи, дрехи, покъщнина и т.н., какъвто останалите съсобственици /ищците/ нямат в къщата. Липсва обаче манифестиране на воля от страна на В. К., която да е била явно изразена пред останалите съсобственици на идеални части от къщата – както Р. и Б. А., така и пред собствената й дъщеря А. К., че В. К. вече /от определена дата/ владее целия недвижим имот като свой собствен. Освен това, ако е имало такава промяна в нейното намерение, тя е следвало да го демонстрира пред 5 останалите съсобственици. Ищците имат постоянни адреси в ***, поради което, ако е имало промяна в намерението на К. К. да владее целия недвижим имот като свой собствен, първо тя е трябвало да е явна и второ да е била манифестирана пред ищците – било устно /лично или по телефона/ било в писмен вид /с писмо с обратна разписка, с нотариална покана и т.н./. Тези неща също не са извършени, нито пък се твърди, че са извършени.

Следователно В. А. не е придобила останалите ¾ идеални части от процесния недвижим имот. Същият е запазил своя съсобствен характер, като всеки от четиримата съсобственици има по ¼ идеална част от него, с оглед разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН.

Въз основа на гореизложеното следва извод, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

Процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба, между четиримата съделители, при делбени квоти – по 1/4 идеална част за всеки от един от тях.

Двамата жалбоподатели са направили общо разноски в размер на 1526,30 лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд, от тях – 26,30лв. държавна такса и 1500лв. адвокатско възнаграждение, а в производството пред Пернишкия районен съд са направили разноски в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение, които суми с оглед изхода по делото следва да им бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното в същия смисъл Пернишкият окръжен съд РЕШИ:

Отменява изцяло решение № 10 от 04. 01. 2024г., постановено по гр. д.

№ 02711 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :