Определение № 3208 от 14.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3208 гр. Варна , 14.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501098 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, чл. 250 от ГПК и чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 14970/26.07.2021г., подадена от СТ. П. Ж., чрез адв.

Ц.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, допълване по чл. 250 от ГПК и тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК на Решение № 1117/24.06.2021 г. по настоящото дело. Претендира се да бъдат намалени присъдените в полза на „Енерго – Про Продажби“ АД разноски за адвокатски хонорар до нормативно установения минимум, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. Направено е искане да бъде допълнено съдебното решение като съдът се произнесе относно обстоятелствата дали следва да се доказва точния момент, от който потребяваната в обекта ел. енергия е започнала да се отчита в невизуализирания регистър, защо са кредитирани изцяло заключението на вещото лице, защо към момента на издаване на фактура №********** от 05.05.2020 г. на стойност 4598.93 лв. с ДДС ответникът е разполагал с право да продава, т. е да издава фактура за потребена ел. енергия, както и защо в процесната фактура са включени такси „задължение към обществото“ и „достъп ниско напрежение“. Моли се и за тълкуване на съдебното решение в сочения смисъл.

В сроковете по чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от ГПК, насрещната страна „Енергоразпределеине Север“ АД, чрез адв. Христо Игнатов, е изразила становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

За да се произнесе по молбите, настоящият състав съобрази:

1

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивна жалба, депозирана от СТ. П. Ж. срещу решение №260014/23.02.2021г., постановено по гр. дело № 437 описа за 2020г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от СТ. П. Ж. срещу “Електроразпределение Север” АД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че СТ. П. Ж. не дължи на “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК 104518621 сумата в размер на 4598.93лв. начислена с фактура №********** от дата 05.05.2020г. за периода 21.09.2017г. до 22.04.2020г. на партида с клиентски № 1100220911, абонатен № 2102201096 за адрес на потребление, находящ се в гр. Дългопол, ул.“Матей Стоянов“ №18 по извършена корекционна процедура по констативен протокол № 5100565 от 22.04.2020г. и са присъдени разноски в полза на “Електроразпределение Север” АД в размер на 1270 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

С Решение № 1117/24.06.2021 г. съставът на ВОС се е произнесъл като е потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В резултат на това произнасяне са присъдени направените в производството пред ВОС разноски в размер на 1320 лева в полза на Електроразпределение Север” АД.

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено своевременно от СТ. П. Ж., чрез адв. Ц.Д.. Настоящият състав на ВОС приема същото за основателно, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството. При материален интерес 4598.93 лв. дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 551.93 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху това възнаграждение следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 %, възлизащ на 110.39 лв.

По изложените съображения, молбата на СТ. П. Ж., чрез адв. Ц.Д., по чл. 248, ал. 1 от ГПК е основателна, поради което решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат редуцирани присъдените такива в полза на „Електроразпределение Север“ АД до размер от 662.32 лв.

Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално 2 право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. В конкретния случай не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, отхвърляйки изцяло въззивната жалба на СТ. П. Ж. срещу решение №260014/23.02.2021г. , постановено по гр. дело № 437 описа за 2020г. на ПРС.

В случая, така както са изложени съображенията в молбата за допълване на въззивното решение, целят промяна на резултата, който е постановен с решението, което е недопустимо в производството по член 250 ГПК.

По изложените съображения, Варненският окръжен съд приема, че се е произнесъл по целия според предмет, въведен с жалбата, поради което молбата за допълване на решението следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Молбата по чл. 251 от ГПК е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Тълкуване на решение по реда на чл. 251 от ГПК е способ за отстраняване на неяснота в съдебното решение.Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата, както в случая се иска, или изцяло нова преценка на спорните по делото моменти. По реда на тълкуване на решението не може да се променя волята на съда и да се пререшава спора.

Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, когато същата е неясно изразена в диспозитива на съдебния акт. В настоящия случай не е налице неяснота по отношение волята на съда, обективирана в диспозитива на въззивното решение.

При така изложеното, съдът счита, че молбата за тълкуване на въззивното решение е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1117/24.06.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1098/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски, направени пред ВОС, в полза на “Електроразпределение Север” АД, ЕИК104518621 от 1320 лв. на 662.32 лв. (шестстотин шестдесет и два лева и 32 стотинки).

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14970/26.07.2021г., подадена от СТ. П.

Ж., чрез адв. Ц.Д. с искане за допълване по чл. 250 от ГПК и тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК на Решение № 1117/24.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1098/2021 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4