Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6186 от 01.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44328/2025
Вид
Решение № 6186
Подписан
01.04.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 145 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 2 · Наредба за трудоустрояване

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6186 гр. С. 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110144328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 3 241,25 евро /равностойност на 6 339,33/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 498,59 евро /равностойност на 975.16/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.05.2024 г., сумата от 32.59 евро /равностойност на 63,75 лева/ – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 7,71 евро /равностойност на 15,08 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 17.05.2024., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31795/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ .. находящ се в гр. С. р-н Л. ул. Б. № ет. аап било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството си битов клиент и наличието на възникнало облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва надлежното оповестяване на приложимите общи условия на дружеството. Оспорва наличието на валидно сключен договор с дружеството, предоставящо услугата дялово разпределение, през исковия период.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 31795/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 6 339,33 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 975,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., сумата от 63,75 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 15.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 17.05.2025г. Заповедта е връчена на длъжника лично. Ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба Нотариален акт за право на собственост върху жилище в сграда, построена от строителна организация върху държавна земя от 16.01.1967г., №155, том I, дело №1..г., се установява, че в дял на Л. А. П. и изключителна собственост е предоставен апартамент № находящ се на трети етаж в сграда, построена върху държавно място на ул. Б. №. съставлавящо парцел . от кв. 128, м. Л. по плана на гр. С. с площ от 1 613 кв. м.

Съгласно удостоверение изх.№68-00-1746/23.12.2011 г., издадено от ГИС С. жилищна сграда – ЖСК „В.“, с два входа, попадаща в кв. 128, по плана на м. Л.III, находяща се на ул.

Б., район Ло. – О. С. се намира на настоящи адреси *** и ул. Б. № По делото е представено удостоверение за наследници за лицето Л. А. П., починала на 25.03.1992г., от което се установява, че е оставила като законни наследници А. . Ш /син/ и Н. М. К. /син/.

С молба-декларация от 28.02.1994г. ответникът Н. К., в качеството на титуляр на откритата партида за имот, находящ се в гр. С. ж. к. Л. ул. Б. вх. А, ет. 4, аап е отправил искане поради необитаемост на жилището да бъде изключено отоплението за периода от 03.03.1994г. до 03.07.1994г.

С молба-декларация вх. №1.. ответникът Н. К. е отправил искане към ищцовото дружество за възстановяване на отоплението в жилището, като се е задължил преди включването да заплати разликата между авансово начислената сума /по прогнозни коефициенти/ и сумата, начислена по реалните коефициенти за периода на запечатване.

Представен е протокол от 25.11.2001 г. от Общо събрание на Е. с. с адрес гр. С. ул. Б.

№.. в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представители на ЕС, които да сключат договор с „Т.“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия.

По делото е представен и приет като доказателство договор №.. г., с който Е. с. с адрес гр. С. ул. Б. №.. е възложила на „Т.“ ООД извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са представени и приети писмени доказателства от третото лице помагач „Т.“ ООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период. За периода са изготвени главни отчети, подписани от потребител в имота, обозначил като К..

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от 2 ищеца и от „Т.“ ООД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период е осигурен достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. По данни на ФДР в имота има пет монтирани отоплителни тела съответно има монтирани пет топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се начислява служебна топлинна енергия. В имота се ползва топла вода, като поради липса на водомер за топла вода разходът се изчислява по реда на чл. 69, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /щранг лира/, ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно– техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г. е в размер на 6 326,34 лева.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Неоснователни са релевираните възражения на ответника относно ненадлежното оповестяване на приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на потребители на топлинна енергия за битови нужди и конкретно относно влизането в сила на същите. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на въпроса, дадено в решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, Второ ТО, в което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.

Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." ЕАД на клиенти в гр. С. приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Т. С." ЕАД и одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник "." и във вестник "М." на 11.07.2016 г., и са в сила от 10.08.2016 г. Посочените печатни издания са 3 всекидневници с местно и централно разпространение, поради което съответстват на законовите изисквания за оповестяване на общите условия, респективно същите са влезли в законна сила, считано от 10.08.2016 г. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, поради което същият се явява обвързан от тях.